Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Участничка в Конференцията за бъдещето на Европа:

В Западна Европа гледат по-зле на нас, отколкото на афганистанците

Никакви преговори със Северна Македония, докато не си пренапишат учебниците, казва друг участник

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В Западна и Източна Европа имат различно отношение към миграцията, а богатите страни в ЕС гледат на по-бедните от Общността като на заплаха за работните си места. Това е един от изводите, до които стигнаха участници от България в Конференцията за бъдещето на Европа. Повдигнат е бил и въпросът за ветото на България за начало на преговорите със Северна Македония, като сънародниците ни са получили подкрепа от Хърватските участници.
"Трябва да ги приемем" и "по-скоро не трябва" са двата полюса от позициите на участниците в конференцията, като между тях намира място мнението, че е необходима солидарност за справяне с притока от бежанци. 20-годишната София Беноци е от италианския град Торино.

"Нещо трябва  да се направи за тяхната интеграция, защото не може просто така да ги изгоним. Те са хора като нас и трябва два им помогнем, да се опитаме да ги интегрираме към нашето общество“, каза пред "Хоризонт" София Беноци.

София обаче признава, че страната ѝ има нужда от помощ:

„Мисля, че мигрантите трябва да бъдат подпомогнати в местата, в които живеем, но не можем да помогнем на всички. Нуждаем се от помощта на Европа“.

На същото мнение е и малтийката Клаудия Финокиаро, чиято страна също е на първа линия:

„В Малта пристигат много кораби с нелегални мигранти. Аз вярвам, че е човешко да се помогне, но в същото време островът е много малък и не можем да държим толкова много бежанци. Необходима ни е по-добра организация с останалата част от Европа, така че всеки да помогне, както може“.

Известно е, че българите имат по-резервирана позиция по въпроса. Един от българските участници Красимир Златинов:

„Това, което отчетоха експертите на Европейската комисия е, че реално Европа се нуждае от мигранти, защото населението на Европа е застаряващо. Ние българите в групата, в която участвахме и много от колегите ни изразиха недоумение, но може би големите страни печелят от това, защото имат нужда от мигранти".

Какви решения предлага Красимир Златинов?

„Може би настаняването им в бежански центрове е нещо, което е работещо и в последствие да бъдат връщани в техните страни, след като приключи съответния конфликт. Може би трябва да отсяваме хората, които влизат в страната ни. Това би трябвало да стане по начина, по който го правят в САЩ  и Канада“

Любомир Георгиев има различно виждане, но също не е благосклонен към приемането им:

"Мисля, че е най-добре да се инвестира в местата, които са размирни като Сирия и Афганистан, защото те не искат да стоят в България, те искат Европейския съюз".

Любомир Георгиев и Нели Дончева  Снимка: Ангелина Пискова

"Едва ли не ние им вземаме хляба. Отрицателно са настроени и към изнасянето на техните производства и бизнес към нашите страни. С риск да се засегнат им казах, че те всъщност печелят от нас, като изнасят производството", допълва Нели Дончева.
„Изненадах се, че на Запад гледат на българите с по-лошо око, отколкото на мигрантите от Афганистан, на арабите. Особено изненадващо е, че така мислят млади хора“
Любомир Георгиев пък отговаря на реплика на холандски участник, че трябва да приемем мигрантите, защото сме хора: "„Отговорих му, че сме хора, но християни. Не знам дали си дават сметка, че до 2050 г. ние в ЕС може да сложим шамии и шалвари. И дали тогава тези, които ще бъдат мнозинство, ще бъдат такива либерални демократи, както сме ние в момента? 

Позицията на България с наложеното вето за начало на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС е била дискутирана, въпреки че не е била включена в дневния ред.

„Аз мисля, че не трябва да крадат чужда история. Мисля, че ние сме братски народи. Аз съм от Пиринска Македония. Това, което мога да споделя е, че се чувствам изключително добре приет в София като човек от този край“, каза Красимир Златинов.

От своя страна Любомир Георгиев допълни: „Това е точка от договора още при старите страни членки. Освен това, ветото е израз на мнение на всяка една държава. Казах им, че когато някога на нас ни бе наложено вето, чакахме три години. Сега също няма начин да допуснем някой да дойде в ЕС с проблемите си, да ги внесе вътре".
"Докато в Северна Македония не бъде премахнат езикът на омразата, докато там не пренапишат учебниците, докато не съборят своя Дисниленд, както хората подигравателно наричат паметниците в центъра на Скопие, докато пишат "Самоил" и не започнат да го пишат с "у", там не трябва да видят ЕС благодарение на България. Казах им, че българинът ще воюва, но няма да се откаже от ветото. Ние сме били една земя, една държава, колкото и да го отричат нашите братя македонци", категоричен е Любомир Георгиев.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пъстро и вкусно на Фестивала на сливата в Троян

В Троян се открива 32-рото издание на Българския фестивал на сливата.   До 22 септември Троян и Орешак ще бъдат домакини на  концерти, дегустации, игри, творчески ателиета, лазерен спектакъл . Участие са заявили над 200 занаятчии. Освен сливопроизводството, фестивалът представя традициите, бита и културата на троянския край , казва..

публикувано на 19.09.25 в 07:16
Д-р Фани Михайлова

Между две и четири деца на 1000 новородени имат намаление на слуха

Откриването на слухови проблеми в ранна възраст е ключово за пълноценното развитие на детето. Според данни на Световната здравна организация около 5% от световното население страда от загуба на слух , като това включва и деца . Хиляди бебета в България са пропуснали слуховия скрининг през последните години, което прави проблема още..

публикувано на 18.09.25 в 11:13
Диана Хюсеин

Диана Хюсеин: Всякакъв натиск върху Израел ще помогне на Газа

" Всякакъв натиск върху Израел при всички положения ще помогне на Газа , защото и по признанията на премиера на Израел  Бенямин Нетаняху  преди дни - Израел е на път към икономическо-политическа изолация, която по неговите оценки ще продължи няколко години, дори призова те да изградят икономика, с която да са си самодостатъчни и сравни Израел със..

публикувано на 17.09.25 в 15:03
Петър Витанов

Петър Витанов: Дали би могло да падне правителството? Отговорът е категорично не

"Ако се чудим дали би могло да падне правителството, отговорът е категорично не" . Това отбеляза пред БНР Петър Витанов , бивш евродепутат от БСП: "Чисто аритметично това правителство се радва на широка подкрепа, по-голяма от тази, която сме наблюдавали преди, в последните години - близо 140 депутата , с уговорката, че това правителство не..

публикувано на 17.09.25 в 14:28

Георги Михов: Историята на виното датира от около 6000 години и започва от Грузия

Хубав е днешният празник, защото символизира християнските добродетели – вяра, надежда и любов. Да ги проявим ни е нужна и мъдрост, за каквато ни напомня този ден. Честито да е името на всяка София, Вяра, Надежда и Любов.  Да вдигнем чаши за празника, заедно с Георги Михов, който е основател на Българска академия за винокултура. С него говорим за..

публикувано на 17.09.25 в 13:41
Централни софийски хали

"Сцена Централни хали“ със специална безплатна програма за Деня на София

Дискусия "София като бранд“, детска арт работилница, попъп изложба и беседа с урбаниста  Здравко Петров  – това са водещите теми в празничната програма, с която " Сцена Централни хали“ ще отбележи Деня на София на 17 септември.  "Отворените врати са една много хубава практика , но за нас, от сцена "Централни хали", която е една от..

публикувано на 17.09.25 в 13:35
Доц. д-р Владимир Божилов

Доц. Владимир Божилов: Има нужда от повече физици и инженери

"Днес е второто издание на нашата  лектория за ученици "Образование с наука" , която е подкрепена от Министерството на образованието и науката по Национална програма "Образование с наука", която има за цел да съчетае всички природни науки - математиката, инженерството, която да направи кариерата в науката една желана и търсена стъпка в учениците на..

публикувано на 17.09.25 в 11:29