Спомен за оперната певица Кристина Горанчева

Великолепната и много чаровна българска певица Кристина Горанчева можеше да отбележи 75-годишния си юбилей на 17 август, но си отиде от този свят през 2013 г. преждевремено - беше на 66 години.

Тя пя на сцените на всички бъларски оперни театри, а имаше и голяма международна кариера. Беше прекрасен колоратурен сопран, имаше красив глас, стабилни височини и безупречна вокална техника, много музикална и артистична на сцената. А всъщност тя беше получила всички тези качества като дар от съдбата, по-точно от майка си - любимката на нашата публика Екатерина Апостолова, дългогодишна солистка на Софийската опера, певица, която все още нашите меломани все още помнят.

Родена в София, Кристина Горанчева завършва Музикалната академия и още като студентка получава високи оценки за своя глас и артистичност - награди от престижните международни певчески конкурси в Тулуза, Вервие, Париж и Рио де Жанейро. Два сезона - 1974/1975 и 1977/1978 пее в Миланската Скала централната партия в операта „Под палещото слънце на любовта“ на съвремения италиански композитор Луиджи Ноно. Премиерата на операта дирижира Клаудио Абадо, който работи по подготовката на творбата в продължение на три месеца със солистите и много харесва нашата певица. Горещо я хвали пред композитора. Вседствие на това Ноно написва каденца специално за Горанчева, като включва в нея фа диез от трета октава - тон, непостижим и за много колоратурки. Горанчева се справя блестящо и така започва голямата ѝ международна кариера в цяла Европа.

През 1979 г. българката е поканена в Германия за още една премиера на съвременна оперна творба - “Темпус деи“ от Вернер Якоб. А това е сериозно признание на нейните качества като музикант, имайки предвид сложността на съвремената музика. В същото време Горанчева гостува  на Софийската, Варненската и Русенската опера, на много от симфоничните ни оркестри. Става популярна с ролите си на Розина от „Севилският бръснар“, Корила от „Вива ла мама“ на Доницети, Антонида от „Иван Сусанин на Глинка и др.

През 1986 г. тя става редовен член на Русенската опера. От този период е запазеното в Златния фонд на БНР нейно интервю, в което разказва за работата си в Русе. Чуйте в звуковия файл.