Съдейки по анализите в местните медии, повечето от дошлите са вярвали, че изборите през 2020, които Доналд Тръмп загуби, са били откраднати и датата 6 януари е била последна възможност за намеса и обръщане на резултата. Не е имало значение, че преди това редица повторни преброявания и съдебни дела са доказали победата на Джо Байдън.
Година след отнелото човешки животи нападение на Капитолия разследването на случилото се продължава. Над 700 арестувани, над 100 от които са се признали за виновни. Смята се, че са участвали около 800 души. Те са били от почти всеки щат, включително Окръг Колумбия.
Разследването се опитва да установи повече за организацията на щурма и дали хора от администрацията на Тръмп са били „инструменти“ в тези събития. Допитвания показват, че голяма част от републиканците в страната все още смятат, че победата на Байдън не е легитимна.
Анализатори обаче обръщат внимание на радикализацията на обществото.
Стивън Ливингстън е професор в университета „Джордж Вашингтон“ и създател и директор на Института по данни, демокрация и политика.
„Платформите на социалните медии помагат на екстремистки групи, които при други обстоятелства са изолирани, да се отрият и не само групи, но и индивиди. Така има една откриваемост. Това може би са най-важните елементи или ефекти на платформите на социалните медии. В същото време не трябва да забравяме, че други видове организации в Съединените Щати десетилетия наред са атакували легитимността и целостта на управлението – много преди създаването на платформите на социалните медии“, коментира проф. Ливингстън за БНР.
„В съзнанието ми изникват съгласувани нападки спрямо учени изследващи климата и идеи за климатичните промени, нападки срещи науката като цяло, непрекъснатите атаки срещу легитимността на мейнстрийм медиите. Не трябва да търсите това онлайн. Достатъчно е само да погледнете Ръш Лимба – консервативен радиоводещ, който почина неотдавна. Лимба направи цяла кариера в продължение на години с атаки спрямо мейнстрийм медиите.“
Заедно с Ланс Бенет, Стивън Ливингстън е автор на сборника „Ерата на дезинформацията“, излязъл миналата година. Двамата автори, както и други - като Даниел Крийс от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил смятат, че популярността на дезинформацията не е следствие на социалните мрежи, а симптом на по-сложен проблем.
„Дезинформацията запълва вакуума, създаден от социалното разцепление. Това социално разцепление само по себе си обикновено не е резултат от само от платформите на социалните медии. Голяма част от типичните обясненията за сегашната ситуация не само в Съединените Щати, но и също в Европа, държави като Турция, Унгария, Полша, са, че платформите на социалните медии създават поляризация и разцепления в обществото. Това е обяснението.“
Според проф. Ливингстън се разцепление по линия на расови и икономически показатели и усещане за заплаха за идентичността в контекста на смаляващото се мнозинство на белите конкретно в САЩ.
„Това усещане за заплаха вече е създало ниво на недоверие и разцепление в американското общество. Има американци, които нямат доверие на науката, нямат доверие на мейстрийм медиите, нямат доверие на експертите, нямат доверие на академиците. За да запълнят този епистемологичен вакуум те се обръщат към конспиративни теории, които са изградени съобразно пристрастията на индивидите в Америка.“
Регулирането на съдържанието в социалните мрежи е чашата с отровата за либералната демокрация, категоричен е проф. Стивън Ливингстън.
„Когато западните демокрации започнат да регулират съдържание, хора на места като Кремъл ще си кажат: ако американците го правят, защо да не го правим и ние? Така се получава една главоблъсканица. Регулирането на съдържание е пряка заплаха за едно от основните условия на либералната демокрация, а именно, че най-добрият коректив на речта е още реч, както Джон Стюърт Мил е посочил преди много време. Оказва се, че повечето реч не винаги коригира фалшиви слова и това ни изправя пред въпроса - какво тогава коригира фалшивите слова? Ще е лъжа да кажа, че либералните демокрации никога не са регулирали словото. Регулираме – давам за пример клеветата. Въпреки това в сърцевината си либералната демокрация не позволява регулиране на словото, но това свободно слово може да е систематично, масивно и много вредно спрямо демокрацията. Ако трябва да бъда честен, нямам отговор. Посвещавам остатъка от кариерата си в търсене на отговор на този въпрос.“
Ливингстън откроява институционални и демографски причини за срива на доверието в институциите. Той дава пример с действащата избирателна система, която дава еднакъв брой сенатори на всеки един щат, независимо от населението на щата. Позовава се и на прикрития расизъм от бели, които искат да се върнат към отминали времена, когато социалният им статут е бил по-добър. За изследователя разговорите за засилване на демократичните структури на държавата би помогнал повече от фиксацията върху съдържанието онлайн.
Купуването и продаването на гласове вече стана демоде . В последните няколко избора вече виждаме, че модерният начин е купуването на цели избирателни комисии . Това мнение изрази пред БНР Калин Славов, изпълнителен директор на "Прозрачност без граници". Според него е реалистично да се смята, че купеният вот възлиза на 4-5%. Това са..
Две зони трябва да станат тестови площадки за употребата на дронове и дори на летящи коли. Плановете обаче не са реалност, заради липсата на интерес към управлението на тези пространства, които по европейските правила трябва да са част от т.нар. Ю-спейс пространство. Една от тези зони е край град Раковски, а другата – в южните райони на..
Да се разширят възможностите за превенция и възстановяване на здравето за българските граждани в медикъл и спа центровете у нас и това да бъде финансирано от общественото здравеопазване . Темата отново бе поставена от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм по време на дискусия с участието на министъра на здравеопазването д-р Галя..
Мартин Димитров е на 24 години, роден в Мадрид, вече е посетил 52 държави , живял е в четири и продължава да пътува. Превърнал е хобито си в професия, сега е екскурзовод и е убеден , че всеки млад човек може успешно да се реализира в България. Как се справя с предизвикателствата на професията , как се подготвя за едно пътуване,..
Доц. Андрей Андреев , един от водещите офталмолози в България, гост в предаването "Нощен хоризонт" споделя за своите дълбоки размисли върху офталмологията, медицината и човешките взаимоотношения. " Срещата между пациента и лекаря е среща на доверието със съвестта , каза за БНР доц. Андрей Андреев . Това определение, споделено от..
В област Велико Търново избирателната активност към 11 часа е 10,78 процента и е с едно на сто по-висока от изборите през юни. От десетте общини в региона най-висока е активността в община Сухиндол – 17,6 %, а най-ниска от 7,8 % е в община Горна Оряховица. 6 машини са спрели работа. От тях не се разпечатва вота на избирателите, а само номера на..
През последните години някои развития в технологиите се превърнаха в повод за прогнози за крах на човешката цивилизация. Алгоритмите в социалните мрежи са обвинени за убийството на понятието "истина". Видимите скокове на изкуствения интелект са вече инструмент и за постигането на зловредни цели и създават допълнително притеснение заради..
Непрекъснато трябва да се говори за психичното здраве. Това обясни пред БНР Албена Дробачка, ръководител на къща "Скрити лайкове". Пространството..
Това е МВР - Ново начало , заяви пред БНР лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов. "По време на кампанията ние подадохме повече от 70 сигнала...