Да се достигне до балетното селище "Вертиго", което се намира между Йерусалим и селището, където е роден Самсон от известната библейска притча за Самсон и Далила - Бейт шемеш, е доста трудно. Няма обществен транспорт. Шофьорите на такси искат да се плати курса им в двете посоки, а ако се ползват преди и след представлението - цената на билета се удвоява. Въпреки това, за месеци напред всички места са изкупени. Обикновено хората отиват в селището два-три часа преди представленията, защото и самото то е необичайно. Имах щастието да се включа в една обиколка на мястото, ръководена от административния директор на трупата и селището Ади Вертиго, съпруг на първата хореографска, а сега художествен директор Ноа Вертиго. Ето какво разказа за рубриката за добри новини и добротворчески проекти "Кутия на доброто" на предаването "Каста дива":
„Ние не подбираме танцьорите още докато са ученици в балетните училища. Артистите при нас са между 25 и 35-годишни. Не са просто ентусиасти, а хора с натрупан житейски и сценичен опит. Обикновено по-младите - до 30 години, изпълняват партии с много скокове и пируети, а по-възрастните - драматичните. Имаме две трупи. Втората е с хора със специални нужди. Оказва се, че в инвалидна количка или с бастун също може да се танцува. Партниращите им здрави балерини и балетисти не са в ролята на болногледачи, а имат доста сложни партии в спектаклите. Всеки показва най-доброто, на което е способен. В селището има и рехабилитационен център. От нас възникна и идеята, че каквито и проблеми да има човек, винаги може да танцува. Много от завършилите артистичната си кариера танцьори сега ръководят кръжоци в Йерусалим. Подтикват към балетно творчество хора със специални нужди - със затруднения в двигателната система или незрящи например. Други завършиха университет и вече са хореографи в трупата ни или в други ансамбли.
Залата, в която репетираме и изнасяме спектаклите си, е с необикновен климатик – воден, на базата на водата от много дълбок кладенец, която е 22 градуса зиме и лете. Изпомпваме я и през лятото охлаждаме чрез система от тръби в стените, а през зимата - затопляме. След репетиция, всеки би искал да се измие и да изпере дрехите си. Водата е дъждовна. Събираме я в цистерни при валежите през зимата. Затопляме част от нея в слънчеви бойлери. Имаме и слънчеви батерии за електричество на покривите. При къпане и пране използваме сапун, от този, който са правили нашите баби. Той не вреди нито на кожата, нито на природата. За косата употребяваме хумус. Тази вода, след механично утаяване и пречистване, след преминаване през камъни и водни растения - пречистватели, става годна за поливане.
Имаме градини с местни дървета и храсти - нар, маслина, лоза, смокини и други. Къщите ни са с метална конструкция, запълнена с кирпич. Използваме съвременни технологии при покриването им със смес от кал и вар. Това става под налягане. Стените „дишат“, но заедно с това не прониква вода. Ако посетите Лувъра, най-напред биха ви показали Джокондата, а при нашите еко-екскурзии, първо показваме тоалетните. Не подаряваме на моретата по 6 литра вода при всяка употреба. Както котките ходят по нужда в изкопана ямичка, която после зариват, при нас вместо вода „потичат“ дървени стружки в сандъчетата с красиви клекала. Стружките набавяме от дърводелския цех в близкия кибуц. Когато се напълнят, ги поставаме за образуване на компост, и съдържанието им отново се връща в природата, като тор. И накрая ви предлагам разходка край трите езерца. Правилно забелязвате, че те са свързани чрез тръба към покривите. Но сега тук още е топло. Не са започнали дъждовете. Откъде идва водата? Това са езерца от роса. В тях засадихме по две-три лилии, но вече са покрити с много от тези красиви цветя. Не знам откъде се появиха и рибки, а и жабки. Открили са, че езерцата са кристално чисти, а имат всички елементи на затворена еко-система."
Всички сме виждали икони, всички сме виждали стенописите в църквите. Но някога замисляли ли сте се какви хора правят всичко това. Какво е нужно, за да пресъздадеш библейските сцени, светци и светици, да разкриеш цял един свят от едни други времена дали на човечеството мъдрост, отчяние, разкаяние, мъст, гняв и смирение. Едно изкуство, което..
В 27-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Музикални желания на слушателите - Интервю на Димитър Сотиров с главния диригент на Операта в Лимож Павел Балев по повод новата, много успешна постановка на операта “Тоска“ от Пучини във френския..
В предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отбелязваме 140-годишнината от рождението на Стефан Македонски - големия оперен и оперетен певец от първата половина на ХХ век, артист, режисьор и педагог, един от първостроителите на българската опера и радетел за превръщането на Българската оперна дружба (предшественик на Софийската народна опера) в..
Суджоу е град в Китай, недалеч от Шанхай, с близо 13 милиона жители. Градът е популярна туристическа атракция, известен с каменните си мостове, пагоди и красиви градини. Със сигурност в него има и богат културен живот, но за нас е особено интересно, че на 11 април Симфоничният оркестър на Суджоу изпълни в концерта си произведения от Рихард..
Тази година носител на наградата за диригентско майсторство "Проф. Венета Вичева" е Славил Димитров. Отличието му беше присъдено по време на 28-ите по ред Международни детско-юношески хорови празници "Добри Войников", които се проведоха от 3 до 6 април в Шумен. В журито бяха хоровите диригенти проф. д-р Теодора Павлович, д-р Ваня Монева, Ганчо..
Фестивалът в Добрич има дългогодишна традиция и носи името на основателя си - диригента и композитор Константин Илиев. Това издание ще бъде юбилейно и ще отбележи началото през 1975 г. На 22 април Седмицата на камерната музика ще бъде открита с концерт на домакините от Българския камерен оркестър - Добрич, ръководен от Арто Чифчиян. Диригентът..
Стенописи върху фасадите на производствени сгради създават в Дряново група художници от страната и чужбина . Това е поредната артистична намеса, за която авторите избират запустели места и сгради или промишлени райони като този в Дряново, за да ги превърнат в галерии на открито. Този път с интерпретациите си творците искат да..
Божият кръст беше издигнат вчера - на Велика събота, в разрушеното ромско гето в столичния квартал "Захарна фабрика". В началото на седмицата..
Група доброволци откриха и възродиха за вярата забравена скална килия, обитавана от монаси още през Средновековието. Това се случва в русенското..
Изкушенията на великденската трапеза са много и това крие риск от претоварване на храносмилателната система. Особено чувствителна към тежката и..