Маргарита Петкова отпразнува рождения си ден с участие в студиото на „Хоризонт“ в предаването „Нощен хоризонт“. Поетесата е завършила българска филология във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Първите ѝ публикации са още от ученическа възраст. Първата ѝ книга „Дива къпина“ на издателство „Български писател” излиза през 1983 г. Автор е на 18 книги. Маргарита Петкова е външен анализатор на вестник „24 часа“:
„Аз не мога да пиша за политика, за икономика, защото не съм професионалист в тези области, но щом стане убийство, щом набият някой лекар или учител или падне футболна врата в училищния двор и премаже дете, аз съм на тръни, защото все за някой от тези случаи ще трябва да пиша“, каза тя за БНР.
Тя призна, че се страхува от земетресение и от всякакви природни стихии.
„Аз непрекъснато имам някакви мисии, основната ми е, колкото се може повече да противостоя на глупостта човешка, не обичам глупави хора. Не неуки, неумеещи нещо, те са прекрасни хора, но глупав човек, на всичкото отгоре с претенции, не мога да понасям".
Маргарита Петкова сподели, че трите важни неща в живота са достойнство, доблест, чест.
Издателство „Библиотека България" ще публикува новата ѝ стихосбирка „Шест етажа без асансьор“. Симеон Аспарухов от издателството се запознал с Маргарита преди 3 години в Чепеларе по време на награждаването за литературен конкурс.
„Аз самият не съм убеден, че знам всичко за нея, аз по-скоро знам това, което тя ми е позволила да разбера. Това, което съм успял да наблюдавам и да съм сигурен, че е така, е, че зад нейната отбранителна маска, зад нейната премерена обраност в отношенията с хората, стои един изключително чувствителен и топъл човек“, допълни Аспарухов.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
Романът на Ирина Папанчева "Брюксел, разголен" е сред заглавията в лятната кампания "1 град, 19 книги" на обществените библиотеки в Брюксел. Българката живее в Белгия и има шест романа, детска книга, пише и разкази. За първото си пътуване до столицата тя си спомня: "То беше през февруари 2003 г., когато отидох на стаж в Европейския..
Преподава италиански език, танцува балет, занимават я проблеми с околната среда, различни изкуства са част от живота й. Това е Гергана Дилова, с която ви срещаме отново след поредното й пътуване в Африка. Този път то е различно, защото не става дума само за пътешествие, а за кауза. Там тя се чувства свободна и помага на икономиката, на..
"Най-важното за мен е , както на мен са ми подали ръка преди време, някой да повярва в теб ! Да ти каже, че можеш да успееш, че можеш да го направиш, да ти даде този първоначален тласък, който да ти даде тази увереност, че ти може да успееш . Това е особено важно за децата . На "Цветен Камертон" се изявяват толкова талантливи деца. Жалко е,..
Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..
Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" . За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..
На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов. Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..
" Самоубийството може да бъде израз на много неща , но като че ли на първо място бих могъл да кажа, че самоубойството е израз на екзистенциална..
"Фактът, че се приеха три от законопроектите с идеята да се намери общо решение за откриване на начин да се постигнат въпросните заплати, които се..
Имам документ, в който ми се обяснява, че един съдия не е написал делото си 13 месеца – повече от година, защото е трябвало да отговаря на народния..