Каква ще е съдбата на жените в Афганистан след връщането на талибаните

''Отвъд Хоризонта'' с Лилия Димитрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Афганистан влезе във всички новинарски емисии през последните седмици като един от акцентите беше положението и правата на жените след идването на власт на талибаните.

Говорител на групировката на първата официална пресконференция в Кабул, след като движението наложи контрол в страната увери, че жените ще имат право да работят заедно с мъжете в рамките на изискванията на шериата и няма да бъдат подложени на дискриминация.

"Въпрсът за жените е много важен. Ислямският емират е решен да предостави права на жените в рамките на шериата. Сестрите ни и мъжете имат еднакви права и ще могат да изплъняват дейности в различни сектори и сфери, възоснова на правилата и законите ни - в образованието, здравеопазването и други области."

Групировката засега не е дала никакви подробности какво точно ще означава това на практика и повечето афганистанки не вярват, че положението им ще добро, особено след като няколко жени бяха изгонени или принудени да напуснат работа при бързия напредък на талибаните в страната, споделя активистката Пащана Дурани.

"Всеки път като заговорят за правата на жените са много уклончиви. За какви права говорят? На придвижване, социални, политически, представителни, на глас? Всички тези права приемливи ли са за тях или не. Никой не казва."

Шериатът всъщност е правната система на исляма, която се базира на свещената за мюсюлманите книга Коран. В буквален превод шериат означава "ясен, добре утъпкан път към вода" и дава насоки на мюсюлманите как да живеят според божиите заръки. Всеки мюсюлманин може да се информира от шериата, дори ако има дилема за дребни ежедневни дейности. Например, ако мюсюлманин е поканен на заведение с колегите и не знае как да отговори на поканата, може да потърси съвет от експерт по шариата.

И също като всяка правна система шериатът е сложен, а прилагането му на практика зависи изцяло от качеството и опита на експертите. Концепцията за престъпление, съдебен процес, правосъдие и наказание, въплътена в шериата е коренно различна от концепцията в светското право, което го прави несъвместим със светски форми на правителство, човешки права, свобода на мисълта и права на жените.

Носителката на Нобелова награда за мир Малала Юсафзай, която на 15 години е простреляна в главата от талибаните, защото повежда кампания за образование на момичетата в Пакистан, предупреди, че законите на шериата ще са пагубни за безопасността и правата на жените и момичетата в Афганистан.

"Имах възможността да говоря с няколко активисти в Афганистан, вкючително активисти за правата на жените и всички те споделят огромната си тревога, че не знаят какъв ще е животът им. Много от тях помнят случилото от 1996-а до 2001 - ва и са дълбоко разтревожени за безопасността, правата, защитата и достъпа им до училище."

Дни преди талибаните да завземат властта в Афганистан, действащият министър на образованието Ранджина Хамиди предупреди, че управлението им може да заличи всичкия напредък в изравняването на социалните роли на жените и мъжете в страната, постигнат през последните двайсет години.

"В Афганистан отново започва война. Бяхме принудени от обстоятелствата да преразгледаме бюджета на страната и да заделим средства за война, въпреки че не искаме да воюваме. Но сме принудени да защитим постиженията ни от последните двайсет години. Въпреки случващото се в страната, обещавам да се боря до последния си дъх 20% от националния бюджет да отива за образование."

Самите афганистанки, които с много усилия са извоювали немислими при управлението на талибаните свободи, са скептични относно положението си след връщането на джихадистите на власт. Активистката Пащана Дурани, чиято организация осигурява учебни материали на около седем хиляди момичета в предимно селскостопанските райони на Афганистан.

"Като афганистанка не им вярвам, защото досега не са показали, че си спазват обещанията. Крайно време е да решат и да заяват дали момичетата ще ходят в общите училища и другите ученици и преподавателите няма да имат право да ги тормозят, обиждат или нараняват физически. Ако те могат да ни го гарантират, има повод за оптимизъм, но за момента не виждам действия в тази насока."

При предишното им управление на Афганистан от 1996-а до 2001-а, отново ръководени от законите на шериата талибаните забраняват на момичетата да ходят на училище. Жените нямат право да работят, не могат да излизат без придружител от мъжки пол, а на публично място трябва да са покрити от глава до пети с бурки. На всички дръзнали да се опълчат на правилата или нарушили строгите закони, се налагат тежки физически наказания като бичуване, малтретиране и дори смърт.

Така че засега думите на талибаните и действията им драстично се разминават, подчертава Дурани. Но тя е убедена, че афганистанските жени, а и изобщо международната общност, не трябва да мълчат.

"Някой трябва да говори, защото е време талибаните да разберат, че гласът на афганистанските жени няма да бъде заглушен. Днес става дума за моето образование, утре за обучението на дъщеря ми. Днес отнемат моите политически права, утре ще са тези на сестра ми. Трябва да се борим днес и сега, за да не се налага на следващото поколение да води същия конфликт."

Британският министър на вътрешните работи Прити Пател призова страната й да приеме колкото се може повече жени и момичета, за да ги избави от тиранията на талибаните. Пател е убедена, че обещанията на джихадистите за по-равноправна роля на жените в Афганистан е просто Пи Ар акция, защото зверските прийоми, които много хоря помнят, не се променят за една нощ.

"Първо трябва да се замислим какво сме видели да правят талибаните през годините, как подтискаха жените и ги преследваха. Затова лично аз не смятам, че трябва да вярваме на говорителите им и на Пи Ар акцията, която наблюдаваме на този фронт."

А страхът и несигурността прогонват от страната едни от най-образованите и стойностни членове на афганистанското общество.

Такъв е случаят с изцяло женският отбор по роботика на страната. Деветте дами са евакуирани малко преди талибаните да влязат в Кабул. Докато представляват Афганистан обаче те печелят редица международни награди, а сред последните им разработки е респиратор, който да се произвежда в Афганистан и да се използва за тежко болни от ковид пациенти, в недобре оборудваните болници.

33 -годишната Надя има магистърска степен по бизнес администрация и до преди няколко дни е горд и успешен собственик на кафене в Кабул, като същевременно насърчава и помага на много други дами да започнат свой собствен бизнес. Днес тя се крие и се страхува за живота си, като се опитва да приеме мисълта, че постиженията й за последните две десетилетия са разбити на пух и прах.

24-годишната певица Аряна Сайед напуска страната с един от последните редовни пътнически полети от страх да не бъде публично екзекутирана от талибаните, защото използва славата си да говори за правата на жените в родината си.

"Много пъти съм призовавала за повече права на жените в Афганистан и съм говорила против талибаните, пускала съм постове срещу тях. Затова много се страхувах, че ако сручайно стигнат до летището и ме хванат, това ще е краят ми."

Нилофар Баят е капитан на афганистанския отбор по баскетбол в инвалидни колички. Тя не може да ходи от две годишна, когато ракета попада в дома й в Кабул, а шрапнел от нея я парализира. Талибаните са превърнали живота й в безкрайна болка и сега тя отново е принудена да бяга от тях. Убедена е, че връщането им на власт ще заличи всички постижения в демократизацията на страната.

Затова и оцелялата от талибанско нападение Малала не спира да пропагандира колко е важно образованието на жените за един по-добър и мирен свят.

"Всички знаем, че светът е изправен пред криза по отношение на образованието на момичета. близо 130 милиона момичета не ходеха на училище преди ковид пандемията. Сега още двайсет милиона могат да го напуснат заради нея. Климатичните промени само задълбочават проблема. Но ако искаме по-силен и по-справедлив свят, трябва да задържим момичетата в училище. Образованието на жените подобрява общественото здраве, намалява климатичните промени, води до мир и икономически растеж. Ключът към посгигането на тази цел е усилено финансиране на образованието."