Странно нещо са моралните паник атаки, които парализират западната публична култура и я превръщат в територия на истерия и цензура. Какво драматично и сюрреалистично разместване на пластове и представи.
Ето, в момента по кината в България върви новият филм на Уди Алън „Фестивалът на Рифкин“, а в книжарниците свободно се продават мемоарите му „Само да вметна“. Няма протестъри, гневни феминистки, опити за бойкоти и очерняща медийна кампания.
А това е филмът, който той не успя да направи в САЩ след като мегакорпорацията „Амазон“ едностранно развали сделката си с него и книгата, която за малко изобщо нямаше да излезе след като първоначалният американски издател се отказа от нея под натиск от собствените си протестиращи служители и разнообразни заплахи за бойкот.
В крайна сметка Уди успя да снима в Испания, а по-малко издателство все пак пусна неговата автобиография в Америка, но бе медийно окаляно за това. На страниците легендарният режисьор, актьор, комик и сценарист в детайли обяснява контекста и всичко свързано със скандала, който доведе до мракобесното му „отменяне“ и опит за артистично и морално „заличаване“ в собствената му родина.
Още през 1992-а тогавашната му партньорка Миа Фароу и седемгодишната им осиновена дъщеря Дилън обвиняват Алън, че е блудствал с детето. Той отрича, а след обширно разследване всички въвлечени компетентни институции, власти и агенции обявяват, че няма никакви доказателства за каквото и да е посегателство от страна на Уди Алън срещу седемгодишната му доведена дъщеря.
Той детайлно описва как цялото нещо е „пълна измислица“ и акт на отмъщение, замислен от Миа Фароу, която е промила мозъка на малката Дилън. Аргумент, който се протвърждава и от професионалното становище на клиника за деца, жертви на сексуален тормоз, занимавала се със случая и провела разговори с момичето.
Скандалът приключва, а Алън включва някои елементи от бруталната раздяла с Фароу и последвалите публични драми в острия си сатиричен шедьовър „Да разнищим Хари“ в края на 90-те години на миналия век.
Но 20 години по-късно, вече порасналата Дилън повтори обвинението, отново подкрепена от Фароу, вече в психопатичната и патологична публична среда на #MeToo. „Ракошен таймиг“, биха казали някои цинични наблюдатели на културните войни в западната цивилизация.
Това беше достатъчно Уди Алън да бъде обявен за виновен в „съда“ на медиите и холивудските си колеги. Без нито едно ново доказателство или свидетелство, той бе очернен за случай, който приключва преди близо 30 години след професионално разследване, обхванало прокуратура, полиция, психиатрична клиника и социална служба в няколо щата.
Но в епохата на #MeToo и дигиталните линч тълпи в социалните медии, подробности като факти и доказателства минават на заден план. Чувствата, усещанията и политическият климат оформят доминиращия публичен разказ и разговор.
И така Уди стана парий и персона нон грата в страната и средата, която го обожаваше. Актьори и актриси, които е превърнал в звезди които са се състезавали да ги режисира, се отрекоха от него и изразиха съжаление, че са участвали във филмите му. Медиите забравиха за преклонението си към чувството му за хумор и интелектуалните удоволствия в класики като „Ани Хол“, „Манхатън“, „Хана и нейните сестри", „Пурпурната роза от Кайро“ и десетки други...
Вместо това изляха килограми кално мастило в злобни и инфантилни атаки срещу автобиографията и последните му няколко филма. Някога престижни издания публикуваха детинско-клюкарско-интригантски пасквили със заглавия като „Ние прочетохме книгата на Уди Алън, за да не се налага вие да го правите“.
Колко лесно е една кариера, градена вече повече от 60 години, да бъде зачеркната и затрита. Всеки публичен разговор за Алън в САЩ в момента минава основно през претопленото обвинение на Фароу и Дилън, през вече критично интерпретираните му връзки с актриси и случайни жени. Коментатори съвсем неиронично правят нелепа художествена преоценка на прочутите му произведения, в светлината и според правилата на #MeToo инквизицията.
В страната на свободното слово, гарантирано от първата поправка към конституцията, фигура като Уди Алън едва успя да издаде автобиография и трябваше да ходи до друг континент, за да снима филм.
Сигналът е и към всички останали. Щом тази система успя да причини това на Уди Алън, който беше буквално боготворен от либералните елити и сам е осмивал омразната им консервативна Америка, отвъд космополитните крайбрежни метрополиси, какво остава другите.
Имат ли някакъв шанс хора с дори малко различен ъгъл на мислене да публикуват книги, да рисуват картини, да пишат и да режисират? Корпоративно-културната деменция заплашва всички сфери на изразяване.
Правото да кажеш истината и с това да нараниш чувствата на новите господари на обществените отношения, трябва да се защитава. Иначе отиваме към фарсовите пейзажи в ранните шедьоври на Уди Алън „Вземи парите и бягай“ и „Банани“. Те са безумно забавни, но само на кино.

На 12 ноември от 17,30 часа на среща с автограф и чаша вино в Коктейл бар "Опус" на ул. "Иван Вазов" 8 Мариана Кирова кани приятели и почитатели на премиерата на новата си книга "Приключенията на една блондинка". В книгата са включени разкази и новели, както и едноименния роман, който е обект на второ издание . Излезе от печат новата книга..
В рубриката " Горещи сърца" ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал", казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..
През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг. След смъртта на княз Александър I..
В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..
В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..
Немският писател Карстен Хен се завърна у нас с книгата "Златната пишеща машина" . История, насочена към по-малките читатели, в която те ще открият любовта към книгите и историите, скрити в тях. Карстен ме посреща онлайн, настанил се удобно в дома си в Кьолн. Разказва за първите си стъпки към детско – юношеският роман. "Ако имаш деца и си..
Животът на Ина Николова е сбъдната мечта. От дете тя мечтае да бъде учител по пиано и целият ѝ професионален и творчески път преминава като музикален педагог. Тя е на 62 години и отскоро е пенсионерка. До последно работи във врачанското училище „Отец Паисий“, което е с насоченост към изкуствата. Там преподава пиано и е корепетитор на средношколския..
От 5 януари зоните за платено паркиране в София ще бъдат разширени и ще поскъпнат двойно. Това прие Общинският съвет с 35 гласа "за" и 12 "против"...
Лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев определи като "лоша шега" избора на Румен Спецов за особен управител в "Лукойл": "Румен Спецов беше..
Възможностите на тази партия, която ще се учреди в събота – Алианс за права и свободи (АПС), са ограничени, заяви в интервю пред БНР Гюнер..