Около 1000 музиканти следва да получат по 4 350 хиляди лева, или 5 минимални работни заплати, като антикризисно подпомагане заради невъзможността да упражняват професията си. Мярката бе обявена след оповестяването на отворено писмо на гилдията.
„Масово сме страшно обединени и това за първи път се случва абсолютно безпрецедентно“, декларира певицата Рут Колева в интервю за БНР.
„За първи път виждам такова чувство за взаимопомощ в нашата гилдия, в която просто искаме да помогнем на всички, които са около нас.“
Част от хората са приели прессъобщението на властта като предизборен жест. Според Рут Колева обаче това не е така, тъй като кампанията се води вече една година.
„Дълги месеци бяхме прехвърляни от една институция на друга и не ни беше обръщано внимание. Това е плод на едногодишна работа. Музикантите, ние сме спрени от правото да работим от март миналата година“, припомни тя в предаването „Преди всички“.
В нормална икономическа среда музикалният бизнес е добре работещ, печеливш бизнес, отбеляза Колева.
„Звездите са 50-100 човека. Останалите 900-1000 са тези, които са част от тази индустрия и движещата й сила през последните 20-30 години, хора с много голям опит, които просто не са в центъра на вниманието“, изтъкна Рут Колева.
„Това, че един сектор е изпаднал в криза заради наложените мерки от държавата, която ти забранява да практикуваш професията си, не значи, че тази индустрия трябва да бъде изтрита, затрита“, коментира Колева.
Според нея анонсираната помощ е „много малка подкрепа за този бранш, който е абсолютно незащитен от всички други механизми на държавата, които подпомогнаха абсолютно всичко останало“.
Рут Колева определи програмата на Министерството на културата от миналата година за подпомагане на артисти на свободна практика като „инжекционна помощ за социално слабите артисти на свободна практика, не за работещите музиканти“.
Според Колева е изключително важно занапред да се направи категоризиране на сектора.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
Извънредната ситуация с пожара край Костинброд се е развила много бързо – в рамките на 30 минути, не е имало време да се изпрати съобщение чрез..
Цифровото евро няма да отнема права на европейските граждани, а ще им предостави по-голям избор. Това заяви за БНР Алесандро Джованини , съветник на..
Пороците в Конституцията, допуснати от сглобката, не бяха отстранени от Конституционния съд. Така президентът Румен Радев коментира това, че..