Моментите, с които ще запомним Евро 2020

Месецът на страхотни голове, коментаторски гафове, човешки геройства, симулации и бъзици с „Кока-кола“ завърши подобаващо. Драма с дузпи реши първенството в полза на Италия. В „Изотопия“ посрещнахме Европейското с подобаващи спомени и сравнения. Сега ще го изпратим с класация.

Помолихме футболните ентусиасти от „Топка е“ (3 години футболни новини без "тирета", "козирки", разноцветни Златки и Венци Стефанов) да подберат 10 момента, с които ще запомним изминалото първенство. Представиха ги острието на страницата Десислав Лафчиев, познат и като Кърджалийския Деко, и талисманът-оракул ШимпанЗе Роберто. Чуйте ги в прикачения звук. А моментите са както следва:

10. Симулацията на Чиро Имобиле срещу Белгия

Четвъртфинал Белгия – Италия. На пръв поглед нападателят на Лацио Чиро Имобиле преживява много тежка контузия, придружена от типично южноевропейски гърчове по тревата. Като същински Лазар, той се изправи и затича съвсем нормално, веднага щом съотборниците му отбелязаха гол. За малко беше Имобиле, после стана Мобиле.  

9. Футболистите и Кока Кола 

Всичко започна от Кристиано Роналдо, който по време на пресконференция премести извън кадър две бутилки Кока-кола с посланието, че трябва да се пие вода. Насред Евро 2020, жестът на португалеца срина акциите на основния спонсор.

Това породи тенденция. По същия начин Пол Погба махна от кадър шише бира, уж по религиозни причини. Бирата беше безалкохолна. Андрий Ярмоленко реши да се възползва от поведението на колегите си и директно каза на Кока Кола и Хайнекен, че ако искат някой да ги рекламира безусловно, могат да му се обадят. А като истински представител на славянските народи, руският треньор Станислав Черчесов демонстрира как бутилка се отваря с друга бутилка. 

8. Пепи Дъ Кок страйкс ъген

Всички помним онова завръщане на Петела на Световното през 2018. Тогава Властелинът на българския футболен коментар директно ни информира точно колкостотин дни спортното ръководство на БНТ ни е лишило от присъствието му. Времето без Петела беше тъжен период, в който „приятелите на футбола“ гледахме „зеления килим“, без да знаем кои са „големият грешник“, „големият длъжник“, „големият герой“ и „непростимите гафове, неподхождащи на футболист/треньор от такава класа“. Наруши се и традицията коментаторът да се запознава с голяма част от футболистите, докато гледа съответния мач.

Вече всичко е наред. Макар и да не е „първи избор“ на телевизионното ръководство, Петър Василев краси с експертиза и тембър поне няколко мача на голямо първенство. На Евро 2020 се насладихме на Петела най-вече на мача Дания – Финландия. Коментарът му трайно материализира на терена легендата Петер Шмайхел, който замести на вратата сина си Каспър, и Пиер-Емерик Хойберг – някаква комбинация от халфа на датчаните Пиер-Емил Хьойберг и нападателят на Арсенал Пиер-Емерик Обамеянг.

Слушаме Петър Василев с любов. С него със сигурност не е скучно.

7. Голът на Патрик Шик срещу Шотландия

Няма много какво да се каже – брутално изпълнение от центъра на терена, довело до Гола на първенството.

6. Анализът на Валери Божинов за схемата на Италия

Предпоследно включване от телевизионните студиа. Още преди края на първия мач в турнира, Валери Божинов блесна с може би най-запомнящото се експертно мнение в българския ефир. Нападателят опита да направи обстоен анализ и в един момент спря да е смешно, защото Божинов със сигурност забрави въпроса и какво точно искаше да каже

5. Сбогом, Йоги Льов!

В последния си мач от групите срещу Унгария, Германия на Йоахим Льов не изглеждаше като световните му шампиони от преди 7 години, а като отбор, който трябва да отпадне.

Последният мач на Льов начело на Маншафта обаче беше сбогуване с чест. Германците бяха напълно равностойни на бъдещия финалист Англия и само малшанса и пословичната решителност на Тимо Вернер пред гола ги лишиха от възможност за нещо повече. За да няма нищо липсващо в този епилог, Льов напомни за най-силните си години, бръкна си в носа и опита на вкус собствената продукция. Отвъд афинитета му към телесни секрети, със сигурност ще го запомним и като един от големите треньори във футболната история на Германия.

В същия мач Англия на Гарет Саутгейт показа характер ипречупи една 55-годишна прокоба – победи големия си съперник като домакин и на елиминационна фаза за пръв път от финала през 1966 година. Брилянтното представяне на Стърлинг, Грийлиш, Шоу и Кейн накара феновете отново да запеят „It’s coming home”. За това – след малко.  

4.  Автогол!

Покойният Иван Вуцов казваше, че головете са „мизето“ на футбола. Ако приемем тази аксиома на класика, автоголовете са нещо като чинията с пача – понякога е там, има странен вкус и повечето от хората на масата не я искат.

На отложеното Евро 2020 пачата беше основно мезе. 11-те автогола са повече от всички вкарвани до момента на европейски финали, както и надвишават общият брой попадения на голмайсторите на този турнир - Патрик Шик и Кристиано Роналдо.

Видяхме всички видове автоголове на всяка възможна фаза (без финала). Словакия и Португалия даже успяха да вкарат в собствената си врата по два пъти за един мач (съотв. срещу Испания и Германия).

В този парад на резила ще отчетем именно вратаря на Словакия Мартин Дубравка, койтовъв волейболен стил заби топката в мрежата си срещу Испания. За да му е съвсем гадно, Дубравка малко преди това беше хванал дузпа. В името на справедливостта, в следващия мач на Испания колегата му Унай Симон пропусна под крака си връщане на Педри, което после мина и през голлинията. Това обаче не костваше отпадане на иберийците, които след продължения победиха Хърватия с 3:5. А това дори не беше мачът на турнира.

3. Швейцария – Франция

Ако трябва да посочим такава среща, то това ще е другия осминафинал в същата вечер. В него видяхме изненадващо начало, пропусната дузпа, обрат, изравняване, продължения, 9 точни и още една пропусната дузпа. След всичко това световният шампион отпадна, като преди това водеше с 3:1 в 80-тата минута. Телевизионният образ за поколенията на драмата между Франция и Швейцария ще остане онзи фен на червените, който пред очите на света премина през пълната палитра от човешки емоции в рамките на две минути.

За любителите на поличбите – оказа се, че преди мача френският селекционер Дидие Дешан някак си се заключил на терасата на хотелската си стая. Наложило му се да вика за помощ, не знаем на какъв език. Със сигурност Дешан няма да запомни Румъния, където се игра този осминафинал, с хубаво. 

2. На Ивайло Ангелов му звъни телефона в ефир и вдига

Любимото ни включване от студиото. В него коментаторът Ивайло Ангелов показа завидно хладнокръвие. Той не се притесни, че не е спрял звука на телефона си и че въпросният телефон звъни в ефир. Ангелов реши и да вдигне, неуспешно прикривайки микрофона, след което зрителите разбраха, че не може да говори и коментира мача. Впоследствие коментарът на футбол продължи все едно нищо не е било.  

1. Дания

Ако случката със сърдечния удар на Кристиан Ериксен, мигновената реакция на капитана му Симон Кяер и последвалото силно представяне на Дания, сякаш излязло от най-романтичните футболни години, не е любимото ви нещо на това европейско, то в гръдния ви кош могат да се изстудяват бири.

Накрая нашият отговор на два въпроса, свързани с полуфинала и падането на Рахийм Стърлинг. Заслужи ли Дания да стигне финала с играта си срещу Англия? Спорно е. Трябваше ли да отпадне с някакво подобие на дузпа, парадоксално допуснато от VAR? Със сигурност не.

Ще кажем обаче и това - ако при тази ситуация беше свирена дузпа в мач с по-малко значение и срещу нетолкова симпатичен отбор, на никого нямаше да му пука толкова.

Почетни споменавания чрез музикални поздрави:

Англия

През 90-те и първото десетилетие на новия век Англия си спечели много фенове по света със сърцат и атрактивен футбол, завършващ с тъжни отпадания. После имахме едно странно десетилетие, а сега Саутгейт промени формулата и преодоля големи прокоби (Германия, достигане до финал) чрез консервативен, но ефективен футбол. Не можа обаче да се справи с още две проклятия – дузпите и Италия. Кофти нотките в сензационното представяне на Англия остават пълното домакинско предимство, отношението на феновете им и онова падане на Стърлинг.

Италия

Без много големи звезди и с много красив футбол – така Манчини и футболистите му направиха страната си европейски шампион. "Сините" сред нас се радват, а другите поне за малко им прощаваме всички закучени мачове и театрални симулации, на които ни подложиха през годините.