Всеки ден рехабилитация е важен за 9-годишната Поли от Габрово

Едно от тези деца е 9-годишната Полина Димова от Габрово. Кампанията осигурява средства за рехабилитация на детето.

Поли има физически и умствени затруднения вследствие на детска церебрална парализа, рядко генетично заболяване и други съпътстващи усложнения. 

Детето е родено след нормална бременност, но проблемното му състояние било установено веднага след раждането, разказва майката Николета Димова.

„Стегнатост в ръцете, в краката, страх. Впоследствие постигнахме седналото положение, но изправеното не можахме. На година и четири месеца видяхме, че няма да се размине без намеса на специалист.“

Осемте години са съпътствани от ежедневни усилия за подобряване състоянието на детето със спастични долни и горни крайници, което носи шини на краката. Поли преминава през няколко операции и ежедневна рехабилитация за преодоляване на физическите затруднения.

„Тя няма да стане атлет, няма да стане спортист. Аз искам да постигне собствена самостоятелна функционалност – да се храни сама и да прави крачки сама, колкото може.“

9-годишното момиченце посещава специализирано училище. С нея работят логопед и психолог, с надеждата Поли да развие самостоятелна реч. След училище продължават терапията в Центъра за деца с увреждания.

Майката на Поли е посветена изцяло на нея и на другите две деца в семейството, докато таткото е на работа. Помощ имат от близките, от дарения на съпричастни габровци и от „Българската Коледа“.

Средствата, получени благодарение на кампанията, са 1000 лева за годината. С тях родителите заплащат допълнителна рехабилитация. Напредъкът в състоянието на детето е видим, но се постига много бавно, споделя майката.

„Бавно, но се надгражда. Така е в добра визия, добър тонус, физически. Концентрацията ѝ е добре, разпознава цветове, съблича се сама.“

Напредъкът на Поли за изминалата една година оценява и рехабилитаторът Тоня Цочева: 

„Поли е много по-емоционална, много повече реагира на външните стимули. За първи път тази есен тя ме погледна в очите, задържа си погледа, погали ме и се опита да ме целуне по рамото, което никога не се беше случвало.“

„Стараем се лека-полека да напредваме, където видим пролука и където тя позволи, към което прояви интерес“, допълва рехабилитаторът.