Денят на Независимостта в контекста на съвременните политически събития

"Нормално е да хвърлим мост върху текущата политика. Още повече, че ние се  намираме в година, в която ни предстои за трети път да отидем на парламентарни избори  заедно с президентски. Зависима или независима, по-малко зависима или независима, отговорът на този въпрос не може да бъде еднозначен. От една страна България е член на Европейския  съюз, а също така е член  на НАТО, съответно на едната организация от 2007, а на другата от 2004  и това членство влече след себе си някакви конкретни ангажименти. Но от друга страна и едното, и другото беше резултат от политически избор на българската политическа класа, която политическа класа взема тези избори и тези външнополитически решения, след като е избрана от българския избирател на редовни парламентарни избори. От друга страни ние виждаме, че продължаваме да бъдем един особен член на Европейския съюз и сме независими както по отношение прилагането на върховенството на закона, така и за високите нива на корупция, независими сме и по отношение на ниските нива на ваксинация в страната“, каза за БНР доц. Стефан Дечев, преподавател в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград и Софийския университет "Свети Климент Охридски". 

Денят на Съединението на 6 септември и Денят на Независимостта на 22 септември са официални празници от 1998 година.

Той припомни, че дълги години двата исторически празника не са  имала същата тежест в официалния календар, каквато имат след 1998 година.

„Причините са за това в някакъв смисъл са доста прозаични, защото 6 септември освен ден на Съединението е ден, в който политически дейци в Източна Румелия са били свалени от власт и са понесли в десетилетието след това политически последици от това, че са били свалени от власт", допълни в предаването "Нещо повече".

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл