Две легендарни китари

Така след изпълнението на песента Fire запалил инструмента, успял да изкара до края на концерта с друг, но после лекували раните му в болница. Хендрикс пали китара и на фестивала в Монтерей по-късно през същата година.

За нея той споделя: „Реших да разруша китарата си като знак на жертвоприношение. Жертваш нещата, които обичаш. Аз обичам китарата си”.

Запалената китара от „Астория” бе продадена на търг през 2008 година за над 450 хиляди долара. За сравнение - първата акустична китара, с която Джими се сдобива, когато е на 15 години, струвала по онова време 5 долара.

Китарите на Хендрикс са много, някои имат незавидната съдба да бъдат откраднати, други са напълно унищожени. Част от тях Джими подарява - на музиканти като Били Гибънс от ZZ Top и на Франк Запа.

На днешния ден през 1955-а се ражда Ангъс Йънг, китаристът и съосновател на AC/DC, който носи прозвището „Богът на китарата”.

Ако се питате защо братята Ангъс и Малкълм, които - съвсем млади и зелени - правят банда, са я кръстили точно така: заради надпис на шевната машина на сестра им Маргарет.

За разлика от Джими Хендрикс, макар и силно повлиян от него, Ангъс има малко по-различно отношение към китарите. Първата била втора употреба, подарък от майка му. Получава я през 1967-а, същата година, в която Джими запалва своите китари в „Астория” и на фестивала в Монтерей.

Марката от тогава е предпочитаната от Ангъс и днес, производителите дори са му направили китара на негово име.

В интервю от 10 ноември миналата година за „Тайни ТВ“ в Копенхаген, Ангъс Йънг разказва за това, което го сближава с Хендрикс и много други музиканти от едни сякаш твърде златни и твърде далечни години на 20 век.

„Още когато бях в ранните си тийнейджърски години - на 13-14, музиката силно ме вълнуваше. Като се връщам назад във времето, за това, което ми харесваше в музиката, трябваше да чакам цяла нощ. Тогава, към 2.00 часа сутринта по радиото имаше водещ, който пускаше рок. Беше американец. Аз си имах едно малко радио, седях си в леглото и се будех само заради този човек. А той пускаше най-новите парчета. Така слушах Хендрикс, „Крийм“, „Цепелин“ и други подобни изпълнители“. 

Любимецът обаче е един, незабравим и недостижим за Ангъс Йънг на тринайсет, а и до днес – на 66:

„Джими Хендрикс! Когато чух Purple Haze, това беше най-доброто. Бях толкова развълнуван. Мислех си: как ще науча повече за Джими Хендрикс? Търсех навсякъде, ходех в магазини за списания и питах дали имат списание от Англия, защото знаех, че е в Лондон. Намерих малка снимка на този пич с китара и си помислих: „Леле! Искам да изглеждам толкова яко!“.

„Само се опитвам да ви предам вълнението на онова време и все още го чувствам силно. Цял живот се връщам към него. Когато изляза на сцената, чувството е същото. Свиря на новото хлапе, което е на 13 или 14, което никога не ме е виждало досега. ОК, обичам и по-възрастните, но те са ме виждали, знаят ме. Но новото дете - не съм го виждал досега и трябва да го впечатля. Ето това ме зарежда. Само това ми трябва - да виждам млади лица. Така продължавам напред!“.