Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Участничка в Конференцията за бъдещето на Европа:

В Западна Европа гледат по-зле на нас, отколкото на афганистанците

Никакви преговори със Северна Македония, докато не си пренапишат учебниците, казва друг участник

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В Западна и Източна Европа имат различно отношение към миграцията, а богатите страни в ЕС гледат на по-бедните от Общността като на заплаха за работните си места. Това е един от изводите, до които стигнаха участници от България в Конференцията за бъдещето на Европа. Повдигнат е бил и въпросът за ветото на България за начало на преговорите със Северна Македония, като сънародниците ни са получили подкрепа от Хърватските участници.
"Трябва да ги приемем" и "по-скоро не трябва" са двата полюса от позициите на участниците в конференцията, като между тях намира място мнението, че е необходима солидарност за справяне с притока от бежанци. 20-годишната София Беноци е от италианския град Торино.

"Нещо трябва  да се направи за тяхната интеграция, защото не може просто така да ги изгоним. Те са хора като нас и трябва два им помогнем, да се опитаме да ги интегрираме към нашето общество“, каза пред "Хоризонт" София Беноци.

София обаче признава, че страната ѝ има нужда от помощ:

„Мисля, че мигрантите трябва да бъдат подпомогнати в местата, в които живеем, но не можем да помогнем на всички. Нуждаем се от помощта на Европа“.

На същото мнение е и малтийката Клаудия Финокиаро, чиято страна също е на първа линия:

„В Малта пристигат много кораби с нелегални мигранти. Аз вярвам, че е човешко да се помогне, но в същото време островът е много малък и не можем да държим толкова много бежанци. Необходима ни е по-добра организация с останалата част от Европа, така че всеки да помогне, както може“.

Известно е, че българите имат по-резервирана позиция по въпроса. Един от българските участници Красимир Златинов:

„Това, което отчетоха експертите на Европейската комисия е, че реално Европа се нуждае от мигранти, защото населението на Европа е застаряващо. Ние българите в групата, в която участвахме и много от колегите ни изразиха недоумение, но може би големите страни печелят от това, защото имат нужда от мигранти".

Какви решения предлага Красимир Златинов?

„Може би настаняването им в бежански центрове е нещо, което е работещо и в последствие да бъдат връщани в техните страни, след като приключи съответния конфликт. Може би трябва да отсяваме хората, които влизат в страната ни. Това би трябвало да стане по начина, по който го правят в САЩ  и Канада“

Любомир Георгиев има различно виждане, но също не е благосклонен към приемането им:

"Мисля, че е най-добре да се инвестира в местата, които са размирни като Сирия и Афганистан, защото те не искат да стоят в България, те искат Европейския съюз".

Любомир Георгиев и Нели Дончева  Снимка: Ангелина Пискова

"Едва ли не ние им вземаме хляба. Отрицателно са настроени и към изнасянето на техните производства и бизнес към нашите страни. С риск да се засегнат им казах, че те всъщност печелят от нас, като изнасят производството", допълва Нели Дончева.
„Изненадах се, че на Запад гледат на българите с по-лошо око, отколкото на мигрантите от Афганистан, на арабите. Особено изненадващо е, че така мислят млади хора“
Любомир Георгиев пък отговаря на реплика на холандски участник, че трябва да приемем мигрантите, защото сме хора: "„Отговорих му, че сме хора, но християни. Не знам дали си дават сметка, че до 2050 г. ние в ЕС може да сложим шамии и шалвари. И дали тогава тези, които ще бъдат мнозинство, ще бъдат такива либерални демократи, както сме ние в момента? 

Позицията на България с наложеното вето за начало на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС е била дискутирана, въпреки че не е била включена в дневния ред.

„Аз мисля, че не трябва да крадат чужда история. Мисля, че ние сме братски народи. Аз съм от Пиринска Македония. Това, което мога да споделя е, че се чувствам изключително добре приет в София като човек от този край“, каза Красимир Златинов.

От своя страна Любомир Георгиев допълни: „Това е точка от договора още при старите страни членки. Освен това, ветото е израз на мнение на всяка една държава. Казах им, че когато някога на нас ни бе наложено вето, чакахме три години. Сега също няма начин да допуснем някой да дойде в ЕС с проблемите си, да ги внесе вътре".
"Докато в Северна Македония не бъде премахнат езикът на омразата, докато там не пренапишат учебниците, докато не съборят своя Дисниленд, както хората подигравателно наричат паметниците в центъра на Скопие, докато пишат "Самоил" и не започнат да го пишат с "у", там не трябва да видят ЕС благодарение на България. Казах им, че българинът ще воюва, но няма да се откаже от ветото. Ние сме били една земя, една държава, колкото и да го отричат нашите братя македонци", категоричен е Любомир Георгиев.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Веселин Тодоров

Веселин Тодоров: Призовавам Европейската прокуратура да ме покани да разкажа какво знам за Ковачки

"Цялата сага с холдинг "Орион" , който обединява под шапката си над 150 дружества и нанася ущърб, както на бюджета, така и на потребителите,  започва може би през 2005-2006 година , когато самите дружества се приватизират ". Това каза пред БНР Веселин Тодоров , енергиен експерт и главен герой във втора част на разследването на Антикорупционния..

публикувано на 03.06.25 в 14:34

Европейската сцена в дискусия за резидентските програми в България

Какво е бъдещето на независимата сцена в България? Тази, която може да изпълнява различни жанрове и функции и да отговаря на все по-динамично развиващата се концепция за сцена изобщо в съвременния свят. В навечерието на една много голяма европейска конференция, която ще се проведе като Трансевропейска конференция на европейските зали в Регионалния..

публикувано на 03.06.25 в 12:20
Евелина Андреева

Какво показва първото проучване за нагласите на младите хора към пазара на труда у нас?

Каква е мечтаната от младите хора в България работа? Опит за отговор ще са резултатите от първото по рода си национално проучване на "Мечтаната работа" , инициирано от студентската медия на Нов български университет и реализирано със съдействието на платформата "Kazva.bg" . В анкетата са участвали 1069 студенти от цялата страна , които са дали..

публикувано на 03.06.25 в 09:56

Предизвикателства и преимущества на велотуризма у нас и по света

Петър Матов от Троян е двукратен победител във велосъстезанието Байканджии . Планинското колоездене става негова страст и хоби.  Постиженията му по най-дългите веломаршрути в България са впечатляващи без да е професионален спортист. През август миналата година той постави нов рекорд за най-бързо преминаване на маршрута Ком–Емине с велосипед,..

публикувано на 02.06.25 в 12:36

Книгата "Дишам" ще се разпространява в лечебни заведения и лекарски кабинети

Сдружението за развитие на българското здравеопазване издаде книжка със 7 разказа на пациенти с бронхиална астма.  Целта е чрез личната история посланията да достигнат до повече пациенти за начина на живот с астма и за това, че лечението помага.  Автор на книгата „Дишам“ е Мария Касимова Моазе.  Тя беше представена по повод Световния ден за борба с..

публикувано на 01.06.25 в 05:56
Проф. Иван Желев

Проф. Иван Желев: В Румъния въведоха предмет "Религия" в училищата и резултатите са добри

" 36 години нямаме политическо съгласие, за да се въведе предметът "Религия" в училищата, както направиха в съседна Румъния. Там въведоха този предмет в училище и доколкото общувам с румънски колеги, има добри резултати сред младото поколение , така че нека да се направи нещо". Това каза пред БНР  проф. Иван Желев,  богослов и бивш шеф на Дирекцията..

публикувано на 30.05.25 в 16:28
Мозайка - Български рози цъфтят в японския град Наканоджо

Отношенията между България и Япония - истории за копнежите на сърцето

Тази година се навършват 116 години от първите официални контакти между България и Япония . Зад тях стоят лични истории, оставили специална следа в отношенията на двете държави извън междуправителствените връзки, политическите речи и официалните визити.  Президентът Радев посети японска авиобаза В страната на изгряващото слънце копнеят за..

публикувано на 30.05.25 в 13:19