Да имаш къща със статут на паметник на културата и да искаш да я възстановиш се оказва присъда, а не привилегия във Велико Търново. Бюрократичната машина е тромава и това обрича имотите, разказва Петър Атанасчев, който от години се опитва да спаси наследствената си къща на емблематичната улица „Гурко“ в старопрестолния град. Имотите там са в групов паметник на културата и за всякакви интервенции по тях е нужно разрешение от Националния институт за недвижимото културно наследство и от Министерството на културата, а това е голямо затруднение, споделя Петър Атанасчев:
„Проблемът е „Паметници на културата“ – НИНКН, и Министерство на културата. Подадени са документи, вече две години вървим по институции. Няма централизирана институция, където да си подадеш документите и те да придвижат всичките документи по-нататък. Стар имот. Още преди 10 години сме подали документи за събаряне, тогава имаше някакви реорганизации, писна ни да ходим от врата на врата. Продължава да се събаря, нищо не можем да направим, да разчистваме. Има минали комисии от „Паметници на културата“, от Общината, казват, че къщата е за събаряне и за преизграждане наново. Подали сме всички документи в Министерството на културата, чакаме подпис на министъра, който трябва да разреши да си съборим имота. Документите са внесени ноември месец 2020 година, в „Паметници на културата“ са внесени документите февруари месец миналата година“.
Със сагата на Петър Атанасчев са десетки великотърновци с имоти в стария град, който целият е със специален статут на недвижима културна ценност. Основният проблем според Петър Атанасчев е в липсата на комуникация с институциите, съгласуващи проектите:
„Ходим на място. Някаква лелка на входа на министерството на един компютър, 10 минути ми отне, за да ми каже, че документите са подадени и да чакаме отговор. Това беше, когато са минали всякакви срокове. Какво можем да направим, ние нямаме никакъв достъп до тия хора. Въртим телефони, прехвърлят ни от телефон на телефон. Имаме всички проекти и на старото съществуващо положение, докато беше здрава къщата. Вече не можем да си правим сметката, защото нещата поскъпнаха двойно. Не можем да кажем“.
Община Велико Търново се опитва да помогне на собствениците на частни имоти паметници на културата в комуникацията с институциите, но има и сериозни трудности. Нужни са законодателни промени, коментира Нелина Църова, директор на общинската дирекция по култура и туризъм:
„Опазването на старите сгради е един от най-големите и най-наболелите проблеми на Велико Търново. Над 70 сгради са с реставрирани фасади или изцяло реставрирани. Водят се разговори с още 180 собственици на такива сгради за тяхното възстановяване. Голям проблем е незаинтересоваността от страна на наследниците на собствениците, но тук вече е необходима промяна в законодателството. Община Велико Търново има доста активни контакти в Асоциацията на общини със селища и територии на културно-историческото наследство от доста европейски страни, познати са европейските практики и решението би било тези европейски практики, които принципно не са много различни, да бъдат приложени и в България“.
Експертите в Националния институт за недвижимото културно наследство са малко, а обектите, за които отговарят, са много, липсват достатъчно механизми за финансиране на частните собственици, коментира младият архитект Веселин Алексиев, експерт по опазването на недвижимите паметници на културата:
„Бройката хора специалисти в Института са изключително малко предвид количеството паметници на културата, които имаме в България. Докато броят експерти, които ги обслужват, е наистина ужасяващо малък, мисля че 28 човека отговарят за няколко хиляди сгради, което естествено води до изключителни забавяния и прекъсване на нишката, но ми се струва, че нещата малко по малко се преобръщат в малко по-добра посока и се надявам тя да продължи така да се разгръща. Другият голям проблем, който вече не е толкова институционален днес, е проблем, който често можем да видим във всички други дейности в нашата страна – липсата на финансиране, защото знаете, че грижата за една сграда паметник на културата изисква доста големи средства, които повечето хора ги нямат. Има някакви механизми, но липсват достатъчно механизми, които да предоставят на възможност на хората, които са собственици на такива сгради, да се грижат за тях, както би трябвало да бъде“.
Във Велико Търново задължително трябва да има филиал на Паметниците на културата, коментира новият областен управител Людмила Илиева:
„Като областен управител аз ще положа всички усилия и като приоритет в моята дейност излагам това да има във Велико Търново филиал на Националния институт за недвижимото културно наследство. По този начин надявам се, че ще бъде облекчена комуникацията и надявам се и подобрена между лицата, които имат разговор с тази институция“.
Народното събрание даде на Велико Търново статут на историческа и духовна столица на България, а част от това е опазването и на недвижимото културно наследство, което се руши.
Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа. Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..
Бела Бенова е фотограф и пътешественик по морските фарове на Европа. Автор на книгата "По пътя на пулсиращата светлина". Няколко изложби по темата. "Връщаме лентата" точно 18 години назад, когато Бела поема на първото си пътешествие, следвайки пулсиращата светлина на българските черноморски фарове, а светлината бързо я повежда към съседна..
УНСС набира стажанти за програма "Езиков приятел" в подкрепа на деца мигранти. Стажантска програма "Езиков приятел" е насочена към студенти, които желаят да допринесат за социалната интеграция и успешното развитие на деца мигранти в България. Инициативата се реализира в рамките на проекта Language Buddy. Програмата търси мотивирани и..
София заема последното, 36-о място в международна класация на мрежата "Чисти градове" за безопасно придвижване на деца и подрастващи. Оценката ни е три пъти по-ниска дори от предпоследния в подреждането . В класацията участват големи градове и столици на държави от ЕС. Проучването "Улици за децата, градове за всички" анализира..
Александруполис е най-големиятград в Западна Тракия с най-голямото пристанище в региона . Градът, разположен недалеч от българската граница, предлага съчетание от крайбрежна атмосфера, достъпни цени и богати възможности за активен отдих и забавления, посочи за "Пътувай с "Хоризонт" Петрос Кириакидис – заместник-председател на туристическия сектор в..
Германия е най-добрата културна дестинация за туристите в Европа по данни на Световната организация по туризъ м. За българските туристи тя се нарежда на трето място след Гърция и Турция. Какво поддържа интереса на българските туристи към Германия и какво предстои през тази година? За това разказа в "Пътувай с "Хоризонт" Кристиян Салай –..
Какви са основните жалби на потребителите, как се извършват проверките, и какви реални санкции могат да понесат туроператори, които работят "на тъмно", посочи за БНР Игнат Арсенов, директор на дирекция "Контрол на пазара" в КЗП . Колко често се получават сигнали и жалби , свързани с туристически услуги и какви са тенденциите в броя им в последните..
"Вижте кой предложи създаването на държавни магазини?! Тази политическа структура, която господин Пеевски представлява и управлява, перфектно се..
Когато лекуваш един пациент, това е цяла вселена , каза в интервю за БНР проф. Асена Сербезова, бивш министър на здравеопазването, бивш изпълнителен..
Фалшивите новини са за публиката без критично мислене, но критично мислене не се формира с еднопосочно подаване на информация . Това каза пред..