Холивуд спринтира към дъното

Тази година златният чичко „Оскар“ нахлу в аналите на шоубизнес историята с колекция от рекорди. И все неприятни. 

Официално това е най-малко гледаната церемония в историята на тези инак най-престижни и желани филмови награди. Около 10 милиона човека са си причинили облъчването, пардон, излъчването на „шоуто“ на американската кино академия по ABC. Това е два пъти по-малко от зрителите на предната церемония от 2020-а, която от своя страна тогава постави рекорд по нисък рейтинг и беше наполовина на гледаемостта през относително нормалната 2014-а.

С други думи, за няколко години рейтингът на наградите „Оскар“ се е сринал повече от четири пъти. Някогашната „Най-голяма нощ на Холивуд“ върви с бодри крачки към ролята на незначително и нишово събитие със стремглаво стесняващо се влияние. Много хора, които все пак са издържали няколко часа на отблъскваща политическа пропаганда и гневно размахване на милионерски пръсти към лошите обикновени хора, твърдят, че и този жалък рейтинг им е много. В същото време катастрофалните резултати на наградите „Оскар“ все пак са малко по-добри от тези на „Грами“, „Еми“ и „Златен глобус“, които вкупом се сринаха до нечувани и невиждани рейтингови низини и падини. 

Холивуд, като обобщен символ на шоубизнеса и развлекателната индустрия, спринтира към дъното. Да, ще кажат апологетите, това е заради пандемията. ОК, тя играе роля, но май не е главна, а по-скоро поддържаща. Сриването беше започнало преди Covid кризата и повече съвпадна с разпространението на един друг вирус. Вирусът на политическата коректност, фетишизацията на малцинствените групи и оголената, срамна демонстрация на себеомраза и отрицание като единствената позволена форма на западна идентичност. Този патоген вече няколко години гъмжи в ДНК структурите на НПО мрежите и цялата синхронизирана екосистема от медии, партии и институции тъй силно, че хваща за гърлото и нормалните, неангажирани с културни войни и модерни политики, граждани.

Хваща ги за гърлото от подиума на наградите „Оскар“, когато иначе симпатичната и талантлива актриса Реджина Кинг отправя директна публична заплаха към уж независимата съдебна система на САЩ и отваря цялата церемония с думите, че ако делото срещу полицая Дерек Шовин беше приключило с друга развръзка, тя щяла да сложи „ботуши за маршируване вмeсто високи токчета“. Става въпрос, разбира се, за съдебния процес, приклещил медийното внимание след смъртта на многократно криминално проявения нов национален герой и мъченик на Америка Джордж Флойд. Под безпрецедентен медиен и политически натиск от най-високо ниво журито отсъди, че полицаят Шовин е виновен по всички предявени обвинения. Но дори и това не бе достатъчно за Холивуд. Те трябваше да заплашат съдебната система, въпреки нейната пълна изпълнителност и подчинение, и да отправят предупреждение за всички евентуални бъдещи казуси от сходен характер.

Цялата церемония – а и другите сродни шоубизнес събирания в последната година – се превърнаха в нещо като хибрид между национална конференция на Демократическата партия и протестно шествие на движението Black Lives Matter. И после пандемията била виновна за катастрофалните рейтинги и оценки на нормалните зрители.

Награден след награден, реч след реч… едни и същи, до болка вече познати пропагандни лозунги за системния расизъм, полицейското насилие, голямата нужда от разнообразие и толерантност.

Единственото нещо, което не беше толерирано на тези церемонии беше различното и критично мнение. Разказът, разпространяван и налаган без алтернатива от почти всички медии, корпорации, институции и публични фигури се представя от Холивуд за някаква смела и едва ли не рискована позиция, която те защитават като някакви бунтовни представители на съпротивата. Най-голямата и жалка лъжа на развлекателната индустрия е пробутването на официалната партийна линия за дисиденство. Диктаторът, който се маскира на репресиран. Насилникът, който насъсква властите срещу жертвата си.

Холивудски звезди, охранявани от униформени с оръжия и отделени от обикновените хора със стени и огради, които си връчват награди, докато съскат срещу граници, полиция и онази „мащабна безпросветна маса“. Съсиреци от лицемерие, които заплашват кръвоносната система на целия организъм. Холивудски легенди, буквално воювали срещу нацистите, като Джими Стюарт, Kларк Гейбъл, Хенри Фонда, Стив Макуин и други, биха се срамували от сюрреалистичния спектакъл на спекулацията, в който мутираха тези „оскари“, „глобуси“, „грамита“ и „емита“. Казано по нашенски - и най-ниският рейтинг в историята пак им е много.

„Булевардът на залеза“ е върховна кино класика за умопомрачение и падение. Този шедьовър на Били Уайлдър вече е невъзможен в днешен Холивуд, но поуките от скъсването с реалността ще осветяват мрака, в който западната култура сама се вкара.