Портрет на актьорите като млади или за „бесовете“ на 20-годишните

Хвърляме ги в „бясното“ и дълбокото

Ивана Керанова: „Надявам се всеки път, когато публиката гледа това представление, да почувства същото, което и ние на сцената, занимавайки се не само с Достоевски и Камю, но и с нашите човешки и актьорски природи.“

Колко живи са днес „бесовете“? Отговаря Теодор Каракачанов:  „Бесовете стават все по-бесни и това не е никак случайно. Не спираме да усещаме този особен дух на сцената докато играем това представление, защото е изключително актуално. Всеки живее със своята истина и поне веднъж в живота си е искал да каже, че тя е една. Само че светът не работи така. Във връзка с това с живи ли са бесовете - виждате наскоро какво се случваше по площадите. Не само тук, но и по света. В момента живеем в един огромен бяс.“

София Джустрова вижда движещата сила на бесовете: „Личният бяс у човека го движи в живота. Ако нямаме бесове, значи нямаме цел, нещо, с което да се борим.“

Затворено/Отворено

Ситуацията с коронавируса и антиковид мерките засегнаха сериозно хората, занимаващи се с театър. Салоните първо бяха затворени, после отваряха и отново затваряха. Сега работят с определени ограничения. Според Теодор „бесът“ в младия човек е провокиран от тази несигурна ситуация, но е градивен - „желанието му да кипи, да работи, да има непрекъснато движение с проекция напред.“

Положителната страна на тази въртележка е, че в един момент твоят личен „бяс“ започва да става кауза и някак чрез общуването, чрез намирането на хора, които го споделят, започва да става малко по-лесно и на теб. „Защото „бесът“ е нещо, което всеки един от нас - аз, ти, тя, ние задържаме в себе си като хора“, продължава Теодор.

„Бесен“ театър „Мотус“

Младите актьори гледат към театралното си бъдеще с романтичен оптимизъм и с идеи за създаване на нещо свое.

София Джустрова: „Всеки един от нас непрекъснато си блъска главата в търсене на нови решения и този текст („Бесове“) наистина дойде като начин да изкажем това огромно желание да намерим мястото си в света. Нашият клас направи свое сдружение - театър „Мотус“.

Теодор Каракачанов: „Една от основите цели е да продължим да работим с идеята, която проф. Танковска ни даде за театъра и усещането за него като събитие, като живот, като мислене“.

Съхраняване на единството, след като въртележката на живота „завърти“ младите актьори и всеки поеме по своя път. Теодор продължава: „Искаме да имаме едно място, на което всички да работим и горим по начина, по който го правеше проф. Танковска.“

Кандидатстване по проекти, свободата да избираш екип и луксът за по-дълъг репетиционен период. Но най-вече: „да не чакаме някой от някъде да ни извика“.

Треска за театър

Извикването за проекти на театър „Мотус“ е въпрос на време. Но нека видим каква е за младите актьори онази особена тръпка преди излизането пред публика - сценичната треска. Ивана и Теодор споделят за своите любопитни ритуали.

Ивана Керанова: „Денят ми започва винаги с един и същ плейлист с песни, нещо леко. Имам определен брой напитки, които трябва да изпия преди и по време на представлението.“

Теодор Каракачанов: „Аз пръскам парфюм. Иначе не мога да изляза на сцената - това е моят странен ритуал“. София Джустрова споделя, че няма особени ритуали. Просто се старае да излезе по-бързо на сцената. 

Вие не е нужно да излизате никъде. Може просто да си пуснете цялото интервю с младите актьори в звуковия файл.

СНИМКИ: Теодора Тодорова