Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Александър Златанов: Специален пакет за постковид лечение няма

Преболедувалите от Covid-19 в капана на последиците от болестта

Станимир Хасърджиев: Проследяването на пациентите след преболедуване е задължително

| обновено на 29.11.21 в 12:43
Снимка: БГНЕС

С нарастващия брой пациенти, които преболедуват Covid-19, се увеличава и броят на тези, които развиват и т.нар. постковид симптоми.

По официални данни това са поне 200 хиляди българи.

До пролетта имаше разкрити кабинети за консултация в болниците, които вече не работят.

Така преболедувалите се оказват в капана на последиците от болестта, без да знаят към кого да се обърнат. Оказва се, че отговорът е много прост.

"Личните лекари са тези, които могат да насочат пациентите си към съответния специалист, като му издадат направление за безплатен преглед", каза пред БНР председателят на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и заместник министър на здравеопазването д-р Александър Златанов.

"Няма специален пакет от Здравната каса за лечение на постковид симптоми, защото те могат да бъдат най-различни. Преболедувалите влизат за изследвания и лечение по общия ред.

Д-р Александър Златанов   Снимка: БГНЕС

Ние разпределихме допълнителни средства, които останаха и те са насочени към първичната извънболнична помощ и към специалистите. Така че, тези средства следва да се насочат към нуждаещите се пациенти - хора с постковид симптоми или с хронични заболявания. Пулмолозите, кардиолозите могат спокойно да правят тези прегледи, да назначават изследвания и да предприемат лечение", заяви в "Хоризонт до обед" Златанов.

Заместник-министърът на здравеопазването поясни, че за тези изследвания е необходимо направление от личния лекар. Те разполагат с достатъчно такива направления, каза още Златанов.

"Още от началото на пандемията е ясно, че вирусът е тежък и пълен все още с много неизвестни. Но хората с постковид симптoми също трябва да бъдат обгрижени, като в България тя липсва", коментира темата пред БНР и Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация.

Станимир Хасърджиев  Снимка: Личен архив

"За момента у нас няма специална програма или методика за проследяване на пациентите с постковид симптоми. Липсват и форми на общуване с тези пациенти, дори неформални или чрез групи за взаимопомощ, каквито има в други държави. На пациентите у нас им липсва много информация и започват да търсят съвети чрез групи в социалните мрежи.

НПО работи с постковид пациенти. За целта събираме официална информация, превеждаме различни научни публикации по темата и това го правим "на мускули", за да я предоставяме на хората. Държавата трябва да разбере, че пациентските организации могат само да помагат, не са врагове", посочи още в Станимир Хасърджиев.

"Да, няма специално постоковид отделеление и в нашата болница или изобщо в България, но това и няма как да стане", поясни пред БНР и доц. Венцислава Пенчева, пулмолог в Александровска болница.

Причината за това е, че постковид симптомите възникват често след три месеца след прекаран по-тежък Covid-19 и те продължават до два месеца и повече и са много различни. Освен това те не включват едно заболяване или орган и няма как да има едно специално отделение.

При някои от хората има умора, сънливост, мозъчна мъгла, неврологични проблеми, чести оплаквания като сърцебиене или задух, болки по ставите или мускулите. Затова няма как да е една клинична пътека.

Доц. Венцислава Пенчева

Но не съм съгласна, че личните лекари не са наясно или че неглижират проблема. Напротив, при мен непрекъснато идват такива пациенти, насочени от общопрактикуващия си лекар", заяви още доц. Пенчева.

Тя съветва скенер да не се прави на белия дроб една седмица след карантина или един месец след излизане от болница. До 6 месеца след изписване проблемите на белия дроб отшумяват.

Според СЗО оплакванията трябва да преминат три месеца след боледуването. Дълъг Covid е ако, след тези три месеца има още симптоматика, поясни пулмологът.

По думите и хората не трябва да си самоназначават постковид лабораторни изследвания, каквито се предлагат.  Доц. Пенчева заяви, че изследванията се правят по препоръка на лекар.

Според д-р Недялко Калъчев, шеф на верига от лаборатории, предлаганите лабораторни пакети за постковид симптоматика са добре подбрани, защото част от необходимите изследвания за проследяването на пациентите не са включени по Здравна каса.


„Така е с показателя за измерването на съсирването по време на заболяването. Той не се покрива от НЗОК, тепърва ще се включва в проектонаредба на Здравната каса.

Също не са включени изследвания за т.нар. цитокинова буря, каза още д-р Калъчев.

"Мисля, че малко се преекспонира темата", коментира пред БНР и д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на БЛС.
"Когато човек е болен, той отива на лекар. От каквато и да е болест, независимо дали е Covid-19. В момента личните лекари имат малко повече направления, в моята листа проблеми няма. Но имам данни, че колегии имат недостиг с направленията за изследвания - т.нар. бланка 4. Там трябва да се помисли".

За изследването за показателя за съсирването на кръвта, в най-скоро време ще се заплаща от НЗОК, съобщи още д-р Брънзалов.

Още по темата в звуковите файлове.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Протест в Плевен заради водната криза

Хората питат: Без морал и грижа за народа - чий народен представител си ти?

Народните представители се връщат на работа след едномесечната си ваканция . В програмата в първия ден на новия политически сезон депутатите ще обсъдят мерките за справяне с безводието в страната. Какви са обаче очакванията на хората в малките градове от Народното събрание в новия парламентарен сезон?  Депутатите се връщат на работа..

публикувано на 03.09.25 в 08:12

СЗО: Над 1 млрд. души по света живеят с психични разстройства

Над един милиард души по света живеят с психични разстройства, обяви Световната здравна организация ( СЗО ). Това води както до огромно страдание за засегнатите хора, така и до сериозни икономически загуби.  Психични разстройства като депресията и тревожността са широко разпространени във всички държави и засягат хора от всички възрасти и с..

публикувано на 02.09.25 в 19:21
Национален стадион

Пред пълни трибуни на стадиона: В очакване на мача България - Испания

В четвъртък от 21:45 ч. българските национали излизат срещу европейския шампион по футбол Испания. Двубоят е първи и за двата тима в световните квалификации за Мондиала в Съединените щати, Канада и Мексико през 2026 г.  Срещата на представителния ни тим с европейския шампион ще се играе пред пълни трибуни на Националния стадион "Васил..

публикувано на 02.09.25 в 11:45
Иван Брегов

Иван Брегов: Идеята е председателят на КПК да бъде оставен на мира

Очевидно КПК е патерица на силните политически, които държат властта . Нито решава проблема с дефицитите в прокуратурата, които са очевидно кадрови, нито пък решава проблемите със самия замисъл за проверка.   Това заяви пред БНР Иван Брегов от Института за пазарна икономика. "Тези, които мислиха, че могат да заобиколят прокуратурата, имаха една..

публикувано на 02.09.25 в 10:57

Язовир "Черни Осъм" ли е решението за Плевен и Ловеч? Хората се заканиха за бунт

МРРБ набеляза мерки за подобряване на водоснабдяването на Плевен и срокове за изпълнението им. Те са 21 и включват дейности, които ще бъдат реализирани в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен период, посочват отговорните институции и източниците на финансирането им. Публикувани са на официалната страница на Регионалното министерство. Темата..

публикувано на 01.09.25 в 09:51

Неизбежни ли са инцидентите при сегашното състояние на железницата ни?

От младежката организация на партия "Спаси София" - "Младите спасяват", настояват за инвестиционна програма за реновиране на старите вагони на БДЖ. Необходими са базови подобрения по влаковите състави , коментира в предаването "Преди всички" Константин Илиев, председател на "Младите спасяват". Последната мащабна инвестиция е около..

публикувано на 01.09.25 в 09:16

КНСБ иска контрол на ВУЗ-овете, където преподавателските заплати са по-ниски

МОН да упражни контрол по отношение на държавната субсидия за заплати във връзка с големите разлики в заплащането на преподавателите.  За това настоя пред БНР проф. Лиляна Вълчева, председател на Националния браншови синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ.  " Държавата даде тези средства, които на 100% трябва да отидат само за..

публикувано на 29.08.25 в 10:30