„То е едно блато, което няма да може да бъде източено, както Тръмп се надяваше да източи американското блато. Тук е по-сериозно блато и не виждам начин, по който може да бъде коригирано.“
„Правителство, каквото се формира в момента, ще работи на минималния консенсус и ще бъде толкова крехко, че освен ако не се разпределят интересите под масата и не се поддържа един видим паритет, може да бъде съборено па всяко време. Ако дойдат скоро избори отново, конфигурацията ще бъде различна“, прогнозира Топалов. Според него е притеснително, че правителството ще бъде училище за политици.
Проф. Топалов е автор на книгата „Политическа икономия на популизма“, която разглежда успеха и краха на либералните демокрации.
Границата при популизма изглежда малко като линия в пясъка, която може да се мести напред и назад в зависимост от това кой я слага, посочи той.
Има много вълни на популизъм, но симбиозата между популизъм и демокрация е много характерна за сегашната, смята изследователят.
Идеята за популизма се е изместила и е влязла в съвременната реторика като вид обида към другите, отбеляза проф. Топалов.
„Да му сложим това название – популист и да го отпишем, че не е качествен политик.“
Според Любомир Топалов популизмът е предвестник на много от проблемите, които се появяват при либералната демокрация, особено при развитите демокрации.
Определено имаме „пропадане на основите на либералната демокрация“, посочи той.
Преди 30 и няколко години либералната демокрация победи, но, донасяйки свободата, вече нямаше реален противник и начин, по който да се въздържа от вид надменност, коментира Любомир Топалов в предаването „Политически НЕкоректно“.
В момента имаме много алтернативи, но нито една не е добра, заяви проф. Топалов.
„Няма идеологии, които да дават идентичност на избирателя. И това не е само в България, това е и във Франция, в Англия, в Америка. Проблемът в момента е, че няма алтернатива на либералната демокрация, но самата либерална демокрация не работи вече, защото има голямо разминаване между реалността и това, което либералната демокрация предлага на хората.“
Популизмът невинаги е просто лошо нещо, заяви проф. Топалов, според когото обаче популизмът има и „своето опасно лице“.
Любомир Топалов изтъкна, че понякога посланията на популизма носят нещо, от което хората се притесняват и на което трябва да се обърне внимание.
„Те показват определени проблеми, за които хората се притесняват, които ги вълнуват, но които са потиснати и заметени под килима. Именно тук е най-големият проблем в либералната демокрация е на тези доминиращи антипопулистки елити, които не чуват. Филтрирането на шума от реалното съобщение не се случва, а има такова нещо. Политиците трябва да обръщат внимание на нещата, които хората ги вълнуват.“
Проф. Топалов сравни популизма с коронавируса:
„Много бързо се разпространява и е много трудно да сложиш маска, за да го спреш.“
Това, което би могло да се получи в българския контекст, е нежелана политическа апатия и цинизъм, изтъкна още преподавателят.
„Опасността е залитането към желанието да се придърпат силни лидери. В България се говори за път към президентска република. Това ще е много страшно, защото президентската република ще бъде много по-неуправляема и деспотична, отколкото парламентарната.“
Популистите използват референдуми все повече, а референдумът е опасно оръжие в ръцете на един популист, каза още Топалов.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..
През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..
Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..
За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си – да съгради храм в..
По традиция и по програма в училищата и детските градини текат интензивни приготовления за Великденските празници. В тазгодишния базар за Великден, който се провежда в Министерството на образованието, се включиха близо 500 деца и ученици от над 60 учебни заведения. Коридорите на два етажа от министерството на образованието се..
Нови манастири се строят от църквата, но винаги има някой инициатор, който става ктитор , той дава средства. Това каза пред БНР Христо Шанов, автор на книги за манастирите на България, работил 45 години като експерт в Националния институт за паметниците на културата. "Книгите ми "Манастирите на България", които са три тома, обхващат периода от..
" Това, което съм правил в професионалния си живот, ми дава невероятно спокойствие и мога да спя спокойно , защото никога не съм се продал, никога не съм правил услуги, не съм заблуждавал с информациите, които съм предавал. Проблем е отношението на другите към професията ни, защото много хора се постараха тя да бъде подценявана и да девалвира"...
Няма европейска държава, в която предизборната кампания за ЕП да е едномесечна – тя е между година и 6 месеца. Това каза в интервю за БНР..
РСМ категорично се разделя с пътя си за своята европейска интеграция . Това каза пред БНР Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на външните..
"Левицата" ще компенсира неспособността на БСП да генерира по-смислена лява политика. Това заяви пред БНР Михаил Миков, бивш председател на БСП,..