„Долната земя“ срещу Джокович

В началото на седмицата изглеждаше, че съдебно-спортната сага  „Австралия срещу Джокович“ може спокойно да вдъхнови цял филм, стига да има кой да го направи малко по-човешки и реалистичен, без да превръща сръбския тенесист в някаква антивакс версия на Ханибал Лектър, а престараващото се правителство да не бъде представено като невинна и безпомощна жертва на балкански бяс.

Но в края на седмицата вече е ясно, че един филм не ще е достатъчен. Вече говорим за поне минисериал с опция за нови сезони. Колосалният конфликт между властите в Австралия и световният №1 в тениса ни предлага повече съспенс и обрати от трилър шедьовър на Алфред Хичкок.

В петък сутринта разбрахме, че министърът по миграционните въпроси на Австралия Алес Хоук отново е анулирал визата на Джокович с идеята той да бъде депортиран, за да не вземе участие в турнира, с вече иронично звучащото име Открито първенство по тенис на Австралия. Адвокатите на спортната мегазвезда отново ще обжалват в съда, а целта е Джокович да може се включи в започващото в понеделник състезание. Състезание, което той е печелил девет пъти в последните 14 години и е действащ властелин на това първенство, в серия от три поредни шампионски титли.

Новак вече спечели един юридически сет срещу правителството, след като австралийски съд отмени първото решение на властта да анулира визата му. Той кацна в страната на кенгурата, а вече и на абсурдните анти-Covid мерки, неваксиниран, но с официално признат и издаден от австралийските институции документ за медицинско изключение. Но веднага бе задържан и пратен в хотел за мигранти за пет дена, с анулирана виза.

И така едни австралийски институции пуснаха Джокович, но други го задържаха и се опитаха да го депортират, после пак го пуснаха, сега пак се опитват да го депортират. Пълна каша - или цинична калкулация - на австралийските власти, която световните медии се опитват да представят по нелепо тенденциозен начин с Новак като централен злодей на сюжета.

Това са същите власти, които с помощта на същите медии, наложиха някои от най-крайните рестрикции за справяне с Covid и упражняваха неподправена тирания върху собственото си население, докато дълго време се опитваха да налагат абсурдната стратегия за „нула заразени“. Кадрите от чудовищни издевателства над случайни и мирни граждани обиколиха света и промениха представите на много хора, за които Австралия беше развита и свободна страна, в която основание за страх са само гигантските и отровни местни животни.

Сега тази власт представя световен спортист и вероятно един от най-здравите хора като заплаха за националната сигурност и общественото здраве на нацията. Да, роднините на Джокович прекалиха със сравненията със Спартак и Христос, но да изкараш това като централна линия, а да покриеш политическото безумие на властите, е ярък пример за медийна патология.

Но дори и това не беше достатъчно. Цялата корпоративна информационна система бе впрегната, за да намери нещо нередно в документите и аргументите на Джокович. Действа се малко на стария тоталитарен принцип: „Покажете ми човека, а аз ще ви намеря престъплението“. 

Естествено, че една държавна власт, подкрепена от най-могъщата медийна машина, ще успее да изкара „кирливи ризи“ на всеки. Разследваха и третираха Джокович едва ли не като терорист, планирал на взриви прочутата опера в Сидни. Намериха някакви административни разминавания с дати и обяснения, и ги обявиха все едно са заловили Осама бин Ладен и Чарлс Менсън наведнъж. „Дер Шпигел“ нае някакви IT специалисти, които да търсят нередности в номерата на тестовете на Новак. Същото някога престижно издание, което бе принудено да се отърве от топ репортера си Клаас Релотиус, след като други хора разкриха как той е публикувал буквално измислени истории, за да очерни и смаже привърженици на Тръмп преди няколко години.

А реакциите на хората, които се самозадоволяват на фона на думи като „демократични ценности“ бяха особено любопитни. От София до Вашингтон, от Лондон до Берлин – най-върлите привърженици на масова миграция и протести срещу тиранични правителства, които мачкат отделни хора, изпуснаха в пространството шумна и „ароматна“ подкрепа за безумията на властта в Австралия.

„Бедното, безпомощно правителство, трябва да му помогнем срещу този балкански Ганьо, който заплашва устоите на демокрацията“. Горе-долу така звучаха тези лицензирани лицемери, готови за Големия шлем на неосъзнатата глупост.

Повече от ясно е, че действията на австралийските власти и медиите са политическо сгъване на бицепс и демонстрация на капризна институционална и пропаганда сила. Джокович трябваше да бъде символично подчинен и унизен. Можеха изобщо да не го пускат в страната, а не да му дават документ, който после да му вземат, да го пращат в хотел за мигранти, да му анулират визата през два дена и да го третират като някакъв масов убиец.

И това е отношение към един от най-известните и успешни спортисти на планетата. Представете си какво биха направили с нормални граждани. Всъщност не си представяйте. Потърсете кадрите от държавния терор над обикновени австралийци – и не само – през последните две години.

Географското разположение на тази иначе страшно красива страна-континент отдавна вдъхновява определението „Долната земя“. След долните номера срещу Джокович това име придоби съвсем друг смисъл.