Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще си купите ли книга, за която не сте прочели в нета

Разхвърляна дискусия за книги, четене, подкасти и преводи

Снимка: БГНЕС, Гергана Костадинова

Преди около 20 години на един от изпитите за влизане в Софийския университет кандидат-студенти са призовани да отговорят на следния банален въпрос - "Изяде ли мишката книжката?" И въпросът може би е бил футуристичен, защото към онзи момент мнозинството хора все още получава новините си от вестници, а не от сайтове, компютърните забавления са възрастово ограничени до максимум 20-годишните, а електронните книги са слух от Далечния Запад.

Прехвърляме се две десетилетия напред и мишката може би е изяла повечето вестникарска и доста друга хартия, а човечеството посрещна невиждана от век извънредна ситуация, снабдено с огромен избор от електронни забавления - киноплатформи (загърбили пиратството), игри, социални мрежи... Там обаче остана и литературата - все по-често на екрани, вместо на физически страници; за някои хора в аудио формат, но изкуството на писаното слово не умря, а в някаква степен направляваше победилата дигитална революция.

Тя е на първо място медийна и актуалният й въпрос днес е "Изядоха ли (вече) социалните мрежи и подкастите сайтовете, телевизиите и радиата?". Защото вече сме във времето, в което е по-вероятно да слушате или четете за този разговор в сайта на БНР, отколкото да го слушате на живо в четвъртък. Победилите дигитални платформи промениха начина, по който консумираме информацията и изкуството.

И това води до някои конкретни въпроси. Два от тях: как се разговаря за литература в съвременната дигитална среда и печели ли изкуството добавена стойност от тези разговори?

Дискутираме със Стефан Русинов, преводач от китайски и английски, и автор на "Бележка под линия" - подкаст, посветен изцяло на изкуството на превода, както и с Темз Арабаджиева - книжен блогър, която отговаря за връзките с обществеността на едно от големите български издателства, а също така е един от водещите на друг подкаст – „Първа страница“.


Защо понякога разговорите за литература в медиите звучат кухо и глупаво?

Стефан (автор и на пародията „Нашето литературно предаване“) – "Без да е укорително, на водещите се налага да са кратки, насечени, да отметнат много въпроси за кратко време. Този проблем на медиите беше решен в подкастите, защото те са място, което позволява по-обширни разговори. Те няма да са по вкуса на всеки, но запълват ниша."

Темз: "Съгласна съм, че в медийното пространство се говори малко и кратко за книги. Понякога колегите журналисти са толкова затрупани с други теми, че нямат възможност да се подготвят и да задълбаят в някоя книга. Друг въпрос - как да разгледаш (адекватно) книга от 600 страници за 5 минути? В чуждите медии не е много по-различно. Дори когато у нас гостуват чуждестранни автори, те са много радостни, че ще имат досег с национална телевизия, например, което в Америка е трудно постижимо."

Има ли промяна в подхода на хората към книгите в посока – „Няма да си купя нещо, за което не мога да намеря ревю в интернет“

Темз: "Със сигурност търсим потвърждение. Наблюдавам го в социалните мрежи – снимка на книга и въпрос „Какво мислите за тази книга?“. Тази тенденция не е само при книгите, а за всичко, което не може да се изконсумира набързо. Не бих генерализирала, но все пак живеем в ерата на „инфлуенсърите“. Маркетолозите и рекламистите наблягат на този подход – хората се влияят от това, което казва другия. Социалните мрежи допринесоха, защото всичко става бързо и е лесно  достъпно."

Стефан: "Наблюдавам това болезнено като преводач на китайска литература. Погледите се насочват към това какво казва американският пазар и какви са американските награди. Към китайски автор има интерес, само ако е спечелил западна награда. Много бих се радвал, ако чрез подкаста или преводите ми това се разчупва. Затова и разглеждам преводи от всякакви езици." 

За подкаста, с любов

Стефан: "Една от основните цели, които си поставих, когато започнах да правя подкаста, беше, че искам да е подготвено, а не просто двама души да си говорят за каквото им падне. Гледам творчески на него. Правя каквото ми харесва и ако се хареса на някой друг – това е бонус, а ако някой се разчете заради него – двоен бонус.

Ние (преводачите) получаваме доста голямо внимание. Ето, канят ни по националното радио, понякога по телевизията, говори се за нас. Проблемът, който исках да реша с подкаста, е че в България не се обръща внимание на самото изкуство на превода. Каним преводачи, но си говорим за съответния автор и книга, а не за самия превод. Исках да създам място, в което да чоплим самия превод. Идеята се породи като реакция на разбирането за превода като за нещо елементарно – някой знае един език, сяда и нащраква превода на две, на три. Включително студентите ми си мислят, че когато са овладели китайски донакъде, ще могат да превеждат. Исках да се види колко сложно нещо е превода, какви процедури включва и какви главоболия предизвиква. Затова, че няма рецепти и правила, как всичко е ad hoc и решенията се вземат според случая."


Тенденции в литературата, които ни допадат/не ни допадат?

Темз: "Аз съм от хората, които харесват екзистенциален тип литература, но все повече ми се четат леко написани книги, на достатъчно високо стилово ниво. Една от книгите на годината за мен е „Утопия Авеню“ на Дейвид Мичъл – книга, която има доста динамичен сюжет в езика си, без да е задължително действието да е напрегнато. Има неща, които не са за мен. В България и в световен мащаб има тенденция да се четат еротични романи, което аз не разбирам. Има книги, които претендират за сериозност, а когато ги отвориш разбираш, че всичко е било маркетинг.

Клишето „Младите не четат“

Темз: "Младите четат, просто често не четат това, което ние четем или сме чели. Много любим пример ми е (разликата) между мен и едно момиче, което е набор ‘98. Аз съм от поколението „Хари Потър“ – това беше модерно, когато бях тийнейджър. Тя ми разказа, че е започнала със „Здрач“ – тази книга е обърнала погледа й към литературата. Същото момиче сега написа дипломна работа, в която сравнява Вирджиния Улф и Хемингуей. Т.е. това, което четат младите, може да е различно, защото сме различни поколения, но в крайна сметка често стигаме до едни и същи точки."

Качество с/у Количество в четенето

Стефан: "И двете са важни. Хубаво е да има натрупване, но не е задължително. Качеството е относителен и абстрактен въпрос. За мен е по-важно да се наблюдава какъв ефект постигат книгите в човека, защото всеки има различна пътека и има нужда от различни неща, които да го побутват нагоре по стълбичката към по-добро "себе си". Независимо дали някой чете фентъзи или екзистенциална литература - стига то да го повдига и утешава, това е ОК."

Какво четем в момента?

Темз: "Разлиствам Луис Бунюел – „Последен дъх“ – старо издание от библиотека „Анакорд“ на изд. „Колибри“ (б.р. – поредицата събира интервюта и есета на известни кинорежисьори). Готвех се за запис на моя подкаст."

Стефан: "Довършвам последният сборник с разкази на Райна Маркова. (б.р. – "Влажна зона") Обичам да чета по-нишова българска литература. Там намирам жив и особен български език, което за мен е хранително. Паралелно чета „Обхватът на интерпретацията“ на Волфганг Изер, която донякъде е свързана с преводачеството. Той развива интересни тези за това какво представлява интерпретацията и как тя винаги води до нещо различно от обекта, който се интерпретира. И за подкаста си чета „Ромео и Жулиета“, защото се надявам да направя епизод с преводача от английски Александър Шурбанов.

Още книги за четене, преводачески дилеми и мнения, включително тези на котарака Томас, чуйте в прикачения над текста звуков файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Христо Гърбов

Христо Гърбов: Не съм тъжен човек

Христо Гърбов е обичан от публиката актьор. Той може да те накара да се разсмееш от сърце, но и да те разплаче. Мисли, че "Смехът е голяма сила – искрена и разтоварваща, но и пречистваща и оздравителна".  Той гостува в поредицата "Магията на театъра" на "Нощен хоризонт". Може да се каже, че всички харесват Христо Гърбов и се радват да го гледат на..

публикувано на 24.02.25 в 13:58
Татяна Харизанова

Татяна Харизанова: Имам цялата свобода пред бялото платно!

В студените зимни дни имаме време да се обърнем навътре към себе си, да се успокоим , да се научим да чакаме по-светлите дни, да се убедим, че те скоро ще дойдат и ще посрещнем по-топлите и щастливи слънчеви лъчи . Тази философия се утвърждава във времето и в нея ни убеждава житейският поглед на изкуството . То умело запечатва проекцията..

публикувано на 24.02.25 в 09:40
Ралица, Пресиана и Теди Славова - Млади фолклорни таланти

Пресиана Леонидова, Ралица Генчева и Теди Славова са с българската народна музика в сърцето

24-тия галаконцерт на "Младите фолклорни таланти" се проведе в първо студио на БНР на 16-и февруари. Сред тях бяха Пресиана Леонидова, Ралица Генчева и Теди Славова. Трите учат в Националното училище по изкуства "Добри Христов" във Варна. Ученички са на Ваня Друмева. "Фолклорът ни събира и ни обединява", казва Пресиана. Дават си сметка, че..

публикувано на 23.02.25 в 07:20
Валентин Велчев - певец

Валентин Велчев събра естрада и фолк на бляскав концерт в София

Младият певец Валентин Велчев събра някои от най-големите звезди от всички жанрове на българската музика на бляскавия си концерт, с който направи промоция на новия си албум "Свети Валентин". Събитието уважиха естрадните легенди Мая Нешкова и Кирил Икономов, Мари и Хайгашод Агасян, Ани и Светослав Лобошки, първата победителка от "Златният Орфей"..

публикувано на 23.02.25 в 06:10
Божидар Златков и Николай Ангелов Иванов

За първи път в ефира на БНР народният изпълнител Божидар Златков изпя песента "Деведжии"

Народният изпълнител Божидар Златков представи в ефира на програма "Хоризонт" и предаването "Рано в неделя" новата песен "Деведжии". Обичаят „Деведжии“ се празнува в село Лесново, Елинпелинско. Това е традиционен кукерски обичай, който се отбелязва от много години. Според някои, идва от времето на турско робство. В село Лесново се провежда..

публикувано на 23.02.25 в 06:00
Историческа възстановка „Живи картини от учредяването на Софийския таен революционен комитет от Васил Левски и разпита му пред турския съд“

За първи път Столичната община организира възстановка, посветена на делото на Васил Левски

По повод 152 години от гибелта на Апостола на свободата Столичната община организира историческа възстановка „Живи картини от учредяването на Софийския таен революционен комитет от Васил Левски и разпита му пред турския съд“. Тя се проведе на площад „Гина Кунчева“ в София пред очите на десетки граждани, деца и ученици от столични училища...

публикувано на 23.02.25 в 05:24

Моноспектакълът на Димитър Николов „Момо или животът пред теб“ ще се играе на пловдивска сцена

Любопитна премиера предстои следващата седмица в Пловдивския куклен театър с покана към възрастните, а не към децата. Моноспектакълът на Димитър Николов -  „Момо или животът пред теб“ по романа на един от знаковите съвременни френски автори, Ромен Гари ще се състои на 27 февруари от 19 часа. Актьорът е запленен от книгата още като студент и..

публикувано на 23.02.25 в 05:00