Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Да живее Топлоцентралата! Да живее свободният театър!

В края на годината и началото на новата фийда ви в социалните мрежи вероятно е бил заринат от лични и обществени равносметки, люлеещи се между емоционалните полюси. Тъй като през 2021 г. не успяхме да изпратим пандемията и други тревоги, нужно на вътрешния ни баланс е да назоваваме позитивите. Ето един! В София най-накрая заработи регионалния център за съвременни изкуства "Топлоцентрала"! Говорим за онази зарязана топлоцентрала до реката в Кучешкия парк, някога създадена да обслужва НДК, впоследствие оказала се ненужно наследство от предишно време. В цяла Европа, източна или западна, такива изоставени постройки от години намират втори живот отвъд оригиналната си функция. Много често се оказват платна и сцени за съвременни активисти и творци. 

Топлоцентралата включва две сцени, изложбена зала, външен амфитеатър, резидентен център за чуждестранни артисти и допълнителни пространства, вече приютяващи дискусии, фотосесии и други артистични пориви. Какви? Ако близо намиращия се Голям брат НДК остава пространство предимно за вече утвърдено и по-масово изкуство, то "съвременната" централа разширява хоризонтите.

Ето малко примери - в края на ноември центърът отвори с танцовия пърформанс "Алея на космонавтите" на световноизвестната германска хореографка Саша Валц, чиято трупа е определяна като най-важната институция за съвременен танц в Берлин. Последва българският дебют - представлението "Бартълби" на режисьора Марий Росен и актьора Александър Митрев по култовия разказ на Хърман Мелвил. Декември започна с гостуване на испанската театрална компания Сеньор Серано и мултимедийното им представление "Планината" и още танц - този път от унгарците Чаба Молнар и Емеше Цухорка. Продължи с още театър, и още съвременен танц - "Хитът на сезона" на Благой Бойчев и Здравка Каменова и гостуването на Жером Бел и неговия "не-танц". И ако тези големи имена в съвременното изкуство все още не ви говорят нищо, сред причините е и липсата на обособени пространства за тези арт-форми у нас. "Топлоцентралата" е нужна стъпка, представлявайки колаборация между независимата артистична сцена (чиято е инициативата за трансформацията) и общинската администрация в София. А голямото й откриване дори още не се е случило!

От руини към арт-център

Преустройството отнема 7 години преди да достигне финалната си фаза през 2021 г. До 2014 г. изоставеният ТЕЦ на НДК прилича на декор от "Сталкер" на Тарковски - бетонено индустриално пространство, потънало в зеленината на парка, което природата постепенно си взима обратно.


Гледка от Топлоцентралата през 2013; Фото: Константин Мравов

"Срещнаха се няколко интереса по много щастлив начин. София беше кандидат за Европейска столица на културата през 2014. Асоциацията за свободен театър вече работеше международно и АСТ фестивал вече беше международно събитие. Независимият културен сектор беше узрял в необходимостта да си създаде място. Тези три потребности се срещнаха. Посещение на Топлоцентралата беше част от програмата на (организираната от АСТ)  среща на ITM -най-голямата организация за изпълнителски изкуства. В края на срещата получихме покана от кмета на София и започнахме диалог", разказа за "Изотопия" Веселин Димов - креативен директор на РЦСИ "Топлоцентрала", театрал и една от движещите сили в Асоциацията за свободен театър. В последвалия 7-годишен процес той и колегите му използват богатия чуждестранен опит при подобни трансформации и създаване на центрове за съвременно изкуство в изоставени сгради - една вече 40-годишна тенденция. Международен конкурс за преустройство на сградата е спечелен през 2019 от архитектите Мариана Сърбова и Антон Колев. После започват все още неприключилите строителни дейности.

"На всички етапи имаше препятствия и изпитания. В началото най-голямото изпитание беше да имаме единен гласи и да инициираме диалог между гражданска организация, в случая на артисти, с институция, която притежава място. После имаше други изпитания. На 4-тата или 5-тата година внезапно се появи огромен интерес от частния сектор да вземат това място", допълва Димов, но в крайна сметка се стига до хепиенд. А защо мястото е походящо именно за такъв арт-център?

"Локацията е идеална, защото например през лятото, човек вътре може да забрави, че е в град. Толкова е тихо и зелено. Като в курорт. Същевременно е в центъра на София, в паркова среда."

Изолирането на Топлоцентралата в рамките на тази част от Южния парк е постигнато и чрез изкуствените хълмчета около нея, създадени именно за да прикрият ТЕЦ-а през неговите 3-години на функциониране през 80-те. Трансформаторите на сградата настояват да съхранят оригиналното предназначение, псосредством името - Топлоцентрала.

"Така че хората, които идват, да намират топлина и да се центрират", казва още Веско Димов.

"Да представя висококачествено българско и чуждестранно изкуство и да спомага за съдействие между артисти от различни страни" - така описва част от мисията на мястото неговият креативен директор. Споменахме част от българските и чужди елементи от вече реализираната програма на Топлоцентралата. Сериозен дял имат съвременните театрални форми, което не е случайно, предвид голямата роля на Асоциацията за свободен театър в генезиса на новия център.


Представление във вече функциониращата Топлоцентрала в края на 2021

Театър извън театъра

В двете години преди официалното й отваряне около Топлоцентралата вече кипеше артистична дейност, събрана в "Топлофест" - двудневни събития, включващи музика, различни видове изпълнителски изкуства и, разбира се, театър от специфичен тип. Както вярата не може да се събере в църквите, така и това изкуство няма как да се ограничи до физическите "храмове на Мелпомена". Именно това излизане ражда някои интересни съвременни форми, една от които е т.нар. документален театър. Погледът към него дава нужната перспектива защо е ценна еволюцията в изкуството, на чийто проявления е посветен и център като Топлоцентралата.

Сред най-познатите имена в българския документален театър са режисьорката Неда Соколовска и студиото "VOX POPULI". Пример за това, което те правят, е пърформанса "Експонати", представен и на "Топлофест" през 2021 г. - живи актьори влизат в ролята на изчезващи човешки "експонати", затворени в плексигласови изложбени кутии, между които посетителите могат да се разхождат.


"Експонати" при едно от първите си представяния в София

"Хората, които вече са музейни експонати, са тези, които притежават качества на духа като оптимизъм, вяра, способността да се радваш от живота. Напоследък хората са все по-мрачни, обгражда ни масов негативизъм. Думата за тези изчезващи хора е "чешити" - цветните хора, които ни карат да се усмихваме, имат интересни истории, изненадват ни с цялото си присъствие. Те носят заразителен оптимизъм. Искахме да ги покажем", разказва за "Изотопия" Неда Соколовска. Крайният резултат - "калейдоскоп на различията и пъстротата".

Как се случва "показването" в документалния театър? Представленията се подготвят чрез интервюта с реални хора, от които се формират образите на актьорите. Един "експонат" е Катерина, която продава зеле на "Женския пазар" от 28 години и около сегията й винаги има хора. "Защото има това качество - тя привлича околните. С историите си, с оптимизма и своята цветност", допълва Соколовска.  

Този и други "експонати" са затворени в плексигласови клетки от 1 квадратен метър - "сцената" на актьора. Това решение е свързано и с пандемията и адаптацията към нейните условия. Една такава посока е дигитализацията и излъчването на постановки в интернет. Документалният театър обаче разчита на живия контакт, като същевременно иска актьорите и зрителите да са защитени. Така се ражда тази сценография (дело на Борис Далчев) - изолирани кабини в открито пространство.

"Във VOX POPULI искаме да развием тази форма и да изпълваме тези кабини с различно съдържание", разкрива Неда Соколовска. Това обаче е само един пример за възможни посоки в документалния театър. През 2021 Соколовска реализира представление-жива разходка в квартал "Варуша" на Велико Търново, при която актьорите разказват събрани реални истории на жители на квартала. Между локдауните на вече по-миналата 2020-та актьорите от "Vox Populi"  играеха без цензура "Златна Рибка" - реални интервюта с кокаинов бос, спечелила 100 000 лева от лотарията жена, нумероложка, продавачка в тотопункт и деловодителка. И това са само два примера.

Актьорите възпроизвеждат гласовете на реални хора, които слушат в реално време чрез слушалки. 

Тази техника показа голям потенциал и това е един от най-етичните начини да представяш друг човек - превръщаш го в прототип, без да го изменяш, надграждаш, без да слагаш художествена обвивка", разказва Неда Соколовска. Логично, някои от спектаклите са трудни за разказване - като "Невидими", в който актьорите влизат в ролите на реални "невидими" - хора с двигателни проблеми и бежанци. Или "Установено при огледа", чиято тема е убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина през 2011 година.


Кадър от представление на VOX POPULI

"В такива случаи нашата етика на артисти и хора трябва да бъде много силна. Това не е свободна артистична територия и не можеш да правиш каквото ти хрумне. Трябва да бъдеш много етичен и много прецизен", смята режисьорката за "Установено при огледа".

А какво е нужно, за да се чувстваш добре в документален театър, независимо дали като актьор, режисьор или зрител?

"Да си емпатичен, хората да са ти интересни, да можеш да се поставяш на тяхно място. Важно е да имаш чувство за хумор и да улавяш шегата във всякаква ситуация. Аз избирам да работя с актьори, които нямат онези присъщи за попрището суета и его. Без тях, те успяват да се обезличат достатъчно, за да представят друг човек" - думи на Неда Соколовска.

Гледаме с надежда към 2022, най-малкото заради продължаващата работа на творци като нея и тепърва започващото функциониране на приютяващия ги център - "Топлоцентралата"!



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ана Цанкова и Диана Юсколова (от ляво на дясно)

Ана Цанкова и Диана Юсколова ще четат стихове на 13 ноември в търсене на позитивното в живота

Участието в конкурси за поезия не е най-важното нещо за нас, но ние се уважаваме взаимно като хора и като поети по душа и перо, споделиха за "Нощен Хоризонт" Ана Цанкова и Диана Юсколова . Повод за гостуването им е тяхното съвместно четене на поезия в Делта блус бар в София утре, 13 ноември . Двете дами освен че се познават добре, разказаха, че..

публикувано на 12.11.24 в 12:40
Греди Асса

Художникът Греди Асса представя новата си изложба "През времето"

Художникът Греди Асса открива днес новата си изложба "През времето" в арт галерия "Нюанс".  " Изкуството ще ни скрепи, това е лепилото - няма друго. Трябва да си отваряме повече очите, да се вглеждаме, да се втренчваме в другите", каза той в интервю за БНР.  "Времето няма никакво значение. Има значение само това, което правиш, това, което..

публикувано на 12.11.24 в 12:14
Елина Дашина

Елина Дашина: С "Do not let it go" идва с посланието да запазим обичта!

"Тази песен се появи в труден за мен момент, нейният живот е доста дълъг, сподели за "Хоризонт" певицата и пианистка Елина Дашина за най-новата си песен "Do not let it go". Композиторът Боян Христов прави нов аранжимент на песента "Do not let it go".  Боян Христов подготвя първия си солов албум Елина Дашина записа много различен..

публикувано на 12.11.24 в 11:39
Дарина Янева

Художничката Дарина Янева празнува 60-годишнина с нова изложба

По повод своята 60-годишнина майсторът на сухия пастел у нас Дарина Янева открива своя изложба в галерия "Българи".  "В моя избор и начина, по който е протекло моето образование, по-същественото е пейзажът или картината да има отлика с почерк, който да показва авторско присъствие. При мен с огромно внимание е желанието да направя едни обобщения,..

публикувано на 12.11.24 в 10:20

Спектакълът "Поклон Чупка Поклон" гостува в Смолян

Спектакълът "Поклон Чупка Поклон" гостува в киносалона на Планетариума в Смолян. Спектакълът представя по нов, провокативен и игрив начин комуникацията между хората и откритите ѝ предизвикателства – отчуждението, откъсването от матрицата и нежеланието за разбиране на другия. Главният герой - Палавото носле, е изследовател, който търси..

публикувано на 12.11.24 в 08:17

Фестивал на Френския Филм за 14-и път на "Киномания"

В рамките на фестивала „Киномания“ за 14-ти път ще се проведе Фестивалът на френския филм. Специално за предаването „Евробокс“ Едуар Морно- аташе по културното сътрудничество във Френския институт в България разказа: „ Тази година сме  подготвили програма, в която преобладават известни емблематични фигури като Франсоа Трюфо, Изабел Аджани, Морис..

публикувано на 11.11.24 в 13:56
Еленко Касалийски

Документалната лента "Отвъд предела" и предизвикателството да правиш наука на Антарктида

На 18 ноември в кино "Люмиер" българската публика ще може да види премиерно документалната лента "Отвъд предела". Тя е част от програмата на "Киномания" - един от най-утвърдените фестивали у нас.  Режисьорът Еленко Касалийски  разказа пред БНР, че е трудно да се снима на Антарктида, защото там духа силен вятър и е много влажно. "Във..

публикувано на 11.11.24 в 08:55