Когато посетим музей или разглеждаме исторически хроники, много малко от нас обръщат внимание с какво са били обути предците ни. Начинът на живот и преди, и сега определя и вида на обувките. Днес те са част от модата, но преди столетия са били по-скоро правени така, че да носят удобство в ежедневието, разказва добричлията Йордан Сивков- реконструктор на исторически събития, който е посветил свободното си време на проучването и изработката на обувки от различните периоди на стара България и е един от най-атрактивните участници в средновековните фестивали във Велико Търново:
„Търсиш източници, музейни експонати да видиш как изглежда, защото обработката на кожата примерно в 12-и век няма нищо общо със съвременната. Все пак като правим възстановка от 12-и век поне малко или много трябва да се доближим до този период на визията. Доработваме я кожата много често. Естествена кожа, естествени материали. Голям проблем е в момента с естествените материали по разбираеми причини. Тази конкретно е конска кожа“, разказва за БНР Йордан Сивков и показва ботушите си с червени шевици от времената на Второто българско царство.
Във всеки исторически период обувките и ботушите са различни и определящо е битието на хората:
„Първо българско царство ботушите са един тип. Ботушът като се зашие, шевът е отдолу, през петата минава, така се обгръща целият крак. Начинът на живот - повече върху кон, по-малко движения, обуславя самата обувка. Има находка - ботушът е бил по-големичък и вътре има стелка от трева, за да уплътни крака. Стремената са били широки и обуславят да няма никаква подметка, просто самата кожа зашита като чорапче с шеф отдолу. Впоследствие, когато стремената започват да стават по-тънички, се появява дебелата подметка, защото там вече убива“.
Йордан Сивков е оперативен дежурен в охранителна фирма в Добрич, а с исторически реконструкции се занимава повече от 15 години. Споделя, че обувките на предците ни са неговата страст и разказва, че преминаването на конните племена към по-уседналия начин на живот, неминуемо води и до промяна на ботушите:
„Там обувката се променя коренно различно. По-съставна е откъм шевове. По-ранните са с по-големи парчета, тук вече явно има недостиг на кожата и започват да използват всяко парченце за нещо, слага се някъде, няма нещо да се изхвърля. Започват да се появяват петичките, парченцата отзад, защото като вървиш се смачква обувката. Започват да се появяват по-дебелите подметки".
Обувките на ток не са женска привилегия. Те са въведени първо за мъжкото съсловие на обществото, пояснява Йордан Сивков:
„Куриозно на тема обувки, че изразено лява и дясна обувка в производството се появяват през 19-и век. В по-ранните периоди са така наречените симетрични - както са от едната, така изглеждат и от другата страна. Токчетата също се появяват като мъжки аксесоар, в последствие стават част от женската обувка. От Англия тръгват обувките с дълги носове. Колкото е по-дълъг е носът, това е символ на по-голяма състоятелност. Дори има куриози, че са ги връзвали, подвивали са ги, защото не е можело да се върви с тях, но мода. Аз лично си предпочитам средновековните“.
Модата е изменчива. Важно е обувката да е от качествени материали и да е удобна.
Снимки: Здравка МаслянковаКакво се случва, когато войната престане да бъде изключение и се превърне в постоянен фон на живота ни , когато кризите вече не идват и си отиват, а текат една в друга без край и без ясно начало? В средата на юни - от 13 до 15 юни , София ще бъде домакин на едно много различно събитие - "Градски форум" . Пред БНР Жана Цонева , политически..
Как шпионин на Путин почти стъпи в руско училище в Швеция и защо това ни засяга всички? Новото международно разследване, координирано от проекта за разследване на организираната престъпност и корупцията разкрива как свързан с руското разузнаване фонд е изградил мрежа от влияние в Европа , включително в едно руско училище в Гьотеборг. Сред..
" Координационният център по пътна безопасност е абсолютно излишен ". Това заяви пред БНР Богдан Милчев от Института за пътна безопасност: "През 2019 година, когато е създаден Координационният център по пътна безопасност, който да координира усилията, още тогава аз им казах, че той не трябва да бъде в МВР. Той трябва да се управлява от..
Около една четвърт от българското население е засегнато от възли на щитовидната жлеза, като в различните възрасти честотата е различна. Това съобщи проф. д-р Русанка Ковачева председател на Българско сдружение Тиреоидея и Паратиреоидея по повод Международната седмица за осведоменост за заболяванията на щитовидната жлеза: "Чистотата сред..
На днешния 28 май отбелязваме Европейския ден на природните паркове . "Витоша на децата" отваря планината за най-малките "Искам да помоля хората да пазят природата на Витоша, защото тя е съвсем близо до София, изключително силно натоварване има върху нея от страна на жителите и гостите на София". Това каза пред БНР инж. Севдалина Димитрова ,..
Творческа вечер, посветена на поета Таньо Клисуров, в къща музей "Христо Смирненски" в София организират от Националния литературен музей. Напусна ни Таньо Клисуров Пред БНР Атанас Капралов , директор на Националния литературен музей, даде повече информация за събитието: "Творческа е вечерта, защото такова беше желанието на семейството..
Училището “Патиланско царство” в Мъртъл Бийч, щата Южна Каролина, тържествено отбелязва 24 май и краят на учебната година. Децата участваха в празничен концерт, куклен театър и имаха още много приятни преживявания заедно с родителите си. Беше отпразнуван празникът на буквите в неделното училище, създадено само преди 6 години, все още само..
" Ахмед Доган сам си създаде "чудовище" и това "чудовище" изяде собствения си създател". Това каза пред БНР Танер Алимолла , лидер на партия ДОСТ:..
" Когато изграждахме структурите на ДПС през 1990 г. Чакъров, Местан, Адемов и Аталай ги нямаше . Те и още хора се криеха под масата, защото тогава..
Убеден съм, че животът на Пеевески в политиката няма хоризонт повече от 1 – 2 мандата. Бяхме 45 години в комунизъм и ни трябват още 45 за новите..