Дейвид Файф: Фундаментите на петролните пазари ще омекотят цената през 2022 г.

Опасенията от прекомерна инфлация все повече завладяват света, а данните за индекса на потребителските цени в Съединените щати наляха допълнително масло в огъня. Във Вашингтон годишната инфлация през октомври удари 6,2%, което е 30-годишен рекорд, а основната причина за нея са цените на хранителните продукти и на горивата. Макар и фючърсите на черното злато буквално да се сринаха вчера заради анонса за нов вариант на коронавирус от Южна Африка, повечето анализатори са убедени, че това е моментно състояние на борсите и скоро трендът ще се върне на положителна територия.

Погледите на инвеститорите от една страна се насочиха към Федералния резерв, от който се очаква не просто да "затегне" печатането на пари, но и да започне да увеличава лихвените проценти. В същото време президентът Джо Байдън анонсира друга мярка за овладяването на инфлацията, а именно освобождаване на количества бензин от стратегическите резерви на Съединените щати. Нещо повече, Байдън призова държавите с най-голямо потребление на горива също да последват примера на Вашингтон, а това се случва в навечерието на следващата среща на държавите от Организацията на страните износителки на петрол и нейните партньори във формата ОПЕК+ в началото на декември. 

"Съвсем ясно е, че администрацията на Джо Байдън се чувстваше под известно напрежение заради увеличаващите се цени на бензина, които добавиха още инфлация в американската икономика. Също така ми се струва, че администрацията бе доста притеснена от факта, че призивите ѝ към страните от ОПЕК+ да увеличат количествата петрол на пазара не бяха посрещнати с желания ентусиазъм. Ето защо започнаха разговори с определени държави с голямо потребление да освободят част от резервите си. Целта е да се успокоят цените най-вече на бензина. Разбира се, тяхното основно притеснение сега е, че суровият петрол тип брент се търгуваше за 79 долара за барел преди анонса за освобождаването на стратегическия резерв, докато сега цената му вече достига до 82 долара за барел. Спорно е дали освобождаването на резервите имаше ефекта, който те целяха да постигнат", коментира пред БНР Дейвид Файф, главен икономист на специализираната в енергийни теми "Аргус Медия". 

Диалогът се водеше предимно с азиатски държави, в които има сериозно потребление на петролни продукти. Една от тях беше Япония и от нея се очакваше да действа, но проблемът е, че конституцията ѝ не позволява освобождаване на бензинови резерви с цел контрол върху цените. Нека го кажа така: японците демонстрираха по-скоро ентусиазъм за подобна мярка. Всъщност, те имат насрочено освобождаване на резерви и то вероятно ще стане. Китай заяви, че ще освободи количества от своя резерв, но ще го направи според собствените си нужди. Диалог беше проведен и с Южна Корея, Индия и Обединеното кралство, но техните количества са сравнително малки. В крайна сметка бих определил като "разнороден" отговора на американския призив. 

Именно. Мисля, че една от потенциалните причини за подобно поведение е, че обявеното освобождаване на стратегическите резерви премахна вероятността ОПЕК+ да увеличи количествата или да забърза темпото на добивите си всеки месец. Най-вероятно петролният картел и партньорите му ще се придържат към настоящия план да добавят по 400 000 барела дневно към пазара. Това е причината за покачването на цените, защото пазарът не очаква по-бързо увеличаване на доставките от настоящия план. 

Някои анализатори дори прогнозират, че държавите производителки от ОПЕК+ ще направят пауза при увеличаването на количествата на пазара. Аз не виждам причина, която да оправдава подобно очакване. Подозирам, че като резултат от срещата на 2 декември картелът и партньорите ще излязат с решението да се придържат към настоящия си план, а именно през януари да има покачване на добива с 400 000 барела дневно. Има шанс те да решат за месец или два да спрат увеличаването на производството, но това ми се струва по-малко вероятно. 

При равни други условия това би трябвало да доведе до намаляване на икономическата активност, което ще се отрази върху петролните цени. От друга страна, в тези условия на много високи цени на природния газ се наблюдава връщане към петрола от онези бизнеси, които имат гъвкавостта да пригодят процесите към друг вид гориво. Това са два фактора, които имат разнопосочен ефект върху цената тази зима. Казано по друг начин, Covid рестрикциите ще намалят търсенето, но преминаването към петрол заради високите цени на газа ще го увеличат. В нетно отношение най-вероятно двата фактора ще се неутрализират. 

Енергийните продукти формират между 5 и 10 процента от тежестта на потребителската кошница по начина, по който тя е конструирана в момента. Това е много важен фактор за инфлацията, но не е единственият. Виждаме колко голяма е тежестта на покачването на цените заради проблемите с доставките на полупроводници. Това се отразява в цената на стоките, най-вече при машините и електрониката. Цените на жилищата и на автомобилите втора ръка също подклаждат инфлацията. Енергията е просто един фактор, който допринася за увеличаването на потребителските цени, но в основата му са проблемите при доставките. 

Със сигурност Федералният резерв свива количествените улеснения. Пазарните очаквания са догодина да започне и покачване на лихвите. Струва ми се, че това няма да стане в началото на годината. По-скоро очакваният период е през втората половина на 2022 година. Това задържа цената на долара сравнително висока. Ако останалите фактори се запазят, това ще намали потенциала за покачване на петролните цени догодина. В "Аргус Медия" очакваме, че фундаментите на петролните пазари следващата година ще омекотят цената. Това най-вероятно ще се случи след края на второто тримесечие.