Ще има ли демокрация след Covid

Реципрочността и пропорционалността на мерките спрямо здравните нужди могат да проверят главно съдилищата при подаване на жалби срещу мерките, отбеляза пред БНР доц. д-р Симеон Гройсман, преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

В България съдилищата по-скоро се съгласиха с мерките. Настъпиха тенденции заповедите на министъра на здравеопазването да не бъдат проверявани от ВАС, посочи Гройсман. 

„Остава чувството, че съдилищата се съгласяват с абсолютно всичко, просто защото нямаме друг вариант.“

Доц. Гройсман обърна внимание върху множеството жалби, адресирани до ВАС, за които в контекста на динамично отменяните заповеди по времето на разглеждането им на заседание съдът вече отчита липса на правен интерес и делото се прекратява.

„Така няма реално разглеждане на мерките.“

Правим нещо като спешна история на случващото се, проектът е замислен като своеобразна социологическа и правна археология, обясни в предаването „Преди всички“ изпълнителният директор на „Галъп интернешънъл болкан“ Първан Симеонов. 

Той акцентира върху легитимността – какво накара хората да слушат и да изпълняват или да не слушат и да не изпълняват, какво накара хората да слушат един и да не слушат другиго или да слушат някого повече.

По думите му по всичко личи, че „тази ситуация е тук, за да остане“:

„Ние ще трябва да се научим да се адаптираме и да живеем мъдро редом с нея, което означава да се опитваме максимално за възстановяваме нормалния начин на живеене. Без илюзията, че уютно някак си ще се затворим и нещата ще се решат или някой друг ще ги реши. По всичко личи, че нашият западен свят като цяло направи доста грешки тук.“

В момента има две крайни гледни точки, подчерта социологът.

„Една, която претендира за абсолютна научност, експертност и истина, ама толкова претендира, че чак малко плаши. И друга, която е на другия край, с конспиративните теории и със зловредните влияния на дезинформацията. На мен ми се ще разговорът да остане в средата – да се говори за ваксините, да се случва ваксинацията, да се изпълняват мерките, доколкото е възможно и в същото време да не забравяме да мислим накъде въобще е тръгнал нашият свят. Попадайки в улея на ежедневната експертност, ние като че ли забравяме погледа отгоре, а погледът отгоре показва доста плашещи неща за посоката, която обществата ни са взели.“

Продължителността на пандемията ще покаже дали навлизаме или вече сме навлезли в нов етап, заяви Симеон Гройсман. Според него можем да говорим за вълна на ограничаване на важни права в борбата с пандемията.

Назад във времето големите проблеми за демокрацията винаги са настъпвали при подобни големи кризи, подчерта преподавателят.

Първан Симеонов изтъкна промяната в общественото мнение - от голямо одобрение на мерките и управлението на кризата в самото ѝ начало до пълното им отричане, или т.нар. ефект на махалото. Той се спря върху решенията, които се вземат в синхрон с общественото мнение и допълни, че анализът им трябва да се прави на по-късен етап.

„Не съм убеден, че и другият подход е винаги правилен – по-западният, по-стриктният. По принципа на варенето на жабата от една година нещата ескалират плавно. Ние вече говорим за свободата си. Преосмисляме неща, които смятахме за почти аксиоматични преди година и половина. Преди година и половина се говореше, как ваксинациите ще бъдат своеобразен край на всичко, далеч не само символен край. Сега се оказва, че не е точно така. Или пък говорехме как всичко това ще е доброволно, не задължително, зеленият сертификат освобождава. Сега чета, че в някои държави няма никакво значение дали имаш зелен сертификат. Втората ваксина вече се оказва малко. Тоест лека-полека достигаме до ситуация, в която започваме да си говорим неща, които допреди няколко месеца ни се струваха невъзможни.“

Първан Симеонов призова да огледаме картината като цяло, отвъд медицинските детайли.

„Да погледнем политически какво става със сигурността за здравето ни и със свободата две години по-късно. Всичко това, което ни се случва в момента, може да ни направи други хора и други общества.“