Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Кевин Бригдън: Ще направим зеления преход, ако намалим ползването на ресурсите

Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Ако просто заменим сегашната си кола с електрическа, няма да решим никакъв проблем". Това е констатация, популярна сред еколозите. Основен фокус за медиите, активистите и самите участници в продължаващата Климатична конференция на ООН в Глазгоу са сроковете, с които политиците ще се ангажират за спиране на използването на въглища. Представите за зеленото бъдеще обаче са далеч по-смели. Те включват прекратяване на използването на изкопаеми горива, включително на природен газ, а за част от екологичната общност ядрената енергия не е отговор.

Постоянно развиващите се технологии може би ще ни осигурят възможността за революция на възобновяемите източници, при която ще получаваме енергията си, без да рискуваме своите почви, води и атмосфера. Но и тази революция ще има цена. През 2020 година Световната банка изчисли, че технологиите за чиста енергия, нужни за ограничаването на глобалното затопляне, ще увеличат с близо 500 процента добива и производството на материали като графит, литий и кобалт. За нужните ни геотермални, соларни и вятърни енергийни източници ще ни трябват и 3 милиарда тона повече изкопаеми метали. Както на всякакви машини, така и за тези, освен споменатите елементи, ще ни трябват мед, желязо, алуминий, злато, платина и други елементи. Залежите на много от тях се намират в развиващи се страни, а добивът им означава трудова експлоатация и екологични проблеми - причината да бягаме от твърдите горива. 

"Проблем на настоящето, за който вероятно ще говорим повече в бъдеще, е добивът на тези ценни метали. А за да се случи зеленият преход, е нужно не само да изхвърлим въглищата, а цялостно да намалим енергията и ресурсите, които използваме". Такова е мнението на д-р Кевин Бригдън, част от изследователския екип на "Грийнпийс Интернешънъл". 

Изследвал сте ефекта върху околната среда от добива на различни метали, по-специално на тези, нужни за акумулатори. През последното десетилетие в новините влизаха истории за трудова експлоатация в такива мини в Африка и Южна Америка. Става въпрос за добив на ресурси, нужни в електрониката и машиностроенето, чието развитие е пряко свързано с представата ни за човешки прогрес. Оказва се, че социалната цена на този прогрес се плаща от Глобалния Юг. Каква е екологичната му цена? 

Негативно влияние оказват както добивът на тези ресурси, така и последващата обработка, претопяването. Замърсяване на въздуха и водите в района причиняват както рутинните действия в мините, така и непредвидени инциденти. Ключово е, че това влияние върху околната среда не е неизбежно, но въпреки това продължава на места като мините за кобалт в Конго. Катастрофални последствия имаше от добива на желязна руда в Бразилия през 2019-а, когато се срути стена на хвостохранилище и близо 300 души загинаха. В Китай има проблеми с преработката на редки метали, които после се използват за производство на вятърни турбини. Това не са неизбежни проблеми. Нужен е по-добър контрол и отговорност от страна на компаниите и правителствата.

Съгласен ли сте, че за да реализираме устойчиво развитие с възобновяеми източници, трябва по най-безопасния възможен начин да изкопаем колкото се може повече от тези метали?

Не. В момента добиваме и използваме материалите, сякаш имаме безкраен запас от тях, а това не е така. Ако продължим както досега, ще се сблъскваме със същите проблеми. Трябва да си дадем сметка за енергията, която използваме, както и за материалите, нужни за нейното производство. Ако например заменим 1 към 1 своите петролни автомобили с електрически, това няма да реши проблемите ни с околната среда. Прогнозите са за 2 или 3 милиарда такива коли на пътя до 2050 г. и това не е начин, по който трябва да гледаме към бъдещето. Нужни са ни други решения. Конкретно за придвижването, трябва да гледаме повече към подобряването на обществения транспорт. Има много начини да използваме по-малко от тези материали. Един от тях е рециклирането. В момента рециклираме около 2/3 от вече използваните ценни метали. Тоест, 1/3 не се използва отново. Веднъж добити, тези метали могат да се използват многократно и това ги отличава от изкопаемите горива, които се ползват еднократно, след което трябва да добиеш още.

Това е само едно решение на ключов проблем на т.нар. "зелен преход", който можем да формулираме така - използването на възобновяеми източници също може да се окаже вредно за природата. Какви са другите начини, по които можем да оптимизираме и осмислим този преход като екологичен?

Доклад на Световната банка от 2020 година съдържа изчисление колко метали ще са ни необходими. Дори в краткосрочен план количеството е огромно. Но докладът също така съдържа заключението, че малки промени в управлението или технологиите могат да имат голям ефект върху количеството. Що се отнася до електрическите коли, акумулаторите им се обновяват непрекъснато. Някои модели "Тесла" вече са с батерии, в които няма никел и кобалт. Това е пример за технологично решение. Както споменах, ние трябва да преосмислим и разбиранията си за транспорта и дали са ни необходими толкова много отделни коли на пътя. А що се отнася до цялостната консумация на енергия, има много начини, по които тя да се оптимизира - да намалим количеството нужни материали, вместо да продължаваме както досега.

Каква обаче е посоката на развитие без подобно преосмисляне? Вие сте един от авторите на изследване от това лято, засягащо бъдещия подводен добив на ценни метали. С колегите ви предупреждавате, че това ще е пагубно за морските екосистеми, които трябва да се справят и с ефектите от глобалното затопляне.  Насреща имаме предположението, че това е необходимо зло, за да се осъществи технологичната революция. Колко голям ефект върху околната среда може да има това необходимо зло?

Морските дъна са девствена среда. Знаем много малко за биоразнообразието им. Това е среда, която трябва да защитим и това не е позиция само на "Грийнпийс", а и на други световни екоогранизации - трябва ни мораториум върху дълбоководния добив, трябва да спрем да експлоатираме всеки възможен източник на ресурси. Споменахте аргумента, че тези метали ни трябват за революцията на възобновяемата енергия. В изследването си даваме примери как самото използване на тези метали да бъде намалено. Скорошен такъв - Европейският съюз работи по директива, засягаща акумулаторите. Тя ще изисква рециклиране на старите батерии, както и ще въведе изисквания относно произхода на материалите за производство. Това ще засяга всички батерии, произвеждани в Европейския съюз, оттам и целия свят. Такива са нужните решения.

Намираме се в ситуация, която антропологията определя като "капан на прогреса", при каквито случаи в човешката история се е стигало до крах на цели цивилизации. Икономиката ни изисква постоянен растеж и разширяване, което обаче означава и разрушаване на екосистемите и в крайна сметка води до риск за самото ни оцеляване. Доколкото ви разбирам, ние в по-голяма степен се оглеждаме за технологичните решения, така че моделът все пак да се запази? 

Вече имаме някои технологични решения, споменахме акумулаторите, в които няма кобалт и никел, има нови поколения соларни панели, което биха улеснили производството на електрическа енергия. Но нужната промяна е вместо непрекъснато да се опитваме да произвеждаме все повече енергия, да помислим как да ползваме по-малко и по-ефективно.

Виждаме ли това на глобално ниво? На КОП26 виждаме договаряне на срокове за въглеродна, метанова и други видове неутралност. Има ли обаче смисъл от тези дати, ако не се случи преосмислянето на употребата на ресурси, за което говорите?

Със сигурност постигането на въглеродна неутралност е жизненоважно. В противен случай ефектът от климатичните промени ще е неописуем. Трябват ни тези обещания, но ни трябват и последващите ги действия, а не непрекъснатото им отлагане. Не е нужен избор - можем да премахнем изкопаемите горива и пак да произвеждаме нужната ни енергия. Ако обаче го направим със сегашния си подход, е възможно да причиним допълнителни проблеми. Ние трябва да подобрим технологиите за енергийна ефективност, придвижване, отопление. Така ще намалим нужните ни ресурси, като едновременно с това увеличим рециклирането им.

Тук ще спомена едно мнение на проф. Уилям Рийс - един от учените, които стоят зад понятията "въглероден" и "екологичен" отпечатък. Тоест - измерването на влиянието върху природата, което имат действията и потреблението на всеки един човек. Той пише, че "единственият начин да елиминираме прекаленото използване на ресурси е чрез някаква комбинация от ограничения върху консумацията на енергия и материали, както и по-малко население, тоест чрез контролирано икономическо свиване". С Вас говорихме за преосмисляне, но едно "контролирано икономическо свиване" вероятно не звучи добре на хора от по-бедни страни и региони, които никога не са били част от превишената консумация на Западния свят. По същия начин по-малките замърсители на атмосферата не разбират докрай защо трябва да преследват срокове за въглероден неутралитет еднакви или по-амбициозни от тези на САЩ и Китай. Не ви ли се струва сложно да уеднаквим разбиранията си?

Със сигурност ще има промени в начина ни на живот, но това не означава, например, че няма да пътуваме, а че ще пътуваме по различен начин. Не означава, че няма да се отопляваме, а че ще се oтопляваме по друг и по-ефективен път. Това обаче също са глобални въпроси, както въглеродните емисии, с които се занимава КОП26. Една държава няма как сама да адресира проблем като прекомерния добив и консумация на метали. Нужен ни е глобален подход, за да сме сигурни, че правилата се спазват, както и че нуждаещите се страни ще са подпомогнати от тези в по-добра позиция. 

Интервюто с д-р Кевин Бригдън можете да чуете в звуковия файл. 

снимка: ЕПА/БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Софийска стокова борса: Цената на царевицата се повишава на световните тържища през седмицата

Цената на царевицата се повишава на световните тържища през седмицата, съобщават от Софийската стокова борса в седмия си отчет за периода 15-18 юли 2025 г. Според данните, в Съединените щати царевицата е поскъпнала със 7 долара на тон, като в момента това количество се търгува за 201 долара. Поскъпване има също във Франция (с 2 евро до 191..

публикувано на 19.07.25 в 16:46

Гърция предлага въвеждането на "европейска“ виза за туристи

Гръцкият министър на туризма Олга Кефалояни предлага въвеждането на "европейска“ виза за туристи, посещаващи повече от една страна-членка на ЕС. Идеята получи подкрепа от италианския министър на външните работи Антонио Таяни, който по време на форум за туризъм в Рим заяви, че е съгласен с предложението на Кефалояни за улесняване на..

публикувано на 19.07.25 в 16:23

Ръст от над 17% на престъпленията, извършени от деца в област Добрич

Ръст от над 17% на престъпленията, извършени от деца в област Добрич, през миналата година, показват данните на регионалното статистическо бюро. През 2024 г. в Детските педагогически стаи в област Добрич на отчет за извършени от тях противообществени прояви и престъпления се водят 226 малолетни и непълнолетни, което е с 34 повече..

публикувано на 19.07.25 в 16:22

В Хърватия потвърдиха случай на антракс

Случай на инфекциозното заболяване по животните антракс е регистрирано и потвърдено в Хърватия. Ветеринарният институт на страната съобщи, че случаят е от 7 юли в община Върлика, където първоначално е имало информация за внезапна смърт на крава без видими клинични симптоми.  Взетите проби са потвърдили диагнозата.  Засега това е единствен..

публикувано на 19.07.25 в 16:17

Словения узакони асистираното самоубийство

Словения узакони асистираното самоубийство като парламента на страната снощи прие закон подкрепен с 50 гласа "за" срещу 34 "против". Трима депутати са се въздържали, съобщава БТА, цитирайки предаде Франс прес. Решението идва след референдум, на който мнозинството от гласоподавателите подкрепиха да има възможност за помощ при умиране - въпрос,..

публикувано на 19.07.25 в 16:05

Фолклорни състави от цялата страна се събират за фестивал в Долно Озирово

Молебен за дъжд ще бъде отправен в неделя в района на Вършец. Причината обаче не е безводието, а фолклорният фестивал "Илинден". Ритуалът "Пеперуда" ще бъде представен в село Долно Озирово. За седма поредна година фолклорни състави от цялата страна се събират в Долно Озирово за феста "Илинден". На 20 юли Църквата почита Свети Пророк Илия...

публикувано на 19.07.25 в 15:40

В Девин протестират срещу режима на вода

Жители на Девин затвориха главния път за Смолян и Кричим в знак на протест срещу режима на вода в курортния град.  С плакати "Искаме нормален живот", "Девин вода продава, а вода няма!!!", "Не искаме режим на водата", "Искаме бъдеще за Родопите" хората настояха да се направи проверка защо всяко лято градът е подложен на воден режим.  "Срам ме е да..

публикувано на 19.07.25 в 15:22