Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Димитър Фердинандов: Космическият блясък на красивия ум

19-годишният студент по Авиокосмическо инженерство има собствена теория за колонизиране на Слънчевата система

Димитър Фердинандов
Да гледаш към звездите с жадно мечтание за нови знания, да имаш собствена теория за колонизиране на Слънчевата система, да посветиш стотици часове в самоусъвършенстване, събиране и синтезиране на информация от научни източници, за да информираш другите. Това не е Малкият принц, а 19-годишният Димитър Фердинандов - млад визионер и мечтател, студент по Авиокосмическо инженерство в Бирмингам.
„Изотопия“ го откри и си поговори с него. Заради усложнената ситуация с вируса във Великобритания, Димитър не е в Бирмингам, а в родния Пловдив. Не се бавим, а веднага го питаме - по-ярки ли са звездите над тепетата?

Димитър Фердинандов: „Бирмингам е много светъл през деня, но вечер винаги е облачно, така че трудно могат да се видят звезди там. Над Пловдив небето винаги е хубаво. Тук виждаме по-голяма част от интересните звезди, защото се намираме по на юг. Можем да кажем, че от тепетата небето винаги е по-красиво.“

 Гледайки звездите потъваме в размисли за житейските премеждия и предизвикателства от последната година. Според нашия млад гост „опознавайки света, който ни заобикаля, ние съществено променяме начина си на живот. „Важно е важно да говорим за науката и да споделяме достиженията навременно, за да не допускаме страха и недоверието да ни превземат.“


Разговорът за наука като антидот

Живеем във времена на коронавирусна пандемия и социални мрежи, бликащи от претенции за лесни обяснения на сложните въпроси. „Винаги, когато имаме грешни схващания, породени от неправилно разбиране на науката, ще се появяват конспиративни теории и ще се прокрадват фалшиви новини, казва Фердинандов.
Лесно достъпната информация всъщност е нож с две остриета, защото доверявайки се на нея взимаме грешни решения, които понякога могат да ни навредят.

Димитър дава пример с ваксините срещу Covid-19 в България: „Много хора бяха предубедени за това как са направени ваксините, дали те са безопасни. Не искаха да чуят какво имаха да им кажат учените. Може би защото самите учени не обясниха нещата достатъчно достъпно. Да, науката е изключително сложна, но винаги може да бъде представено по интересен начин. Защото науката е светът около нас.“

Младият ни гост приема разяснителната кауза присърце и в своя канал в YouTube публикува подробно обяснително видео за ваксините - как работят и защо трябва да се ваксинираме, дава разяснения и за самия вирус - как ни заразява и какво се случва с тялото ни, когато ни поставят ваксина.


Димитър Фердинандов работи по видеото почти месец - чете усилено и синтезира информация. Дори посещава курсове и семинари на авторитетни университети и институции, като Харвард, Йейл, Джонс Хопкинс, Масачузетския технологичен институт.

„Те подготвят нещо подобно на селекция от лекции на теми, свързани с коронавируса, в които обясняват как всъщност се случва инфектирането, как помагат ваксините. Използвах наученото по време на тези курсове, за да създам това видео", разказва Димитър.

Скептицизъм и опасения без адрес
При наличието на толкова обширна информация по темата, кому е нужно още такава? Причината е, че на много места по света има притеснения, които създават добра почва за виреенето на конспиративни теории.

„За съжаление хората слушат и разбират избирателно - дори да им се даде невероятно точна информация и да им се покаже, че ваксините работят и са безопасни. До голяма степен това може би се дължи на проблеми с доверието в институциите.“
Скептицизмът у нас има социални корени, смята Фердинандов.
„Проблемът е, че в България много хора не живеят добре. А науката винаги е била по-скоро средство, което са използвали хората с по-нормален начин на живот. Винаги по-напред в науката са били по-заможни държави. Имаме хора, които се борят всекидневно с това да преживеят. Няма как да очакваме от тях да застанат зад науката. Разбираемо е, че откриват проблеми при ваксините, дори когато тях ги няма, защото ги е страх.“

Питаме Димитър с какво тогава се различава британският от българския скептицизъм. Според младия ни гост това е свързано с начина, по който обществото комуникира и взаимодейства с институциите.
По думите му в страните с по-добре социално развитие, процентът на желаещите да се ваксинират е висок. На места е дори над 80%.



СОКОЛ, който пази Земята

Да оставим за малко спринцовките и да погледнем нагоре. Димитър Фердинандов има разработена мащабна програма за колонизация на Слънчевата система. Тя се казва SOCOL (SolarSystemColonizationProgram). В нея е залегнала идеята за създаване на космически асансьор, който се ускорява от лазери и система от сателити, които да предпазят Земята от астероиди.

Плановете на Димитър са проектът да се осъществява в следващите 150 до 200 години. Една от основните идеи е създаване на програма която да следи за астероиди, които застрашават Земята и от рано предупреждава и взима нужните мерки за отстраняването на опасностите.

Иновативната програма включва и колонизирането на други планети. Но не за сметка на Земята.

Димитър Фердинандов: „Ще може да живеем по някакъв начин в скафандри на Марс, на Луната, но това няма да е пълноценен живот, такъв какъвто го имаме днес на Земята. Докато не открием някоя друга далечна планета някъде и създадем технологиите, които биха ни помогнали да достигнем до тези звездни системи и планети, дотогава Земята остава нашият единствен дом, за който трябва да се грижим, както тя се е грижила за нас през последните милиони години.“

А вие не е нужно да излизате от дома си или да чакате милиони годиин, за да чуете цялото интервю с младия визионер Димитър Фердинандов, а просто да си пуснете звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Краси Куртев – летният лъч в българската музика

Историята на "Изотопия" в памет на Красимир Куртев от "Акага" чуйте в звуковия файл. Снимки в публикацията: Facebook-страницата на "Акага"

публикувано на 11.01.25 в 15:46

Доброто, което окрилява

През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..

публикувано на 09.01.25 в 11:28

Как да разпишем и постигнем своите "50 цели за 2025" с Анастасия Карнаух

Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..

публикувано на 06.01.25 в 18:43
Интериорният и продуктов дизайнер инж. Лора Денева

Как да поканим у дома Мока Мус, съветва дизайнерът Лора Денева

"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс  Мока Мус  буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..

публикувано на 06.01.25 в 15:33
Коледен базар в град Познан, Полша.

Аугусто Ечевери Чуковски: Важно е да вярваме в доброто и да разчитаме на него

Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..

обновено на 06.01.25 в 09:09

Мануела Панаретова: Нека опитаме да запазим мир и баланс в отношенията

Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..

обновено на 06.01.25 в 07:45
Таня Лий, Джегук Лий и синът им Дамин Лий.

Таня Лий: Нека запазим хубавото си отношение и грижата един за друг

Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..

обновено на 06.01.25 в 05:56