Димитър Русков: Повечето българи зад граница успяват да се интегрират

Заглавието използва надморската височина, на която е построен Амстердам и която се движи между 2.5 и 4 метра.

„Затова избрах това заглавие. Беше доста трудно да намеря това заглавие. Как се живее на тази надморска височина? Това звучи доста странно за всички хора по света, които чуят, че една страна се намира под морското равнище. Холандия е доказателство, че и под морското равнище може да се построи прекрасен живот. Исках да разкажа за този живот, за българските имигранти, които живеят в тази страна. Исках да покажа не само добрите, но и някои лоши страни на този живот тук, в тази страна“, сподели Димитър Русков в предаването „Преди всички“.

През един от тримата главни герои в книгата той разказва и собствени преживявания като имигрант. Една от темите, които Русков засяга, е за невъзможната любов между хора от различни религии. Той е бил вдъхновен за това от реални събития и отношения на малкия му син с негова турска приятелка.

„Холандците като хора са малко по-дистанцирани от южните народи, от балканските народи или от други южни народи. Пътят е дълъг. Много хора нямат търпение, възможност и желание да се интегрират“, смята Димитър Русков.

Носталгията мъчи имигранта в първите 3-4 години. След това тази болка не изчезва, но става по-малка, подчерта още сънародникът ни.

„Има хора, които виждам как се движат цял живот в един омагьосан кръг. Не могат да излязат, защото не се опитват достатъчно сериозно да се интегрират, не контактуват достатъчно с местните хора, заживяват в един малък свят – малка България, малка Турция, малкото Мароко. Но повечето българи успяват да се интегрират.“

„Ние, българите, си пазим традициите, но за разлика от други балкански народи – сърби, гърци, не сме толкова крайни в упражняването на този патриотизъм“, отбеляза още Русков. 

Като равносметка Димитър Русков посочи, че всичките му усилия да устрои живота си далеч от България са си заслужавали.

„Не съжалявам, честно казано, ако направя едно сравнение на това, което съм успял да постигна и това, което евентуално в България по онова време, когато заминах, щях да постигна.“