Куба Гоголевски: Възможността за политически маневри относно въглищните позиции в Полша е малка

Един от трудните въпроси пред общото европейско бъдеще е този за прехода отвъд въглищните централи. Показателен е казусът с мината в Туров. Полската държава разшири открития добив на лигнитни въглища в пограничния район въпреки заявките, че ще се присъедини към общите европейски усилия за намаляване въглеродните мисии, и въпреки по-конкретните оплаквания на Чехия, че добивът намалява питейните водни ресурси от тяхната страна на границата. 

Сезиран от Прага, Европейският съд най-напред нареди спирането на дейността на мината, а след като такова нямаше, миналата седмица разпореди Варшава да плаща 500 000 евро глоба за всеки ден, в който добивът продължава. Дали Полша ще игнорира и това решение на общия съд, предстои да разберем, но казусът със сигурност вече е интересен прецедент - за съвременно неразбирателство в рамките на Вишеградската четворка и за международен правен конфликт, засягащ водните ресурси. Той насочва и към трудната тема за трансформирането на енергията и заетостта във въглищните райони.

Мините и централите осигуряват 80 процента от енергията в Полша, а тези в Туров - между 4 и 7 процента. Под въпрос обаче са и десетки хиляди работни места в региони, които традиционно подкрепят управляващите от "Право и справедливост". 

Куба Гоголевски е икономист и природозащитник, работил на терен в Туров и други въглищни райони в Полша. В интервю за предаването "Събота 150" той каза: 

"Трагедията на този случай е, че правителството и държавната енергийна компания не представиха никакви алтернативи освен два отговора - "затваряме мината" или "тя продължава да работи до 2044". Имаше изследвания и предложения за плавен и по-изгоден преход, но правителството и компанията отхвърлиха всичко. Нямаше диалог с чехите, с Еврокомисията и с природозащитниците. Тъй като правителството вече няма мнозинство, то мисли краткосрочно - ако не затворим мината сега, то това ще е проблем в бъдещето, може би за следващо правителство. Ако я затворят, губят гласоподаватели, които биха били решаващи на следващи избори". 

През лятото видяхме протести на миньори във Варшава. Те носеха плакати с надписи като "Не пипайте Туров" и "Долу Европейския съюз", но профсъюзите им декларираха и че правителството няма реален план за справедливия преход - точни дати за спиране на мини и централи, създаване на нови работни места и т.н. "Право и справедливост" зависят от гласовете във въглищните райони. Възможно ли е обаче да видим промяна в отношението на управляващите?

"Някаква промяна има, но тя не е въпрос на убежденията им, просто са принудени. Може би си спомняте изказвания на президента Анджей Дуда, че имаме въглища за още 200 години и ще защитаваме правото си да ги ползваме. После обаче видяхме спирането на строежа на въглищна електроцентрала в Остроленка заради невъзможността да бъде финансирана и застрахована. Със събития като това, ерата на надеждите за "нови въглища" приключи. Правителството вече осъзнава, че развитието на въглищни мощности е трудно и повишава цените на електроенергията до най-високите в Европейския съюз. Те обаче не са способни на обратен завой в досегашните им провъглищни позиции. Видяхме как депутати напуснаха управляващата коалиция, защото смятат, че тя не пази въглищата. Сред управляващите по тази тема има хардлайнери и възможността за политически маневри е малка. Да направим и две важни уточнения. Правителството се съгласи на срок за затварянето на мините на една държавна компания. Полша като държава обаче не се съгласи на климатична неутралност до 2050. Имаме други компании, добиващи въглища за енергетиката и за домашни нужди, без срок за затваряне. Поддържа се система, която е хронично неефективна. За сравнение - има близо 79 000 миньори на въглища в Полша. Те добиват 700 милиона тона годишно. Американският щат Кентъки произвежда същите количества с по-малко от 4000 заети в сектора. От икономическа гледна точка това не може да се поддържа, но е голям социален проблем. А вместо да планира справедливия преход във въглищните региони, често правителството се чуди как да разпредели високите постове в държавните енергийни компании... Това лято беше обявен срок за затварянето на централата в Белхатув - между 2030 и 2038. Това е голямо предприятие, осигуряващо 20 процента от електроенергията в Полша. Това също показва промяната в отношението, което е необходимото начало. Сроковете ще стават по-реалистични и ще включват повече централи. Така че виждаме малките начални стъпки, но техният мащаб е съобразен с това да не бъдат отблъсквани гласоподаватели". 

• Пиотр Качински: Полекзит може да се случи като последствие на политиката на управляващите

• Съдът на Европейския съюз постанови глоба за Полша от 500 000 евро дневно

• Полска държавна мина ще доведе до правен прецедент в историята на ЕС

Тук засягаме големия въпрос с отношението на жителите и заетите във въглищните региони, които се притесняват за поминъка си и бъдещето на населените места след затварянията. Вие сте наблюдавали промяна в това отношение в един такъв лигнитен регион, Източна Виелкополска, близо до столицата Варшава. На какво се дължеше промяната там? 

"Най-напред, става дума за частна компания. При нея имат по-малко влияние въпроси като субсидиите и разпределянето на високо платени постове в държавните компании. Те се ръководят от реалната икономическа стойност на инвестицията им. Второ, като интерпретираме частично и Данте Алигиери, промяната започва, когато изоставиш надеждата.  До скоро имаше план, че там може да се построи нова мина. Често срещана заблуда в такива региони е, че някой с магическа пръчка или някаква нова технология ще направи отрасла устойчив. Срещу новата мина там обаче имаше голяма съпротива. Освен това разговорите за преход в региона започнаха през 2017. В тях се включиха добивната компания, профсъюзите, обществото и регионална агенция, която влезе в лидерска и координаторска роля, и започна изготвяне на концепция за прехода. Приета беше единна посока и впоследствие резултатите само за 3 години бяха впечатляващи. Не само компанията изостави плановете за нов добив, но приеха план за затваряне на мините и централите - повечето до 2025-а, една по-голяма до 2030. Бяха приети планове за създаване на нова заетост и социално подпомагане при затварянето. На регионално ниво има решение премахване на въглищата в отоплението и електроенергията до 2030 и климатична неутралност до 2040 - това е амбициозно дори на европейско ниво. Това привлече други инвеститори, такива са например компании за акумулатори и сега дискусията е дали пълното затваряне на мините да не се случи до 2025-а. Икономически модели показаха, че приходите от данъци върху доходите, които ще донесат новите работни места, ще увеличат средствата в регионалните бюджети в сравнение със сегашното облагане. Имаме повече работни места, по-големи данъчни приходи и по-добра защита на околната среда".

На места като Туров и Белхатув обаче местната икономика е изцяло обвързана с мините и централите. Те осигуряват и голяма част от тока за цялата страна, а централизираният контрол от държавата предполага по-сложен преход, който изисква още по-добро планиране. Споменахме, че правителството представя някакви планове за затваряне, но в краткосрочен план е готово да плаща милионни глоби и отлага по-категорични действия. Всъщност какво демонстрират действията на управляващите?

"Определящо за тях е да контролират държавните въглищни компании. А такива държавни компании също така разпределят петрола и природния газ. Затова част от стратегията на управляващите, чрез проекти за терминали и газопроводи, е да прехвърли значението на въглищните компании към природния газ, който също контролират. Не мисля, че техните съображения са как да помогнат на страната и гражданите. Водени са от странните си разбирания за държавен сувернитет и властване във всеки аспект на живота в страната, както и на противопоставянето с Европейската комисия. Основното им съображение е как да запазят контрола си. Предвид липсата на парламентарно мнозинство зад тях, това води до катастрофални краткосрочни решения. Както на Беларуската граница - с популистка цел се демонстрира сила, в противоречие на ценностите на солидарността само за да се запази някакъв имидж пред гласоподавателите".