Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как са изглеждали ботушите от Първото и Второто българско царство

Йордан Сивков
Снимка: Здравка Маслянкова

Когато посетим музей или разглеждаме исторически хроники, много малко от нас обръщат внимание с какво са били обути предците ни. Начинът на живот и преди, и сега определя и вида на обувките. Днес те са част от модата, но преди столетия са били по-скоро правени така, че да носят удобство в ежедневието, разказва добричлията Йордан Сивков- реконструктор на исторически събития, който е посветил свободното си време на проучването и изработката на обувки от различните периоди на стара България и е един от най-атрактивните участници в средновековните фестивали във Велико Търново:

Търсиш източници, музейни експонати да видиш как изглежда, защото обработката на кожата примерно в 12-и век няма нищо общо със съвременната. Все пак като правим възстановка от 12-и век поне малко или много трябва да се доближим до този период на визията. Доработваме я кожата много често. Естествена кожа, естествени материали. Голям проблем е в момента с естествените материали по разбираеми причини. Тази конкретно е конска кожа“, разказва за БНР Йордан Сивков и показва ботушите си с червени шевици от времената на Второто българско царство.

Снимка: Здравка Маслянкова

Във всеки исторически период обувките и ботушите са различни и определящо е битието на хората:

„Първо българско царство ботушите са един тип. Ботушът като се зашие, шевът е отдолу, през петата минава, така се обгръща целият крак. Начинът на живот - повече върху кон, по-малко движения, обуславя самата обувка. Има находка  - ботушът е бил по-големичък и вътре има стелка от трева, за да уплътни крака. Стремената са били широки и обуславят да няма никаква подметка, просто самата кожа зашита като чорапче с шеф отдолу. Впоследствие, когато стремената започват да стават по-тънички, се появява дебелата подметка, защото там вече убива“. 

Йордан Сивков е оперативен дежурен в охранителна фирма в Добрич, а с исторически реконструкции се занимава повече от 15 години. Споделя, че обувките на предците ни са неговата страст и разказва, че преминаването на конните племена към по-уседналия начин на живот, неминуемо води и до промяна на ботушите:

Там обувката се променя коренно различно. По-съставна е откъм шевове. По-ранните са с по-големи парчета, тук вече явно има недостиг на кожата и започват да използват всяко парченце за нещо, слага се някъде, няма нещо да се изхвърля. Започват да се появяват петичките, парченцата отзад, защото като вървиш се смачква обувката. Започват да се появяват по-дебелите подметки". 

Йордан Сивков                       Снимка: Здравка Маслянкова

Обувките на ток не са женска привилегия. Те са въведени първо за мъжкото съсловие на обществото, пояснява Йордан Сивков: 

„Куриозно на тема обувки, че изразено лява и дясна обувка в производството се появяват през 19-и век. В по-ранните периоди са така наречените симетрични - както са от едната, така изглеждат и от другата страна. Токчетата също се появяват като мъжки аксесоар, в последствие стават част от женската обувка. От Англия тръгват обувките с дълги носове. Колкото е по-дълъг е носът, това е символ на по-голяма състоятелност. Дори има куриози, че са ги връзвали, подвивали са ги, защото не е можело да се върви с тях, но мода. Аз лично си предпочитам средновековните“. 

Модата е изменчива. Важно е обувката да е от качествени материали  и да е удобна.

Снимки: Здравка Маслянкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Спаска Тарантова

Спаска Тарантова: Библиотечните специалисти имат да се справят с много предизвикателства

Започва 10-тият Национален форум "Библиотеките днес: проактивни, достъпни, устойчиви". Десето издание на форума за библиотечни специалисти "Ние умело успяваме да съчетаем това разбиране да следваме световните тенденции в развитието на библиотеките и едновременно с това да ги прилагаме по най-добрия начин в България , така че ние сме..

публикувано на 16.10.25 в 14:35

Ръст на специализантите по обща медицина в МУ - Пловдив

В Пловдив откриват 101-вата среща на Европейската мрежа за проучвания на общата медицинска практика (EGPRN). Форумът ще продължи до 19 октомври и в него ще се включат делегати от 33 държави. Европейската мрежа популяризира научните изследвания в общата медицина, в помощ на личните лекари. Акцент на срещата ще бъде поставен върху следващото..

публикувано на 16.10.25 в 10:36
Проф. Христо Пимпирев

Проф. Христо Пимпирев: Смятаме с тази експедиция да надскочим летвата от предишната

"Смятаме с тази експедиция да надскочим летвата от предишната 33-та експедиция , защото имаме много амбициозни проекти, даже експедицията тръгва по-рано". Това заяви пред БНР проф. Христо Пимпирев , председател на Българския антарктически институт и ръководител на българските антарктически експедиции: "Първата група от 9 души българи ,..

публикувано на 16.10.25 в 10:30

Патриарх Даниил отслужи заупокойна литургия по повод 80 години от рождението на патриарх Неофит

В столичната митрополитска катедрала "Св. Неделя" беше отслужена заупокойна Света литургия по повод 80 години от рождението на покойния патриарх Неофит. В негова чест в сградата на Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" е открита аула, носеща  неговото име.  Аула в Богословския факултет ще носи името на патриарх..

публикувано на 15.10.25 в 16:23
Ивет Добромирова

Ивет Добромирова: Единственият, който трупа негативи от това управление, е Бойко Борисов

"Влизаме в онзи момент, в който винаги съм мразила в училище, да разсъждаваме какво иска да ни каже авторът. Добре съм се справяла, била съм отличничка по литература, сега менажирам така политическите процеси, но винаги с едно на ум, разбира се, че  мнението ни е субективно като странични наблюдатели, без да знаем какво всъщност стои в основата на..

публикувано на 15.10.25 в 15:43
Милен Делийски

Милен Делийски: На всички е ясно, че без ГЕРБ няма кворум, няма Народно събрание

След изборите в Пазарджик политическите страсти отново се нажежиха. Докато лидерите на партиите търсят формули за стабилност, хората по места казват – "омръзна ни, не вярваме на никого“. Депутатите от ГЕРБ обикалят страната, за да чуят мнението на членовете и симпатизантите си. Депутатите от ГЕРБ от Благоевград се срещат с партийния актив и..

публикувано на 15.10.25 в 15:13

Д-р Борис Таблов: Държавата не чува младите лекари, защото не иска да ги чуе

"Държавата не чува младите лекари, защото не иска да ги чуе" . Това заяви пред БНР д-р Борис Таблов : "Очевидно е, че този проблем не е приоритетен за решаване . В крайна сметка виждаме, че в България много често политическите решения се взимат по странен начин и в една или друга посока се изпълняват определени неща. За младите лекари..

публикувано на 15.10.25 в 10:42