С каяк по Дунава - изгревите и залезите на Иван Нотев

„Бях любопитен какво се случва по реката от другата страна. Аз съм от Силистра и познавам тази част. Преди две-три години се запалих по каякинга, започнах да греба около Силистра, в море, реки. Постепенно, получавайки повече информация, запознавайки се с маршрута на TID (международна регата, която минава през почти целия Дунав) - любопитство донякъде, от друга страна е тест за моите възможности.“

„Първите три дни не срещнах нито един човек и това беше малко потискащо, обаче в главата ми нямаше нищо друго, освен това, което виждах и което преживявах.“

„Останах насаме със себе си, най-вече с мислите, породени от това пътешествие“, споделя Иван.

Той имал набелязани точки, по които трябвало да се движи, но реалността няма нищо общо с плановете. Към крайната цел има куп препятствия, особено когато имаш ограничено време.

Дъждът, бурите и вятърът били голямото му опасение, защото с комарите след ден хапане свикваш. Именно буря го принудила да прекрати приключението си доста по-рано от предвиденото.

„Багажът беше привързан, но ако се беше обърнал каякът, щеше да заплува всичко във всякакви посоки.“

След гребане минимум 30 километра, излизайки на брега, каквото и да хапнеш, ти се услажда много, твърди Иван Нотев. Затова и пърженият уклей за него е най-вкусната дунавска риба.

Маршрутът на Нотев включвал и пивоварните тайни на Северозапада.

Най-опасните участъци са там, където реката е най-широка, понеже през тях минават и много кораби, пояснява запаленият каякар.

В по-дълбоката част на реката течението е по-силно, а другите плавателни съдове са сред големите опасности. Трябва да си на определено разстояние от тях, а освен това те създават странична вълна, „твърде лоша за каяк“.

Понякога от българската страна брегът е толкова плитък, че буквално можеш да стигнеш до някои от островите пеша. Така е малко след моста при Видин – Калафат, където му се наложило да слезе от каяка и да го дърпа.

Остров Добрина или Керкенеза, както го наричат из ломския край, Иван описва „с огромна плажна ивица, няколко дръвчета по средата, с гъста гора, с плитък бряг с чиста вода, понеже течението отнася всички мръсотии.“

„Там беше един рай.“

Птиците са богатството на Дунав, отбелязва Нотев.

Негова голяма мечта остава да преплава целия български участък, а за по-нататък си е запазил идеята през Силистра да стигне до делтата и вливането в Черно море.

„За съжаление, Дунав, както и много други места в България – по Черноморието, планините, не е останала незасегната от човешката глупост. Фактът, че нашата част на реката е мръсна, защото е последната от една дълга река и целият боклук на цяла Европа идва при нас, не съм много убеден, че е съвсем вярно. Водата сама по себе си не е толкова мръсна, но замърсяванията, които човекът е нанесъл, са много сериозни“, коментира Иван Нотев.

„Аз си бях поставил цел да посрещам и да изпращам слънцето всеки ден. Имаше дни, в които така бях ориентиран в посоките, че нямаше как да видя изгрева, защото залезът беше срещу мен, изгревът беше зад острова, на който бях. Но включително в последния ден успях да си посрещна слънцето.“