Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Александър Златанов: Специален пакет за постковид лечение няма

Преболедувалите от Covid-19 в капана на последиците от болестта

Станимир Хасърджиев: Проследяването на пациентите след преболедуване е задължително

| обновено на 29.11.21 в 12:43
Снимка: БГНЕС

С нарастващия брой пациенти, които преболедуват Covid-19, се увеличава и броят на тези, които развиват и т.нар. постковид симптоми.

По официални данни това са поне 200 хиляди българи.

До пролетта имаше разкрити кабинети за консултация в болниците, които вече не работят.

Така преболедувалите се оказват в капана на последиците от болестта, без да знаят към кого да се обърнат. Оказва се, че отговорът е много прост.

"Личните лекари са тези, които могат да насочат пациентите си към съответния специалист, като му издадат направление за безплатен преглед", каза пред БНР председателят на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и заместник министър на здравеопазването д-р Александър Златанов.

"Няма специален пакет от Здравната каса за лечение на постковид симптоми, защото те могат да бъдат най-различни. Преболедувалите влизат за изследвания и лечение по общия ред.

Д-р Александър Златанов   Снимка: БГНЕС

Ние разпределихме допълнителни средства, които останаха и те са насочени към първичната извънболнична помощ и към специалистите. Така че, тези средства следва да се насочат към нуждаещите се пациенти - хора с постковид симптоми или с хронични заболявания. Пулмолозите, кардиолозите могат спокойно да правят тези прегледи, да назначават изследвания и да предприемат лечение", заяви в "Хоризонт до обед" Златанов.

Заместник-министърът на здравеопазването поясни, че за тези изследвания е необходимо направление от личния лекар. Те разполагат с достатъчно такива направления, каза още Златанов.

"Още от началото на пандемията е ясно, че вирусът е тежък и пълен все още с много неизвестни. Но хората с постковид симптoми също трябва да бъдат обгрижени, като в България тя липсва", коментира темата пред БНР и Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация.

Станимир Хасърджиев  Снимка: Личен архив

"За момента у нас няма специална програма или методика за проследяване на пациентите с постковид симптоми. Липсват и форми на общуване с тези пациенти, дори неформални или чрез групи за взаимопомощ, каквито има в други държави. На пациентите у нас им липсва много информация и започват да търсят съвети чрез групи в социалните мрежи.

НПО работи с постковид пациенти. За целта събираме официална информация, превеждаме различни научни публикации по темата и това го правим "на мускули", за да я предоставяме на хората. Държавата трябва да разбере, че пациентските организации могат само да помагат, не са врагове", посочи още в Станимир Хасърджиев.

"Да, няма специално постоковид отделеление и в нашата болница или изобщо в България, но това и няма как да стане", поясни пред БНР и доц. Венцислава Пенчева, пулмолог в Александровска болница.

Причината за това е, че постковид симптомите възникват често след три месеца след прекаран по-тежък Covid-19 и те продължават до два месеца и повече и са много различни. Освен това те не включват едно заболяване или орган и няма как да има едно специално отделение.

При някои от хората има умора, сънливост, мозъчна мъгла, неврологични проблеми, чести оплаквания като сърцебиене или задух, болки по ставите или мускулите. Затова няма как да е една клинична пътека.

Доц. Венцислава Пенчева

Но не съм съгласна, че личните лекари не са наясно или че неглижират проблема. Напротив, при мен непрекъснато идват такива пациенти, насочени от общопрактикуващия си лекар", заяви още доц. Пенчева.

Тя съветва скенер да не се прави на белия дроб една седмица след карантина или един месец след излизане от болница. До 6 месеца след изписване проблемите на белия дроб отшумяват.

Според СЗО оплакванията трябва да преминат три месеца след боледуването. Дълъг Covid е ако, след тези три месеца има още симптоматика, поясни пулмологът.

По думите и хората не трябва да си самоназначават постковид лабораторни изследвания, каквито се предлагат.  Доц. Пенчева заяви, че изследванията се правят по препоръка на лекар.

Според д-р Недялко Калъчев, шеф на верига от лаборатории, предлаганите лабораторни пакети за постковид симптоматика са добре подбрани, защото част от необходимите изследвания за проследяването на пациентите не са включени по Здравна каса.


„Така е с показателя за измерването на съсирването по време на заболяването. Той не се покрива от НЗОК, тепърва ще се включва в проектонаредба на Здравната каса.

Също не са включени изследвания за т.нар. цитокинова буря, каза още д-р Калъчев.

"Мисля, че малко се преекспонира темата", коментира пред БНР и д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на БЛС.
"Когато човек е болен, той отива на лекар. От каквато и да е болест, независимо дали е Covid-19. В момента личните лекари имат малко повече направления, в моята листа проблеми няма. Но имам данни, че колегии имат недостиг с направленията за изследвания - т.нар. бланка 4. Там трябва да се помисли".

За изследването за показателя за съсирването на кръвта, в най-скоро време ще се заплаща от НЗОК, съобщи още д-р Брънзалов.

Още по темата в звуковите файлове.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Второто висше да е платено от държавата – какви ще са ефектите?

Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев.  Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..

публикувано на 27.03.25 в 11:15

Vihra AI - чатботът, който помага за перфектното CV и връзката с работодателите

Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа.   Инициативата тръгва от статистика, според която..

публикувано на 27.03.25 в 10:17
Протест срещу насилието на животни пред Съдебната палата в София на 23.03.2025 г.

Психологът Валерия Витанова за случая от Перник: Антисоциалното разстройство не означава невменяемост

Извършителите на престъпленията с животни в Перник вероятно имат антисоциално разстройство, но това не означава, че не могат да носят наказателна отговорност. Това заяви за БНР психологът доктор Валерия Витанова , главен асистент в катедра "Социална, организационна, клинична и педагогическа психология" във Философски факултет на Софийския..

обновено на 26.03.25 в 13:42
Георги Еленков

Накъде върви детското правосъдие през 2025 г.?

Продължава изготвянето на Бележник 2025 на Националната мрежа за децата. Анализът се изготвя от десетки независими експерти и включва оценка за напредъка на държавните институции в различни области.  Оценката на детското правосъдие през 2024 г. беше "Добър 3,77" , припомни пред БНР Георги Еленков - юрисконсулт, директор "Политики за децата" към..

публикувано на 26.03.25 в 11:59
Боряна Григорова

Боряна Григорова: Как да не се спъваме в камъни, които са зад гърба ни

Детството, социалната среда, травмите, любовта на родителите, всичко това оказва влияние върху поведението и отношенията ни като възрастни . В комуникацията си с другите, емоционално отдаваме част от себе си и съответно акумулираме от тях техните настроения и нагласи. Оглеждаме се едни в други и си влияем. Това ни издига или руши. Може..

публикувано на 25.03.25 в 10:41

"Не" на болестта... "Българска история" с два билборда срещу хазартната реклама

Хазартът е част от ежедневието на почти всяко българско семейство. Той е феномен, за който все по-често ще се говори .  Това заяви пред БНР Иван Кънчев от Сдружение "Българска история". От сдружението подеха инициатива да им бъде предоставено рекламно място, което срещу заплащане те да ползват, за да бъде написано " Наехме този билборд, за да..

публикувано на 25.03.25 в 10:30
Снимката е илюстративна

Психологът Георги Добринов: Нашата цел е да изведем децата от моделите на насилник и жертва

Сред запазените писма на Иван Милев е едно от 5 май 1923 година – до Анна Пашова. В него художникът споделя: "Моят свят е приказен: всеки ден носи нови цветя, всяка нощ носи нови светове". Спомних си за тези думи, докато водих разговор с  психолога Георги Добринов , който ще чуете да казва:  "Когато работим, винаги е приказно.  Много..

публикувано на 24.03.25 в 12:06