Нездравото влечение към конфликта винаги е ангажимент

Слави нищо не губи, той спечели повече отколкото очакваше, сега ще получи малко по-малко гласове на следващите избори, но ще се позиционира точно, където искаше – не като първи мандатоносител, а в центъра, като неизбежен партньор за съставяне на кабинет от която и да е партия.

Ключов момент за развръзката на политическата нестабилност в България са идващите президентски избори. Преизбирането или непреизбирането на Румен Радев ще даде два различни пътя на България. В момента повечето анализатори считат, че победата на Радев е напълно сигурна. Нека да разгледаме откъде Румен Радев би могъл да получи електорат. Той се надява да дръпне базовото ядро от БСП. И както при първите избори да добави периферия от всички останали партии. Само че на предишните избори той имаше профил на електоралните очаквания. А сега представлява добре познат и конкретизиран профил, който партизираният електорат ще има предвид при гласуването. Радев е обобщен образ на една морализираща конфликтност, която цели да предизвика реакция у избирателя. Да заеме пространството, обичайно отредено за недоволство в главата на избирателя.

Съвсем не е ясно как ще се отрази подкрепата на „Има такъв народ“ върху електоралния хоризонтал на Радев. Въпреки че партията на Слави стана първа политическа сила на предишните избори, електоратът й не е добре подреден, събран е ситуационно и е без спояваща доктрина освен тази „да накажем всички, като се позабавляваме“. Това не е партийно дисциплиниран електорат, който може да бъде насочван. Всъщност дори партийният електорат не бива да се смята за частна армия. Партийният електорат не е като роти, батальони и пр., които могат да бъдат пратени, където имат задача. Някои ръководители на партии у нас се убедиха в този факт за сметка на изборни провали. Например Борисов доказа това с издигането на Цецка Цачева за кандидат. А Корнелия Нинова демонстрира, че когато системно конфликтира отвътре партията и чертае разделителни линии, 1/3 от електората на БСП отива за гъби, въпреки, че е паметово-свързан електорат.

ДПС категорично заявиха, че няма да подкрепят Радев. „Демократична България“ пък имат най-своенравния електорат, който в никакъв случай няма да гласува масово на балотажа за Радев. В най-добрия случай ДБ електоратът ще се раздвои между кандидата на ГЕРБ и Радев. Ако Борисов реши да издигне кандидатура, съобразена повече с одобрението й от евроатлантическия вектор, отколкото с реалните й качества и възможности на вътрешния терен, надявайки се на имагинерна външна подкрепа, определено ще загуби изборите. ГЕРБ нямат възможност за грешки, пък били те и евроатлантически. В средите на ГЕРБ се говори, че обмислят да подкрепят кандидат, издигнат с инициативен комитет, както направиха БСП на предните избори. Единствено едно политически целево обединяване на дясното би могло да посрещне ефективно Радев.

Корнелия Нинова държи в ръцете си следващия мандат на Румен Радев най-директно. Това е нейният коз и тя може да предприеме различни ходове. Възможно е, макар и малко вероятно, Корнелия да направи особен завой. Появиха се заглавия в медиите, че БСП обсъжда варианти за партиен кандидат на президентските избори. Най-вероятно Корнелия шантажира Радев, раздразнена от афишираните намерения за проект на Кирил Петков и Асен Василев. Или, което също е възможно, Корнелия се опитва да направи предложение на политическите врагове на Радев. Човек има чувството, че политиката е нещо като зеленчуков пазар – някой нещо продава, друг купува. Истината е, че Румен Радев е много по-близък с вътрешната опозиция на Корнелия и това се вижда от селекцията на хора в сегашния служебен кабинет. Конфликтът Радев/Корнелия определено е видим. Калоян Методиев, бивш шеф на президентския кабинет, обвинява Радев, че води подривна война с ръководството на БСП. Методиев дори заявява в интервю за „Труд“, че целта е унищожаването на БСП. И че от БСП са инвестирали надежди в кандидатурата на Радев, но впоследствие са получили неолиберални правителства и разбиване на партийната система. Подобна теза сондира сред твърдия електорат на БСП възможността Корнелия да издигне тясно партиен кандидат. Подобен развой е екзотичен от гледна точка на стратегическата слабост на БСП, но не е невъзможен. Корнелия Нинова е непредсказуем играч и може да реши да покаже на Радев какъв личен електорален потенциал има той в действителност, като го остави на първи тур без участието на БСП.