Антония пред БНР: Искам музиката ми да кара хората да танцуват

Един от големите хитове на румънската певица Антония Якубеску е песента "Марабу". През есента на 2009-а се появява песента "Морена", в която Антония си партнира с румънския диджей и продуцент Том Боксер. Тяхната колаборация покорява европейските чартове, а Антония се нарежда сред водещите имена в музикалната индустрия. Детските и тийнейджърски ѝ години преминават в САЩ.

"Моите родители напуснаха Румъния, когато бях на пет години, в търсене на по-добър живот. Тук е било трудно. Уважавам ги много, защото сега, когато аз самата съм родител осъзнавам, че е много трудно да отидеш в чужда държава и да започнеш от нулата. Спомените ми от детството са много красиви. Много съм щастлива, че израснах в Америка. Чувствах свобода, но не от тази, в която родителите ти те оставят да правиш каквото си искаш. Те бяха много стриктни с мен. Аз съм единствено дете и съм момиче. Нямаше как да не са малко уплашени. Детството ми беше много невинно. Не се опитвах да порасна бързо - никога не съм искала това. Винаги съм вървяла бавно, стъпка по стъпка. Най-хубавите ми спомени са с моите приятели - когато станах на 16 и карах колата на баща ми сама. Малките неща. Онези, които ни правят щастливи", каза за БНР Антони Якубеску.

Тя сподели, че е живяла в два щата в САЩ - първо в Юта, а след това  от 14 до 18 годишна бяла в Лас Вегас.

"Помня, че беше скучно във Вегас. С приятелите ми от училище нямахме търпение да завършим. Искахме да се махнем от това място. Сега съм в Румъния и Вегас ми липсва. Лас Вегас за мен е град за възрастни. За деца е трудно - трябва да си на 21, за да можеш да отидеш на клуб, в казината не се позволява да влизат деца. Практически ние нямахме право на удоволствията, които виждаме във Вегас по телевизията. Но ние се забавлявахме по наш начин. Правихме си партита, ходихме на кино и на боулинг. Беше интересно да живееш там - харесваше ми климатът, защото се намирахме на средата на пустиня - винаги беше горещо", допълни в предаването "Нощен хоризонт" Антония Якубеску.

Преди да започне успешната си кариера на певица, Антония има опит като модел. Макар и винаги да усеща, че не това е нейното призвание.

"Кариерата ми на модел започна, когато бях малка. Бяхме в мола с майка ми и попаднахме на агенция за модели. Те казаха на майка ми - о, дъщеря ви е много красива, искате ли да я запишете за модел? Майка ми се съгласи и така започнах като модел - участвах в каталог за дрехи, в реклами, снимани за детски телевизии, в различни шоута. Бавно, но сигурно, започнах да печеля пари. Това беше първата ми работа, а родителите ми ме научиха на още един ценен урок. Половината от парите спестяваш в банка, другата - харчиш за това, което искаш - заслужаваш го. Преди да стана певица в Румъния бях модел и по европейските сцени. Живях в Милано за около два месеца - опитах се да бъда модел там, но определено не бях на мястото си. Те искаха да съм много слаба, много бяла - не бях техния стил".

Преместила се в Истанбул, където имала много работа.

"Те харесаха стилът ми. Беше хубаво изживяване, защото вече не беше нужно родителите ми да ми помагат с пари. Чувствах се щастлива. Ролята ми на модел обаче не ми харесваше. Исках да сбъдна мечтите си - да пея. Освен това много неща не ми харесваха в професията на модела - имаше твърде много конкуренция, а жените около мен бяха много зли. Живеех в една и съща къща с други момичета от различни страни. Стоенето за една фотосесия по шест часа също е много трудно. Не, осъзнах, че това не е за мен и продължих напред".

Звездата на певицата Антония изгрява, когато младата жена се завръща в Румъния.

"След като бях модел на различни места се върнах в Румъния. Станах приятелка с едно момиче, което работеше във фитнес по това време. Тренирах там често, пеех ѝ. Тя казваше на клиентите и приятелите си - чуйте, Антония има толкова добър глас. Попаднах на човек във фитнеса, който каза, че има приятел, продуцент. Този продуцент се казваше Том Боксер. Предложи ми да ида в неговото студио. Аз веднага отказах, защото не можех да отида сама в нечие продуцентско студио. Бях чувала различни истории на изпълнители, свързани с това. Дълго ме убеждаваха, все пак, реших да отида, но само ако и приятелката ми дойде с мен. Том Боксер ми представи песен и каза, че има нужда от момиче, което може да пее на английски. Записахме я бързо, той хареса как звучи песента. След няколко седмици я чух по радиото и бях шокирана. Казах си: О, това съм аз. За мен началото бе лесно. Нямам трудната история на някои изпълнители. За мен беше голям късмет".

Преминала през световните модни подиуми и музикални сцени, Антония признава, че, понякога да си под светлините на прожекторите не е лесна работа. И, както всяко човешко същество, има нужда от почивка и разбиране. 

"Светът на певците и моделите е много труден. Хората си мислят, че е много лесно - слагаш грим и се усмихваш. Но е толкова уморително понякога. Имала съм концерти малко след като нещо лошо ми се е случило в личен план. На никого не му пука, не мога да кажа, че няма да пея, защото не се чувствам добре. Спомням си, че, когато дядо ми почина, аз пътувах към поредния концерт. Не можех да отменя събитието - всички ме чакаха. Качих се на сцената, мобилизирах цялата си сила и пях. След това всички искаха да се снимат с мен. Аз се извиних и си тръгнах. Впоследствие четох ужасни неща за себе си в интернет - какъв лош човек съм заради това, че съм накарала хората да чакат, след което не съм се снимала с тях. Ето това прави този бизнес толкова жесток - не можеш да обясниш на публиката какво се случва в личния ти живот. Трябва да правиш това, което е нужно. Много хора си мислят, че ние, изпълнителите, сме роботи. Но това не е така".

Кои са онези специални хора, които дават на Антония сили да продължи напред, въпреки трудностите.

"Моята сила е половинката ми Алекс Велеа. Той винаги ми е помагал с всичко. Колкото и сълзливо да звучи, това е точно така. Той е по-голям от мен. Той е на 36 и има много повече опит и спокойствие. Винаги ми напомня, че трябва да се успокоя, защото всичко ще бъде наред. Аз научавам много от него, това е много важно в една връзка. Той е моята сила, децата ми и родителите ми също".

Интересен факт е, че първият голям концерт, на който Антония участва е на българска сцена. Какво си спомня от срещата с нашата публика?

„Показах на мои приятели това видео преди дни. Много ме е срам. Бях толкова щастлива на този концерт. Крещях толкова силно, бях страшно досадна. Не можех да повярвам. Говорих върху певеца, той се опитваше да пее. Беше невероятно изживяване. Имаше толкова много хора. Пълна лудост. Мисля, че и Инна беше там. Чувствах се толкова уплашена, мислех си - наистина ли трябва да изляза на сцената - точно сега? Бях уплашена, но много ентусиазирана. Не знаех какво правя. Казах си - да тръгваме. Спомням си, че имах страшно много енергия и емоции. Беше красиво, а аз имах голям късмет да още на първия ми концерт да видя толкова много хора. По принцип нещата се случват плавно, бавно стигаш до голямата сцена. За мен беше изведнъж“.

Светът е много променен. Стигаме до този извод, докато обсъждаме всички концерти и други събития, които бяха отменени заради кризата с Covid-19.

„Първо - мисля, че живеем във филм. Всичко, през което преминаваме е много тъжно. Тъжно е, защото хората останаха без препитание. Трудно е да се живее така - без нормални заплати. Хубавото на този период бе, че имах възможността да прекарам много време със семейството си. Финансово обаче е много трудно. Научих и много за хората. Изненадах се. И то не в добрия смисъл. Всички изведнъж, показахме истинските си лица. Когато са в лоша ситуация, самите хора сякаш стават лоши. Беше година, в която научихме много, но преминахме и през много негативизъм, за жалост. Не съм сигурна, че можем да променим това. Има голяма разновидност от характери в този свят. Мисля, че е важно да стоиш в своето пространство, но да не се превръщам в твърде затворен човек".

Въпреки трудностите Антония създаде няколко песни през тази година. Тя подготвя албум, който трябва да излезе скоро.

Песента "Матаме" е нещо като първа част на „Динеро“. Двете песни са обединени както от това, че са на испански, така и от забавните клипове, в които Антония признава, че е имала възможността да бъде себе си. 

"Надеждите ми за 2021 не мога да кажа какви са, защото все още съм объркана. Чувствам се сякаш 2020 се повтаря, но е малко по-спокойна. Не съм сигурна какво се случва, просто ще продължа да правя музика, докато вече можем да ходим по концерти и да пътуваме. Не знам какво друго да кажа. Надявам се, че бавно, но сигурно тази криза ще отмине. Толкова много неща се променят. В един момент ти казват, че нещата се подобряват, в следващия, че се влошават - объркана съм. Изпълнителят, който съм аз, иска да прави музика, която да кара хората да се чувстват добре. Не правя непрекъснато песни с послания. Искам моята музика да кара хората да танцуват".

Антония владее английски, румънски и италиански. Майка е на три деца - две момчета и едно момиче.