Генетичният тест може да осигури дълги години здраве

С разчитането на човешкия геном през 2000 година започва развитието на генетиката, както и изучаване на различни вариации в комбинации с различни заболявания, обяснява д-р Олга Антонова, специалист по медицинска генетика, главен асистент в Катедра по медицинска генетика и специализант „Хранене и диететика“ в МУ-София, член на Европейското дружество по човешка генетика.

Д-р Антонова е част от първия сертифициран екип по нутригеномика в България - наука за това как околната среда влияе върху нашите гени, а нутригенетиката е наука за това как нашите гени метаболизират отделните хранителни компоненти. И двете са част от популярната в момента функционалната геномика, която е генетиката, повлияна от нашия живот.

В момента специализира хранене и диететика и може да отговори на въпросите: Има ли гени, които ни карат да ядем сладко и защо 30% от европейците са предразположени към глутенова непоносимост?

"При нас често идват хора, които имат родители със социално значими заболявания като диабет тип 2, остеопороза, артериална хипертония, повишени нива на холестерола. Те виждат до какво може да се доведе човек с един нездравословен начин на живот. Това е тест за профилактика, за превенция на заболявания, които могат да се профилактират успешно и човек да има дълго време добър живот, да бъде здрав и в по-късно възраст. Колкото по-млад се подложи човек на този тест, толкова повече време има да предприеме превенция и да предотврати съответното заболяване," посочи специалистът.

През 2018 г. д-р Олга Антонова представи успехите на младите учени в България в Съвместния изследователски център на Европейската комисия в Италия. Най-новите успехи на български генетици са свързани с проекта за разчитане на генома на столитниците в нашата страна, както и този за болестта на Алцхаймер.

Подробности ще намерите в интервюто на Добринка Добрева с д-р Олга Антонова в подкаста "Младите с име".

Всички епизоди на подкаста "Черната кутия" може да слушате: