Кирил Семьонов: Русия и Турция ще са в диалог, докато не засегнат интересите си

Признаването на талибаните не е на дневен ред, категоричен е Ибрахим Калън, външнополитическият съветник на турския президент. Към момента Турция се концентрира върху това да помогне на талибаните да си помогнат сами. В интервю за "Шпигел" Калън изразява съжалението си, че Западът налага санкции на Турция заради разположените в Сирия военни, които според Калън са гарант за това 2,5 милиона сирийци от провинция Идлиб да не се запътят към Европа.

Тази седмица турският президент се срещна в Сочи с президента на Русия Владимир Путин за първи път от година и половина. Неофициално се твърди, че Ердоган е настоял за разговора, за да се опита да предотврати нарастване на напрежението в сирийската провинция Идлиб. А то се дължи на обстрела на руски изтребители срещу позиции на протурските бунтовници срещу режима на Башар Асад в провинцията, което от своя страна доведе до бежански натиск по границата с Турция.

След разговорите между Путин и Ердоган нямаше пресконференция. Но руският политически анализатор Кирил Семьонов се опитва да разгадае за предаването "Събота 150" темите на тази среща.

Предишната лична среща между Владимир Путин и Реджеп Ердоган беше преди около година и половина. Какво се промени в зоната за деескалация в Идлиб през този период? Кой я контролира? И защо се наложи двамата президенти да се видят отново точно сега?

Като цяло нищо не се е променило в зоната за деескалация. Както и преди, всичко се контролира основно от групировката “Хаят Тахрир аш Шам”, която е обявена за терористична и в Русия, и в Турция. Там се намират турски войски и сили на умерената сирийска опозиция от така наречената "Сирийска национална армия". Тя не се опитва да се конфронтира с “Хаят Тахрир аш Шам” или да оспорва господството на тази организация в Идлиб, само оказва военна подкрепа на турската армия. 

Даже бих казал, че позициите на “Хаят Тахрир аш Шам” в Идлиб се засилиха през това време, защото Турция стигна до окончателния извод, че няма никакъв смисъл да противодейства на тази групировка. 

Руската авиация периодично нанася удари с различна степен на интензивност. Понякога това провокира ответната реакция на турската страна. Така например през март тази годна руският посланик в Анкара беше извикан в турското министерство на външните работи и помолен да се окаже натиск върху Дамаск с цел прекратяване на тези удари. На всички е ясно, че в Идлиб действа изключително руската авиация. Ако там се появят сирийски самолети, то турците веднага ще ги свалят, както вече са правили. Бомбардировките над Идлиб периодично се засилват и вероятно това е довело до новата среща. 

• Путин е доволен от сътрудничеството между Русия и Турция

Казахте, че Турция не вижда смисъл да се сражава с “Хаят Тахрир аш Щам” в Идлиб. Защо?

Защото турците в дадения случай се ръководят от това, че “Хаят Тахрир аш Шам” е най-силната организация в Идлиб, била тя и терористична, която се противопоставя на сирийския президент Башар Асад. Според турците, ако тя бъде унищожена и заменена със Сирийската национална армия, то това ще отслаби съпротивителните сили срещу Асад.

За Анкара най-големият проблем не е “Хаят Тахрир аш Шам”, а бежанците. При евентуална военна операция в Турция могат да нахлуят два милиона бежанци. Ако “Хаят Тахрир аш Шам” се борят ефективно с настъплението на Асад, то и вероятността тези бежанци да нахлуят в Турция ще е по-малка. Приблизително такава е логиката на турското ръководство.

Преди около две седмици Башар Асад също беше в Сочи, където разговаря с Владимир Путин. Тогава Путин заяви, че основният проблем в Сирия е присъствието в отделни райони на чуждестранни войски, което противоречи на международното право и пречи на законното правителство да обедини страната. Очевидно е, че от една страна Асад иска да установи контрол над цялата територия на Сирия и разчита на подкрепата на Русия. От друга изглежда, че турците нямат никакво намерение да си ходят от Идлиб. Сякаш Москва се оказва между чука и наковалнята. Какъв е изходът?

Струва ми се, че в дадения случай Русия е избрала най-добрия вариант. Засега ще продължава да бомбардира Идлиб. От една страна това не е сухопътна операция и не води до пряко стълкновение с Турция. От друга страна това решава проблема с Дамаск. Ако Дамаск каже, че трябва да се води борба с терористите в Идлиб, Москва ще отговори, че се бори и продължава да нанася удари по тях. 

Путин и Ердоган разговаряха в Сочи на четири очи в присъствието само на преводачите и не дадоха пресконференция след срещата. Възможно ли е да са постигнали някакво споразумение за Идлиб?

Това е работна среща, на която навярно просто не е имало необходимост от общуване с журналистите, доколкото не са били взети никакви решения - нито за Идлиб, нито за Североизточна Сирия, нито по линия на военно-техническото сътрудничество. Страните просто са набелязали насоките на по-нататъшната си работа и са обозначили позициите си. Всички постигнати по-рано договорености остават в сила и се работи по тях. 

В какво се състои тайната на сътрудничеството между Русия и Турция, което продължава въпреки противоположните позиции на страните по редица въпроси като Сирия, Либия, Южен Кавказ, Крим?

Те запълват нишите, които са оставили една на друга или които са били оставени от други държави, включително Съединените щати и европейците. Турция се появи там, където Русия не успя да се задържи по една или друга причина. В същото време Турция направи всичко възможно, за да може Русия да извлече максимална полза от последния конфликт в Нагорни Карабах. Всъщност Азербайджан и Турция поканиха Русия да изпълнява миротворческа мисия на азербайджанска територия. Допълнителната руска бригада в Южен Кавказ означава засилване, а не отслабване на позициите. Същото виждаме в Либия, където преди Русия и Турция не присъстваха, а сега се появиха под една или друга форма. Докато Турция не започне да изтласква Русия от сферата на стратегическите ѝ интереси, а Русия не започне да предявява претенции към чувствителните за Турция региони, мисля, че двете страни ще успяват да намират общ език.