В края на годината и началото на новата фийда ви в социалните мрежи вероятно е бил заринат от лични и обществени равносметки, люлеещи се между емоционалните полюси. Тъй като през 2021 г. не успяхме да изпратим пандемията и други тревоги, нужно на вътрешния ни баланс е да назоваваме позитивите. Ето един! В София най-накрая заработи регионалния център за съвременни изкуства "Топлоцентрала"! Говорим за онази зарязана топлоцентрала до реката в Кучешкия парк, някога създадена да обслужва НДК, впоследствие оказала се ненужно наследство от предишно време. В цяла Европа, източна или западна, такива изоставени постройки от години намират втори живот отвъд оригиналната си функция. Много често се оказват платна и сцени за съвременни активисти и творци.
Топлоцентралата включва две сцени, изложбена зала, външен амфитеатър, резидентен център за чуждестранни артисти и допълнителни пространства, вече приютяващи дискусии, фотосесии и други артистични пориви. Какви? Ако близо намиращия се Голям брат НДК остава пространство предимно за вече утвърдено и по-масово изкуство, то "съвременната" централа разширява хоризонтите.
Ето малко примери - в края на ноември центърът отвори с танцовия пърформанс "Алея на космонавтите" на световноизвестната германска хореографка Саша Валц, чиято трупа е определяна като най-важната институция за съвременен танц в Берлин. Последва българският дебют - представлението "Бартълби" на режисьора Марий Росен и актьора Александър Митрев по култовия разказ на Хърман Мелвил. Декември започна с гостуване на испанската театрална компания Сеньор Серано и мултимедийното им представление "Планината" и още танц - този път от унгарците Чаба Молнар и Емеше Цухорка. Продължи с още театър, и още съвременен танц - "Хитът на сезона" на Благой Бойчев и Здравка Каменова и гостуването на Жером Бел и неговия "не-танц". И ако тези големи имена в съвременното изкуство все още не ви говорят нищо, сред причините е и липсата на обособени пространства за тези арт-форми у нас. "Топлоцентралата" е нужна стъпка, представлявайки колаборация между независимата артистична сцена (чиято е инициативата за трансформацията) и общинската администрация в София. А голямото й откриване дори още не се е случило!
От руини към арт-център
Преустройството отнема 7 години преди да достигне финалната си фаза през 2021 г. До 2014 г. изоставеният ТЕЦ на НДК прилича на декор от "Сталкер" на Тарковски - бетонено индустриално пространство, потънало в зеленината на парка, което природата постепенно си взима обратно.
Гледка от Топлоцентралата през 2013; Фото: Константин Мравов
"Срещнаха се няколко интереса по много щастлив начин. София беше кандидат за Европейска столица на културата през 2014. Асоциацията за свободен театър вече работеше международно и АСТ фестивал вече беше международно събитие. Независимият културен сектор беше узрял в необходимостта да си създаде място. Тези три потребности се срещнаха. Посещение на Топлоцентралата беше част от програмата на (организираната от АСТ) среща на ITM -най-голямата организация за изпълнителски изкуства. В края на срещата получихме покана от кмета на София и започнахме диалог", разказа за "Изотопия" Веселин Димов - креативен директор на РЦСИ "Топлоцентрала", театрал и една от движещите сили в Асоциацията за свободен театър. В последвалия 7-годишен процес той и колегите му използват богатия чуждестранен опит при подобни трансформации и създаване на центрове за съвременно изкуство в изоставени сгради - една вече 40-годишна тенденция. Международен конкурс за преустройство на сградата е спечелен през 2019 от архитектите Мариана Сърбова и Антон Колев. После започват все още неприключилите строителни дейности.
"На всички етапи имаше препятствия и изпитания. В началото най-голямото изпитание беше да имаме единен гласи и да инициираме диалог между гражданска организация, в случая на артисти, с институция, която притежава място. После имаше други изпитания. На 4-тата или 5-тата година внезапно се появи огромен интерес от частния сектор да вземат това място", допълва Димов, но в крайна сметка се стига до хепиенд. А защо мястото е походящо именно за такъв арт-център?
"Локацията е идеална, защото например през лятото, човек вътре може да забрави, че е в град. Толкова е тихо и зелено. Като в курорт. Същевременно е в центъра на София, в паркова среда."
Изолирането на Топлоцентралата в рамките на тази част от Южния парк е постигнато и чрез изкуствените хълмчета около нея, създадени именно за да прикрият ТЕЦ-а през неговите 3-години на функциониране през 80-те. Трансформаторите на сградата настояват да съхранят оригиналното предназначение, псосредством името - Топлоцентрала.
"Така че хората, които идват, да намират топлина и да се центрират", казва още Веско Димов.
"Да представя висококачествено българско и чуждестранно изкуство и да спомага за съдействие между артисти от различни страни" - така описва част от мисията на мястото неговият креативен директор. Споменахме част от българските и чужди елементи от вече реализираната програма на Топлоцентралата. Сериозен дял имат съвременните театрални форми, което не е случайно, предвид голямата роля на Асоциацията за свободен театър в генезиса на новия център.
Представление във вече функциониращата Топлоцентрала в края на 2021
Театър извън театъра
В двете години преди официалното й отваряне около Топлоцентралата вече кипеше артистична дейност, събрана в "Топлофест" - двудневни събития, включващи музика, различни видове изпълнителски изкуства и, разбира се, театър от специфичен тип. Както вярата не може да се събере в църквите, така и това изкуство няма как да се ограничи до физическите "храмове на Мелпомена". Именно това излизане ражда някои интересни съвременни форми, една от които е т.нар. документален театър. Погледът към него дава нужната перспектива защо е ценна еволюцията в изкуството, на чийто проявления е посветен и център като Топлоцентралата.
Сред най-познатите имена в българския документален театър са режисьорката Неда Соколовска и студиото "VOX POPULI". Пример за това, което те правят, е пърформанса "Експонати", представен и на "Топлофест" през 2021 г. - живи актьори влизат в ролята на изчезващи човешки "експонати", затворени в плексигласови изложбени кутии, между които посетителите могат да се разхождат.
"Експонати" при едно от първите си представяния в София
"Хората, които вече са музейни експонати, са тези, които притежават качества на духа като оптимизъм, вяра, способността да се радваш от живота. Напоследък хората са все по-мрачни, обгражда ни масов негативизъм. Думата за тези изчезващи хора е "чешити" - цветните хора, които ни карат да се усмихваме, имат интересни истории, изненадват ни с цялото си присъствие. Те носят заразителен оптимизъм. Искахме да ги покажем", разказва за "Изотопия" Неда Соколовска. Крайният резултат - "калейдоскоп на различията и пъстротата".
Как се случва "показването" в документалния театър? Представленията се подготвят чрез интервюта с реални хора, от които се формират образите на актьорите. Един "експонат" е Катерина, която продава зеле на "Женския пазар" от 28 години и около сегията й винаги има хора. "Защото има това качество - тя привлича околните. С историите си, с оптимизма и своята цветност", допълва Соколовска.
Този и други "експонати" са затворени в плексигласови клетки от 1 квадратен метър - "сцената" на актьора. Това решение е свързано и с пандемията и адаптацията към нейните условия. Една такава посока е дигитализацията и излъчването на постановки в интернет. Документалният театър обаче разчита на живия контакт, като същевременно иска актьорите и зрителите да са защитени. Така се ражда тази сценография (дело на Борис Далчев) - изолирани кабини в открито пространство.
"Във VOX POPULI искаме да развием тази форма и да изпълваме тези кабини с различно съдържание", разкрива Неда Соколовска. Това обаче е само един пример за възможни посоки в документалния театър. През 2021 Соколовска реализира представление-жива разходка в квартал "Варуша" на Велико Търново, при която актьорите разказват събрани реални истории на жители на квартала. Между локдауните на вече по-миналата 2020-та актьорите от "Vox Populi" играеха без цензура "Златна Рибка" - реални интервюта с кокаинов бос, спечелила 100 000 лева от лотарията жена, нумероложка, продавачка в тотопункт и деловодителка. И това са само два примера.
Актьорите възпроизвеждат гласовете на реални хора, които слушат в реално време чрез слушалки.
Тази техника показа голям потенциал и това е един от най-етичните начини да представяш друг човек - превръщаш го в прототип, без да го изменяш, надграждаш, без да слагаш художествена обвивка", разказва Неда Соколовска. Логично, някои от спектаклите са трудни за разказване - като "Невидими", в който актьорите влизат в ролите на реални "невидими" - хора с двигателни проблеми и бежанци. Или "Установено при огледа", чиято тема е убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина през 2011 година.
Кадър от представление на VOX POPULI
"В такива случаи нашата етика на артисти и хора трябва да бъде много силна. Това не е свободна артистична територия и не можеш да правиш каквото ти хрумне. Трябва да бъдеш много етичен и много прецизен", смята режисьорката за "Установено при огледа".
А какво е нужно, за да се чувстваш добре в документален театър, независимо дали като актьор, режисьор или зрител?
"Да си емпатичен, хората да са ти интересни, да можеш да се поставяш на тяхно място. Важно е да имаш чувство за хумор и да улавяш шегата във всякаква ситуация. Аз избирам да работя с актьори, които нямат онези присъщи за попрището суета и его. Без тях, те успяват да се обезличат достатъчно, за да представят друг човек" - думи на Неда Соколовска.
Гледаме с надежда към 2022, най-малкото заради продължаващата работа на творци като нея и тепърва започващото функциониране на приютяващия ги център - "Топлоцентралата"!
Национално турне с мисия – срещи с млади хора, които търсят посока. Така холивудският актьор Димитър Маринов описва своите пътувания из страната, в рамките на които представя автобиографичните си книги "Към сцената" и "Към екрана" . Силистра също посрещна твореца с отворени обятия. По време на специален уъркшоп с настоящи и бъдещи..
Продължават концертите "По Владигеровски", организирани от къщата музей "Панчо Владигеров" в София. С пет нови събития се отбелязва 20-ата годишнина от откриването на постоянната експозиция на културния институт със съвременен поглед към традицията, завещана от българския композитор и пианист. Вторият концерт, "Страници от музикалното наследство:..
В историческата рубрика "Помните ли..." на предаването за класическа музика "Алегро виваче" разказваме за една от звездите на Националния музикален театър "Стефан Македонски" в средата и втората половина на 20. век - сопрана Лиляна Кошлукова. На 1 юни се навършиха две десетилетия, откакто тя напусна този свят. Всеки, който я е гледал в блестящите..
Започнаха тържествата по повод 60 години от създаването на Театър 199 . Кулминация на празника ще бъде поставена с представлението "Последната нощ на Сократ" от Стефан Цанев. Пиесата е поставена за пръв път в театъра през 1986 година. Ходих 4-5 пъти в Гърция, за да проучвам, да усетя атмосферата, разказа пред БНР Стефан Цанев, който е..
В края на месец май българското клавирно дуо "Атмосфери" прелетя до Бразилия, за да изнесе два концерта. Поканата към Александра Дичева и Мила Михова е отправена от на известния бразилски дирегент Клаудио Коен, с когото са работили заедно в Пазарджик. Маестрото ръководи оркестъра към Националния театър "Клаудио Санторо" в столицата Бразилия. С този..
През седмицата при голям интерес Клубът на дейците на културата във Враца представи стихосбирката "И ето ме…" на поетесата Петя Иванова. Срещата премина изключително емоционално, с много усмивки и сълзи, породени от искрената изповед на авторката и обичта на многото почитатели, които се оказа че има във врачанския край. Петя Иванова е родена в..
В предаването "Алегро виваче" ви срещаме с носителите на призове в допитването "Музикант на годината 2024". Галаконцертът се състоя на 12 май 2025 г. в Първо студио на БНР. Събитието беше под патронажа на председателя на Народното събрание на Република България - доц. Наталия Киселова. Галаконцерт "Музикант на годината 2024" - видеозапис..
Не смятам, че може да се разберем за историята със Северна Македония. Това заяви пред БНР професор Николай Овчаров и поясни, че той е правил докторска..
Учебните програми въобще не са толкова важни, колкото това да има дисциплина и ред в училище , заяви пред БНР учителят Теодосий Теодосиев...
От древността до наши дни за степента на цивилизованост на едно общество може да се съди по пазарите, гробищата и отношението към възрастните хора...