Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Астронавтите Тома Песке и Марк Ван де Хей отговориха на въпроси на деца

Марк Ван де Хей и Тома Песке
Снимка: Добромир Видев

Могат ли кокошките да снасят яйца в Космоса?, Кога ще бъде позволено на децата да летят там? Дали може да ходим и с асансьор там. Това бяха само част от десетките провокативни въпроси, които българските деца зададоха на астронавтите Тома Песке и Марк Ван де Хей от Международната космическа станция. Срещата, почти виртуално и почти реално стана в рамките на събитието „Ало, Космос! Говори България“.

Кое дете не би искало да зададе въпрос на човек в Космоса. И най- вече да чуе отговора на въпроса си, защото, макар и малка стъпка за малкия човек, това би била огромна крачка към познанието за бъдещия учен. Това, казаха организаторите на събитието, е и мотивът да се направят усилията за връзката с Космоса. Най-старата космическа станция обикаля около 15 пъти света за денонощие от близо 23 години. Затова и децата бяха развълнувани кои въпроси ще попаднат в селекцията, на която астронавтите Тома Песке и Марк Ван де Хей да отговорят. Един от въпросите беше как се празнуват рождени дни в Космоса?

"Мога да ти кажа това, което не правим. Не палим свещички. Празнуваме рождените си дни, като се опитваме да изненадаме рожденика, украсяваме с балони, има и подаръци, показваме колко са специални за нас и колко ги ценим. Ако има дете в Космоса или такова, което да е живяло през целия си живот в Космоса, бих му дал бастун, за да може да ходи по-стабилно", каза Марк Ван де Хей. 

Марк Ван де Хей успокои децата, че космическата станция е изградена, като е взета предвид суровата среда на Космоса. Че дори проследяват космическите боклуци и останки, за да бъдат избегнати. А колегата му Тома Песке допълни, че общите цели правят екипа на станцията: 

"Много неща ни сближават като екип. Имаме общи цели, които се опитваме да постигнем заедно. Изследванията са нашата обща цел и ние вярваме в тази цел. Ние сме много различни помежду си, от различни държави сме, говорим на различни езици, но се опитваме да намерим общите неща и да се фокусираме върху тях. Това не се постига само в Космоса, но тук помага". 

Дали е страшно да се излезе в открития Космос, попита Боян. Французинът Тома Песке каза - да, но не съвсем.

„Прекрасно е, но на първо място е страшно, защото не си защитен от тези дебели стени, зад които се намираме. Няма нищо, което да те предпазва. Под краката си виждаш една безкрайна празнота, но когато преодолееш този страх, наистина чувството е невероятно. Ако се обърнеш с гръб към станцията, ти самият се чувстваш като космически кораб, който лети самостоятелно в Космоса. Виждаш Земята като една топка със стотици цветове, която се върти под теб. И когато имаме време, наблюдаваме всичко това, опитвайки се да си създадем спомени, които са завинаги". 

Децата, оказа се, са доста нетърпеливи. Те искат да полетят още сега. Затова Михаела се поинтересува дали това е възможно с асансьор. Пак Тома Песке отговори:

"Това е труден въпрос. Ако имаме асансьор от Земята до Космоса, той ще трябва да се движи по една крива, която като центъра на масата на този асансьор трябва да бъде в точка на 36 хиляди км от Земята. Ще трябва да имаме противотежест дълбоко в Космоса и много дълъг кабел. Това в момента е много трудно постижимо. Трябват ни и материали с необходимата здравина. Може би това ще се случи в края на настоящия век и тогава няма да имаме нужда от ракети, а ще се качваме с асансьор". 

А ако няма асансьор детската логика казва - трябва да има позволение. Затова Дария се поинтересува кога на децата ще бъде позволено да летят в Космоса?  Обяснението на Тома Песке: 

"Мисля, че не в толкова далечно бъдеще. Пътуването със самолет в началото се е смятало за нещо много опасно, а после е било достъпно единствено за по-богатите. Сега то е достъпно за всички. Надявам се, че това ще бъде постигнато и с космическите пътувания и скоро в Космоса ще пътуват и частни лица, защо не и деца? Мисля си, че до 10-20, максимум 30 години ще видим семейства, които пътуват в Космоса“. 

По време на срещата децата научиха, че трябва да се учат, за да станат космонавти. Всичко, или каквото на вас ви харесва, отговориха от Международната космическа станция, може да учите. Има космонавти, които са завършили физика, химия, биология, има лекари, имунолози. Защото учените горе решават сложни проблеми. А за това са нужни хора с различни специализации. С въпросите си пък хлапетата подсказаха какви искат да станат. Йоан Дичевски се поинтересува дали програмата “Артемис” планира да изследва и да развие екстракция на минерали от Луната като хелий 3 и други. Астронавтът Тома Песке обясни, че колкото по-дълбоко навлизаме в Космоса, толкова по-малко ресурси може да вземаме със себе си. 

"Решението на този проблем е да намерим ресурси по пътя си. От Луната или от астероиди, в Космоса има достатъчно ресурси и ние сега изследваме как бихме могли да ги използваме, как бихме могли да използваме повърхността на Луната като база. В момента редица космически агенции провеждат такива изследвания и ако можем да използваме повърхността на Луната като база, бихме се развили много повече. В момента сме в Космоса и е много готино. Изпратени сме в една далечна точка, но аз бих отишъл и по-далеч, за да видя какво е зад хоризонта. Опитваме се да идем и на Луната, и на Марс, защото Марс е нещо като близнак на Земята и ще ни помогне да разберем отговорите на много въпроси. Стъпването на Марс е нещо многообещаващо и това е основната ни цел“. 

По време на срещата Тома Песке и Марк Ван де Хей посочиха важността на космическите изследвания за подобряване на живота на Земята. Американския астронавт Марк Ван де Хей обясни, че колкото повече интерес има към Космоса, толкова повече ще оценим родната си планета. 

"В момента въздействието на пътуванията в Космоса е много по-малко от това на търговските самолетни полети. Важно е обаче всички ние да вършим всичко с мисъл за околната среда. Колкото повече хора могат да видят Земята от Космоса и да разберат колко тънък е слоят въздух, който я обгръща, толкова повече хора ще внимават дали замърсяват атмосферата". 

И допълни, че ако изучаваме повърхността на Луната, можем  да получим повече информация за Земята и нейното развитие. Защото Луната и Земята се намират много близо и са имали сходна история, но липсата на вода и растителност на Луната означава, че нейната повърхност е останала непроменена много дълго време за разлика от Земята. Друг от въпросите на децата беше - могат ли кокошките да снасят яйца в Космоса и ако могат, ще бъдат ли деформирани яйцата им. 

"Чудесен въпрос, но ще трябва да го докажем експериментално. Имали сме птици в Космоса, но никога не сме правили такъв опит със снасяне на яйца. Ще помислим в бъдеще да го направим, каза Марк Ван де Хей.

А Лъчезар попита:

„Вселената е безкрайна, но се разширява. Как може нещо, което е безкрайно да се разширява".

„Много труден въпрос. Едно от нещата, които харесвам в науката, е, че тя се опитва да намери отговори на такива въпроси. Не знам какъв е отговорът на твоя въпрос, но се надявам, че представител от твоето поколение ще може да ми даде отговор някой ден в бъдеще“, каза Марк Ван де Хей. 

А астронавтите си представят в бъдеще да има достъпни космически пътувания. Ще има много планети, където човечеството ще има колонии. Не сме много далеч от този момент.

„Вече 20 г. хора живеят непрестанно в Космоса. Преди 100 г. никой не е можел да си представи такова нещо, а какво да говорим за преди 1000 г.! Не бива да ограничаваме въображението си. Всичко, което си представяме сега, вероятно ще е постижимо след 1000 г. Не мога да си представя как ще изглеждат нашите кораби след 1000 г., но ще сме достигнали много далеч“, каза за Тома Песке.

Този оптимизъм сподели с българските деца и първият български космонавт Георги Иванов. Той припомни на хлапетата, че и България има своя принос в космическите изследвания. И то от времето, когато техните родители са били малки като тях. 

Работата на космонавтите и астронавтите на международната комическа станция е образец на най-висша форма на сътрудничество между народите и държавите от наша родна планета Земя за мирното изследване и овладяване на космоса, защо не и след вас да има бъдещи големи български учени, посветили живота си на Космоса. Вярвам, че вие ще продължите нашата космическа слава“.

Повече можете да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Тетяна Шевчук

Тетяна Шевчук: Ако нямаше война, украинското правителство щеше да е в процес на подмяна

"Властта в Украйна се опитва да овладее кризата, но с оставките на един-двама министри няма да реши проблема", предупреждават от Центъра за противодействие на корупцията в Киев. Украйна се намира в един от най-трудните моменти в своята история, констатира в петък вечерта президентът Володимир Зеленски . Изтъркана фраза, но удачна за момента –..

публикувано на 22.11.25 в 11:52
Михаил Крутихин

Михаил Крутихин: Русия ще намери нови купувачи за петрола си

Съгласно мирния план на президента Тръмп (в сегашния му вариант, който търпи промени според самите американци) санкциите срещу Руската федерация ще бъдат отменени "на етапи" и според спецификата на отделните случаи. При това положение докато Кремъл и Киев се произнесат окончателно по плана ( Путин го одобри снощи само като основа за преговори)..

публикувано на 22.11.25 в 10:39
Рая Раева

Рая Раева: Проблемът с домашното насилие продължава да се задълбочава

Тревожни данни за насилието над жени. Български фонд за жените започва кампания "Грижа на всяка цена" и организира голяма конференция по темата. "Неслучайно решихме да кръстим нашата кампания "Грижа на всяка цена". Тоба подчерта пред БНР директор "Комуникации и кампании" в организацията Рая Раева : " Проблемът с домашното насилие и..

публикувано на 21.11.25 в 13:45
Грозделина Георгиева

Грозделина Георгиева за откриването на Музея на ютията в Пловдив

Днес се открива първият на Балканите Музей на ютията . Колекцията от ютии е дарена на музея от покойния художник  Димитър Добрев . "Въпреки че причината за това събитие вече не е между нас, аз знам, че през цялото време той бдеше и помагаше, направляваше ни, за да се изпълни и една негова мечта, защото, освен че човекът е събирал наистина  над..

публикувано на 21.11.25 в 13:17
Инж. Любомир Качамаков

Инж. Любомир Качамаков: Има недостиг на строители

Отново най-търсени от работодателите са строителите . Камарата на строителите започва кампания за завръщане на работещите в бранша от чужбина отново у нас. "Има недостиг на строители" . Това отбеляза пред БНР  инж. Любомир Качамаков , заместник-председател на Камарата на строителите в България (КСБ): "След няколко изключително тежки години,..

публикувано на 21.11.25 в 12:19

Кап. Йовко Йоцев: Пилотската професия е изключително привлекателна

"Определено считам, че пилотската професия е една изключително привлекателна професия" . Това коментира пред БНР главният секретар на Асоциацията на българските авиокомпании, инструктор и изпитващ на Airbus 320 капитан Йовко Йоцев : "В крайна сметка това доколко тя е привлекателна за даден субект, зависи от неговата мотивация, така че определено..

публикувано на 21.11.25 в 11:27
Стоян Панчев

Стоян Панчев: Вървим със сигурност към някакво вдигане на здравната вноска

"Самият бюджет има огромни проблеми" . Това каза пред БНР Стоян Панчев , икономист, политически анализатор и изпълнителен директор на Експертния клуб за икономика и политика: "Според мен основният проблем е този, който в някаква степен не е разписан в документите, които представляват проектобюджета, а именно - дефицитът. Характеристиките на..

публикувано на 21.11.25 в 09:06