Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво ще се подобри по ОП „Транспорт“ до края на 2023 г.

Снимка: ЦГМ

България навлиза в последните две години от изпълнението на програмен период 2014-2020 г. на  Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“. През тези две трябва да бъдат усвоени 50% от бюджета на програмата.

В края на ноември се проведе заседание на Комитета за наблюдение на програмата, където стана ясно, че Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да ускорят работата по конкретни проекти.

Финансово програмата „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014–2020“ приключва до края на 2023 г. До момента договореният ресурс е близо 90%, като 58% или малко над 2 милиарда лева от бюджета са разплатени, уточни пред БНР инж. Галина Василева, ръководител на управляващия орган на оперативната програма.

По думите ѝ при добра мобилизация, особено в края на програмните периоди, и при отсъствие на форсмажорни обстоятелства бихме могли да постигнем задоволителни резултати.

„Тоест да изпълним програмата на 100%.“

Към настоящия момент не е допусната загуба на средства по оперативната програма, подчерта инж. Василева.

ЖП гара Кърджали  Снимка: Божидар Чолаков, БНРВ железопътния сектор с добри темпове напредва изграждането на двата тунела по жп линията Елин Пелин - Костенец. До момента са прокопани над 820 метра от двете съоръжения. Изпълнени са 31% от жп линията Пловдив - Бургас и е в ход обществена поръчка за модернизация на 15-километровия жп участък Ямбол - Зимница.

В пътния сектор двете тръби на тунел Железница са изцяло прокопани и свързани една с друга, изгражда се хеликоптерна площадка на един от изходите на тунела.

В ход е оценка на постъпилите 10 оферти по обявената обществена поръчка за строителството на участък Сливница - връзка със Северната скоростна тангента - част от автомагистрала „Европа“, а 17 километровият участък Драгоман - Сливница е във финален етап на изпълнение.

За някои от проектите, предимно големи, изпълнението ще завърши в края на програмния период – в края на 2023 г. Дори за някои от проектите части от проектите, отделни договори, дейностите ще бъдат завършени и след този срок, което подлага на риск изпълнението и усвояването на средствата“, коментира инж. Галина Василева.

Причините за закъснението в изпълнението на договорите са обективни и присъщи за големи инфраструктурни проекти, посочи тя. 

Един от рисковите проекти е Елин Пелин – Костенец.

Снимка: Георги Нейков, БНР

Допълнителен усложняващ фактор се явява пандемията от коронавирус, както и поскъпването на суровини и услуги. Вече има писма от изпълнители, които дават сигнали за удължаване на времето за изпълнение на договорите.

„Възможностите за компенсиране на изпълнителите по текущите договори е тежка задача и е свързано със законодателството или ново законодателство“, отбеляза Василева.

Независимо от трудностите няма възможност за удължаване на програмния период или допустимост на разходите след 2023 година.

Инж. Василева изтъкна, че незавършените по отделните проекти до края на 2023 г. дейности могат да бъдат приключени след това, до 2026 г., но със средства от бюджета.

Всичко, което остане след 2023 г. е за сметка на бюджета.“

Снимка: БГНЕС

С всяка следваща оперативна програма по транспорт се търси приемственост с предходните програмни периоди. В периода до 2027 г. попадат проекти като Фаза 2 на Елин Пелин - Костенец, АМ „Струма“ - лот 3, тунелът под Шипка.

За по-доброто усвояване на средствата е необходимо да се стартира с много добре подготвени проекти, категорична е Галина Василева. Вече има изпратен за консултации с Европейската комисия четвърти вариант на програмата.

Общият бюджет на програмата е от същия порядък – около 2 милиарда евро. Инвестициите ще бъдат насочени към окончателно довършване на основни жп и пътни направления, които са започнати в настоящия програмен период.“

Сред целите е и подобряването на връзките между отделните видове транспорт.

„Безспорен приоритет продължава да бъда железопътният транспорт. Фокус е поставен и върху иновациите и транспортната безопасност, която е слабо място в нашата национална транспортна политика.“

Снимка: Георги Корнейков, БНР

Предвидено е изграждането на инфраструктура за алтернативни горива по републиканските пътища, както и доставка на аварийно-спасителни кораби.

Повече чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Йордан Ибришимов: Европа харчи милиарди за къмпинг туризъм, ние не правим нищо

Крайно време е властта да започне да работи по въпроса за къмпинг туризма в България, като предприеме стъпки към регулиране. Този призив отправи в интервю за БНР Йордан Ибришимов от Българското кемпер общество. Нарушенията е хубаво да се следят и превантират, технологиите са въпрос на избор , каза той във връзка с намеренията до се..

публикувано на 07.05.25 в 09:34

"Капачки за бъдеще" с нова платформа в подкрепа на дарителството и доброволчеството

Националната инициатива "Капачки за бъдеще" представи нова платформа в подкрепа на дарителството и доброволчеството. Успоредно с традиционната си дейност - събирането на пластмасови капачки за детска медицинска апаратури и линейки, доброволците на фондацията популяризират и новата кампания, с която разширяват дейността си - "Човеци за бъдеще"...

публикувано на 04.05.25 в 07:05

В Столичната библиотека тече процес на модернизация на услугите

До 2030 г. Европейската комисия цели поне 80% от възрастните граждани на Европейския съюз да притежават основни дигитални умения. Идеята е да се насърчи процеса на дигитална трансформация на бизнеса, на институциите и на икономиката. Ускоряването на процеса ще доведе до по-висока производителност и ефективност на работата. И за да не ви звучи..

публикувано на 04.05.25 в 06:53

Пето бригадно командване в Плевен организира празник за Деня на храбростта

В навечерието на Деня на храбростта и празника на Българската армия - 6 май, Пето бригадно командване в Плевен организира празник за жителите на града. Пред Военния клуб интерес предизвика изложението на въоръжение и бойна техника на Българската армия. Полковник Иван Вълев, командир на Пето бригадно командване обясни: "Втора..

публикувано на 04.05.25 в 06:01
Ариел Бибас

В Израел все още очакват да се завърнат отвлечените в Газа

Академията за изучаване на иврит съобщи на бившия израелски заложник Ярден Бибас, че променя името на вид оранжева пеперуда от "Кетмит Йерусалим" на "Кетмит Ариел" в чест на четиригодишния му син Ариел, който беше отвлечен от "Хамас" и убит в Газа. Двете братчета Квир и Ариел станаха символи на борбата за освобождаване на заложниците след..

публикувано на 04.05.25 в 05:41

Стрели срещу матурите след 7-и клас: Безполезни и за децата, и за системата

Дали матурите са реалистичен критерий за оценяване на знанията и уменията на учениците? В дискусията "Матури 2025 – мисията (не)възможна" експерти коментираха проблематичните аспекти на външното оценяване след 7 клас. "Много родители и семейства от много рано планират обучението на децата си спрямо резултатите от външното оценяване. Виждаме..

публикувано на 02.05.25 в 12:05

Райна Бояджиева: Ако акушерската професия е автономна, ще привлече повече желаещи

4400 са акушерките у нас в момента. На 100 000 души се падат 68 акушерки. В ЕС този показател е почти наполовина по-нисък.  48-49 години е средната възраст на практикуващите акушерската професия. В отделни региони обаче тя е много по-висока. Заплатата не е най-важният проблем. Младите момичета, които тепърва трябва да избират..

публикувано на 01.05.25 в 10:10