Ексклузивна прожекция на дигитално възстановеното копие на трилогията „Хан Аспарух“

Това е най-мащабният филм в историята на българското кино. С него през 1981-ва са отбелязани 1300 години от създаването българската държава. Снимките продължават 11 месеца. Премиерата на трилогията „Хан Аспарух” е била именно в зала 1 на НДК на 19 октомври 1981 г.

Режисьорът Людмил Стайков създава сагата по сценарий на Вера Мутафчиева.

„Фанагория“, „Преселението“ и „Земя завинаги“ са озаглавени трите части с грандиозни масови сцени, в които са участвали 60 000 статисти, а за главните роли са избрани Васил Михайлов, Йосиф Сърчаджиев, Аня Пенчева, Ваня Цветкова, Петър Слабаков, Джоко Росич. В ролята на хан Аспарух влиза младия тогава Стойко Пеев.

"Един снимачен ден снимахме около Плевен, група възрастни жени ме срещнаха и извикаха: "Хан Аспарух минава..." и започнаха да ми целуват ръка - представете си как се почувствах на 23 години тогава и какво означава Хан Аспарух за българите, подобни неща не се забравят никога...", каза в "Хоризонт до обед" Стойко Пеев.

Сега, на базата на класическата творба в три серии с обща дължина 333 минути, акад. Людмил Стайков на практика прави нов филм, което е видно не само от заглавието „Ханът и империята“ вече с дължина 140 минути, а от новата музика, звуковите ефекти, дигитализираното изображение в 4K резолюция и отговарящ на всички световни критерии за филмово разпространение.

Преди официалната премиера на 31 март, с която НДК ще отбележи своята 40-та годишнина „Ханът и империята“ е показван едва няколко пъти – на затворена прожекция през ноември 2019-а по повод 150 години Българската академия на науките и два пъти във Варна миналата година – на 14 януари и извънредно на 5 февруари заради огромния зрителски интерес преди пандемията да се намеси.  

Такава мащабна реставрация на изображението на оригинален филм за първи път се прави в България. Използван е методът на дълбокото сканиране, обясни наскоро в предаването „Графити по въздуха“ пред „Хоризонт“ Стефан Тенев – един от режисьорите по реставрацията.

"Звукът е изцяло нов, но са запазени гласовете на актьорите , които вече ги няма. Картината е съвсем нова."

"Оригиналната лента беше в лошо качество преди да започне работата по нея", разказа в "Хоризонт до обед" основателят и собственик на „Доли Медия Студио” инж. Добромир Чочов - техническият изпълнител  на идеята за дигитализиране на един от най-зрелищните български филми.

"Имаше мухъл и оцетен синдром и макар и малко успяхме да спасим един от най- епичните филми в света, не само в България. Това беше най- амбициозният проект, две години ни отне възстановяването и реставрирането..."

Под диригентството на проф. Пламен Джуров е записана музиката към новия филм.

"Включват се четирима известни съвременни български композитори, но в основата е трудът на автора на музиката на „Хан Аспарух“ Симеон Пиронков, посочи в "Хоризонт до обед" проф. Джуров.

"Новата скъсена версия трябваше да запази част от оригиналната музика на композитора Симеон Пиронков. Наложи се един от авторите - Минко Ламбов, да дешифрира музиката по нотни бележки, които не са пълни и към това да се прибавят и нови произведения... Тоест участваха група композитори, а Людмил Стайков приемаше и отхвърляше кое да остане. Той прояви завидно търпение и вкус, воля и въображение как трябва да звучи музиката в този филм - това беше сложното в историята... участваше оркестър, хор и беше много голям обем от работата..."

Нов живот чрез дигитална реставрация има и лентата „681 - Величието на хана“ - съкратена версия на „Хан Аспарух“, направена като отделен филм от Людмил Стайков за чужбина и разпространяван от Warner Brothers, който разказва историята за Аспарух в рамките на час и половина.