Да се достигне до балетното селище "Вертиго", което се намира между Йерусалим и селището, където е роден Самсон от известната библейска притча за Самсон и Далила - Бейт шемеш, е доста трудно. Няма обществен транспорт. Шофьорите на такси искат да се плати курса им в двете посоки, а ако се ползват преди и след представлението - цената на билета се удвоява. Въпреки това, за месеци напред всички места са изкупени. Обикновено хората отиват в селището два-три часа преди представленията, защото и самото то е необичайно. Имах щастието да се включа в една обиколка на мястото, ръководена от административния директор на трупата и селището Ади Вертиго, съпруг на първата хореографска, а сега художествен директор Ноа Вертиго. Ето какво разказа за рубриката за добри новини и добротворчески проекти "Кутия на доброто" на предаването "Каста дива":
„Ние не подбираме танцьорите още докато са ученици в балетните училища. Артистите при нас са между 25 и 35-годишни. Не са просто ентусиасти, а хора с натрупан житейски и сценичен опит. Обикновено по-младите - до 30 години, изпълняват партии с много скокове и пируети, а по-възрастните - драматичните. Имаме две трупи. Втората е с хора със специални нужди. Оказва се, че в инвалидна количка или с бастун също може да се танцува. Партниращите им здрави балерини и балетисти не са в ролята на болногледачи, а имат доста сложни партии в спектаклите. Всеки показва най-доброто, на което е способен. В селището има и рехабилитационен център. От нас възникна и идеята, че каквито и проблеми да има човек, винаги може да танцува. Много от завършилите артистичната си кариера танцьори сега ръководят кръжоци в Йерусалим. Подтикват към балетно творчество хора със специални нужди - със затруднения в двигателната система или незрящи например. Други завършиха университет и вече са хореографи в трупата ни или в други ансамбли.
Залата, в която репетираме и изнасяме спектаклите си, е с необикновен климатик – воден, на базата на водата от много дълбок кладенец, която е 22 градуса зиме и лете. Изпомпваме я и през лятото охлаждаме чрез система от тръби в стените, а през зимата - затопляме. След репетиция, всеки би искал да се измие и да изпере дрехите си. Водата е дъждовна. Събираме я в цистерни при валежите през зимата. Затопляме част от нея в слънчеви бойлери. Имаме и слънчеви батерии за електричество на покривите. При къпане и пране използваме сапун, от този, който са правили нашите баби. Той не вреди нито на кожата, нито на природата. За косата употребяваме хумус. Тази вода, след механично утаяване и пречистване, след преминаване през камъни и водни растения - пречистватели, става годна за поливане.
Имаме градини с местни дървета и храсти - нар, маслина, лоза, смокини и други. Къщите ни са с метална конструкция, запълнена с кирпич. Използваме съвременни технологии при покриването им със смес от кал и вар. Това става под налягане. Стените „дишат“, но заедно с това не прониква вода. Ако посетите Лувъра, най-напред биха ви показали Джокондата, а при нашите еко-екскурзии, първо показваме тоалетните. Не подаряваме на моретата по 6 литра вода при всяка употреба. Както котките ходят по нужда в изкопана ямичка, която после зариват, при нас вместо вода „потичат“ дървени стружки в сандъчетата с красиви клекала. Стружките набавяме от дърводелския цех в близкия кибуц. Когато се напълнят, ги поставаме за образуване на компост, и съдържанието им отново се връща в природата, като тор. И накрая ви предлагам разходка край трите езерца. Правилно забелязвате, че те са свързани чрез тръба към покривите. Но сега тук още е топло. Не са започнали дъждовете. Откъде идва водата? Това са езерца от роса. В тях засадихме по две-три лилии, но вече са покрити с много от тези красиви цветя. Не знам откъде се появиха и рибки, а и жабки. Открили са, че езерцата са кристално чисти, а имат всички елементи на затворена еко-система."
Първа изложба на автентични български килими в Париж след повече от век се открива утре вечер - 18 април. Изработени преди стотици години екземпляри ще бъдат показани в галерията на Българския културен институт във френската столица. Става дума за 40 оригинални български килими от 19 -ти и 20 -ти век, които до този момент не са показвани и..
Годишните музикални награди БНР Топ 20 ще бъдат връчени на 3 май, петък, в столичния клуб "Строежа". Отличия ще бъдат връчени на: - песента с най-висок резултат от гласовете на слушателите на сайта top20.bnr.bg ; - на песента с най-висок резултат от гласуването на музикалната редколегия на БНР Топ 20; - на песента,..
Поредица от библейски и евангелски сюжети и персонажи, претворени върху старинни дървени предмети от бита, свързани с хляба – това е изложбата "Хляб наш насъщен", която от днес могат да разгледат пловдивчани и гостите на града в галерията на Дружеството на пловдивските художници. Експозицията е дело на Вихра Григорова и съдържа около 30..
В едното от двете най-големи събития в областта на музикално-сценичните изкуства, заедно с “ Фантомът на операта “, които белязват ярко столичния афиш през изминалата и тази седмица, се превърна премиерата на Националния ни балет на “Великият Гетсби“ – спектакъл на знаменития хърватски хореограф Лео Муич по музика на Гершуин, Бърнстейн, Барбър и..
С удоволствие се връщам към скъпите музикални спомени от миналото лято, когато имах щастието да присъствам на два изключително красиви спектакъла от юбилейното стотно издание на оперния фестивал на Арена ди Верона. Гледах продукцията на Уго де Ана на “Тоска“ и възстановка на продукцията на Франко Дзефирели на “Мадам Бътерфлай“. Разбира се, не е..
В 25-ото издание от 31-я сезон на предаването на програма Хоризонт за музикално-сценични изкуства Каста дива: 20.05-21.00 ч.: Отзвук от три изключителни събития: - Бродуейският мюзикъл “Фантомът на операта“ гостува в зала 1 на НДК - Премиера на Националния ни балет на “Великият Гетсби“ – постановка на знаменития хърватски..
35 години след премиерата си, след близо 14 000 спектакъла и баснословни приходи, миналата година – на 16-и април, най-дълго играният на Бродуей мюзикъл – “Фантомът на операта“ на Андрю Лойд Уебър, слезе от афиша на нюйоркския Majestic Theatre заради постпандемичната криза. Знаменитият продуцент Камерън Макинтош обеща, че някой ден “Фантомът“ ще се..
Даваме си сметка, че поправките на Конституцията са не просто несъвършени, а са на принципно грешна основа. Когато тръгнаха да бърникат по чл. 99,..
" До края на седмицата в планинската част – в районите до 1100-1200 метра , към събота и по-ниско, очакваме да вали сняг. Особено в западната част на..
И тази година предвеликденски си сверяваме часовника с популярния врачански хуморист Цветан Дочев, познат като Дедо Скръц. За пореден път..