Опасения около Делта варианта на коронавируса и ново напрежение между Русия и Запада - основни акценти от седмицата

Световната здравна организация обяви, че Делта вариантът на коронавируса вече е установен в близо половината страни в света. Той предизвиква особена тревога, защото е по-заразен и бързо се разпространява, което дава повод на много държави отново да са нащрек. Израел например обяви, че връща изискването за носени на маски на закрито, въпреки че еврейската държава е лидер по брой ваксинирани хора. Една трета от пълнолетните граждани на ЕС вече са изцяло ваксинирани срещу Ковид. Стана известно обаче за проблем със снабдяването на по-бедните страни с ваксини. По схемата за споделяне „Ковакс“, на 131 страни досега са доставени само 90 милиона дози. Така въпросните държави не могат да продължат ваксинационните си програми.

Напрежението между Русия и Запада намери тази седмица нова проява край бреговете на Крим. Москва обяви, че британски кораб-разрушител е навлязъл на три километра в нейни води в Черно море, поради което към него са произведени предупредителни изстрели от кораб на руската брегова охрана. След това, като предупреждение, от самолет са хвърлени няколко бомби по посоката на движение на британския кораб. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков става дума за съзнателна провокация от британска страна. Твърденията на Русия бяха отхвърлени от Великобритания. Лондон заяви, че неговият боен кораб е извършвал рутинен преход от Одеса до бреговете на Грузия в Черно море. Тогава е навлязъл в международно признат коридор покрай полуостров Крим, който Лондон не приема за руски териториални води, тъй като не признава Крим за руска територия.

Тази седмица ЕС удължи с още една година своите санкции срещу Русия, наложени заради анексирането на Крим.

27-те възложиха на Европейската комисия да проучи възможностите и за допълнителни икономически санкции, като отбелязаха нуждата да дават твърд и съгласуван отговор на всяко злоумишлено действие от руска страна. В същото време. В същото време ЕС остава открит за сътрудничество с Москва по въпроси от взаимен интерес като обстановката в Либия и Сирия и ядреното споразумение с Иран. Германският канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон дори лансираха идеята да бъде организирана и среща на европейските лидери с руския президент Владимир Путин. Предложението на Меркел и Макрон обаче не срещна подкрепа в повечето останали членки на ЕС.

Колкото до Беларус, 27-те бяха единодушни в решението си да наложат строги икономически санкции на Минск заради случая, при който през март беларуските власти принудително приземиха самолет на „Райънер“, летящ от Атина за Вилнюс и беше арестуван намиращият се на борда журналист Роман Протасевич. Забранява се на Беларус да бъде продавано оборудване, което може да бъде използвано за следене в интернет или на телефонни разговори. Ще бъде ограничена търговията с петролни продукти, калиев карбонат и стоки, които се използват за производство на тютюневи изделия.

Както се очакваше, Република Северна Македония отново не получи зелена светлина да започне преговори за членство в ЕС, тъй като България запазва възраженията си. София потвърди официално пред останалите държави-членки, че на този етап остава „против“ начало на такива преговори, макар да подкрепя европейската перспектива на своята югозападна съседка. Скопие трябва да изпълнява поетите от нея ангажименти по Договора за приятелство и добросъседство. България е готова да търси взаимноприемливи решения по своите искания към Скопие по време на започващото от 1 юли словенско европредседателство.

Една от най-коментираните новини дойде от Испания.

Помилвани бяха девет от каталунските политици, които излежаваха присъди заради организирането на незаконния референдум за независимост на Каталуния през 2017 година. Тази амнистия беше предложена от премиера Педро Санчес и единодушно одобрена от правителството в Мадрид. Според Санчес това е необходимо, за да се постигне помирение на нацията. От своя страна регионалният премиер на Каталуния Пере Арагонес заяви, че помилванията на деветимата лидери на каталунските сепаратисти не са достатъчна стъпка от страна на испанското правителство.

Сред новините, които предизвикаха най-много международни реакции, беше и избирането на твърдолинейния Ебрахим Раиси за нов президент на Иран. Раиси е дългогодишен ръководител на съдебната власт и ученик на върховния духовен водач аятолах Али Хаменей. Той обещава „неспирна борба с бедността и корупцията“. Името му обаче се свързва с масови екзекуции на политически затворници през 80-те години. Той е в американския списък на висши служители, санкционирани за „съучастие в тежки нарушения на човешките права“.

За избирането си Ебрахим Раиси веднага получи поздравления от Русия и Турция. САЩ реагираха предпазливо, като декларираха готовност да продължат индиректните преговори за евентуалното завръщане на Вашингтон към сделката за ядрената програма на Техеран. На този фон се открои реакцията на Израел, който не скри опасенията си от избирането на Ебрахим Раиси за президент на Иран. Еврейската държава го определи като „най-радикалният“, избиран някога, и призова световните сили, цитирам, „преди да се върнат към ядреното споразумение с Техеран да се събудят и да разберат с кого си имат работа“.

Обзора на водещите международни новини от седмицата слушайте в звуковия файл.