Спомени за режисьора Хитьо Попов

Имаме повод да си припомним първия български оперен режисьор Христо Попов, познат по-скоро като Хитьо Попов - на 23 септември се навършват 130 години от рождението му.

От 20-те до 60-те години на ХХ век, близо 40 години той е стълб на българския оперен и оперетен театър, поставя 120 музикално сценични творби, в повечето случаи за първи път на наша сцена. Според изчисленията на музиковедите почти половината от постановките, които се играят у нас в този период, са негово дело. Христо Попов има огромен принос за развитието на българския оперен и оперетен театър.

Роден е в София и още от малък театърът го влече - на 16 години той е вече на сцената в Пловдивския драматичен театър, след това и във Видинския. Баща му, съдия по професия, оценява таланта му и го изпраща да учи в школата на МХАТ (Московски художествен академичен театър), а това е театърът на Станиславски и Немирович-Данченко - прочута школа, призната от цял свят.

През 1910 г. Попов учи и в школата на Анри Масе в Париж, после продължава следването си в Москва. Три години по-късно, вече в София, той заема длъжността помощник-режисьор в Оперната дружба. Фактически той е първият оперен режисьор у нас с нужната квалификация - до тогава оперите са поставяни от певците Константин Михайлов-Стоян и Драгомир Казаков.

Първите постановки с негово участие като режисьор са „Кармен“ и „Гергана“. Самостоятелният му дебют е през декември 1919 г. с операта „Евгени Онегин“ на Чайковски, а след това поставя “Миньон“ от Тома, “Хофманови разкази“ от Офенбах. В годините 1924/1925 Попов специализира оперна режисура в Западна Европа - в Парижките Гранд опера и Опера Комик, в Миланската Скала, Берлинската държавна опера, Виенската държавна опера. Продължава дейността си в Софийската опера до 1937 г., когато е пенсиониран. Тогава заедно с диригента Тодор Хаджиев основават първата студия за млади певци, съществувала до 1942 г.

След това се насочва като режисьор към оперетния театър - първо в Художествения оперетен театър, след това в Народната операта и създадения Държавен музикален театър, който носи днес името на Стефан Македонски. Даже Хитьо Попов става негов директор от 1954 до 1957. В целия този период той поставя редица опери и оперети в извънстоличните театри - във Варна, където за кратко е и директор на театъра, в Русе, в Стара Загора. Сред най-често поставяните от него опери са тези от руската класика, подготвя премиери на български опери като „Цар Калоян“ на Панчо Владигеров през 1936 г., събитие в нашия културен живот. Поставя и много творби от Пучини, от Халеви, Бизе, Верди и др, както и оперети от виенската класика - огромен репертоар.

Христо Попов умира през 1970 г. В Златния фонд на БНР са запазени спомени на писателя Драган Тенев за постановката на Хитьо Попов на оперетата „Хубавата Елена“ в Народния театър. Чуйте в звуковия файл.