Правилата за започване на преговори за членство в ЕС трябва да се преосмислят, така че да се даде ясна европейска перспектива на Западните Балкани. Това каза френският президент Еманюел Макрон в Страсбург, където представи приоритетите на страната си за 6-месечното ротационното председателство на ЕС.
Макрон заяви още, че Конференцията за бъдещето на Европа трябва да бъде последвана веднага от конференция за Западните Балкани.
В речта си пред Европейския парламент той се обяви за създаване на междуправителствени сили за бързо реагиране, които да защитават външните граници на ЕС.
И от географска, и от историческа гледна точка Западните Балкани са в сърцето на европейския континент, каза френският държавен глава:
„И от географска, и от историческа гледна точка, от трагичната си част и от очакването си за бъдещето, което хранят, Западните Балкани са част от континента Европа. Те носят белези, които ни напомнят едновременно за крехкостта на мира и силата на нашия съюз", допълни той и подчерта, че Европа има задължения към тях, в т.ч. и за европейска перспектива, която, по думите му, се вписва в разумно време:
"Затова имаме призвание към тях - да преосмислим отношенията ни със страните от региона, и да им дадем по-ясна, разбираема и волева перспектива за присъединяване...Ние модернизирахме процедурата за преговори през последните месеци. Но ние знаем много точно, че не тази Европа с тези правила може да стане Европа на 31, 32 или 33. Това не е така и иначе ние ще излъжем себе си. Така че в рамките на Конференцията за бъдещето през май трябва основно да преразгледаме нашите правила, за да ги направим по-ясни и разбираеми, за да вземаме по-бързи и силни решения. Но също така и политически трябва да сме честни за рамките на тази Европа, в която Западните Балкани имат своето място“, заяви Макрон.
България, Румъния и вече Хърватия са призвани да се присъединят към Шенген, ако са готови, както бе признато от всички страни-членки, каза още президентът на Франция пред Европейския парламент.
Макрон добави, че този процес трябва да върви заедно с реформата, което е започната на пространството за свободно движение и която ще позволи защитата на всички външни граници на ЕС.
Според докладчика за Северна Македония в ЕП Илхан Кючюк, с речта си френският държавен глава е показал, че положението, в което се намират страните от Западните Балкани, не може да продължи. Един от рисковете той определи пред "Хоризонт" така:
В речта си пред ЕП Еманюел Макрон се обяви за изграждането на европейски ред върху принципи и ред, който е задействан преди 30 години заедно с Русия. Във връзка с това той спомена, че сферите на влияние са отхвърлени и страните имат суверенното право на избор.
Макрон настоя също за преоткриването на силна бъдеща Европа, която да отговори на климатичните, технологичните и цифровите, но и на геополитическите предизвикателства и която ще намери средствата, за да взема решенията сама за себе си, без да зависи от големите сили:
„Днес нашата Европа е изправена пред нарастване на напрежението и особено в съседство, пред объркване на света, към завръщането към трагедията на войната.
Нашият модел обаче, който излиза извън границите ни, има в своята традиция универсално призвание и отговорност, заложено от бащите ни - да преосмисли част от своите политики за съседство и мястото си в света“.
Макрон поясни, че в тази насока трябва да бъде изградено партньорство с Африка, като особено наблегна на страните по произход на мигранти, така че политиката на завръщане да бъде ефективна.
"Започнахте председателството си с големи обещания, но тук никой не ви вярва. И то не само защото графикът, който изготвихте, ще обслужва повече президентската ви кампания, а защото често лъжехте", каза в отговор евродепутатът от ЕНП Франсоа Ксавие-Белами:
Казвате, че искате да овладеете границите на Европа, но вчера заклеймявахте като националистическа чума страните, които призоваваха за помощ, за да защитят границите си от мигрантската криза.
Говорите за околна среда и стратегическа автономия, но днес Франция внася въглища и газ, защото вие затворихте ядрената централа "Фесенхайм" и така минирахте индустрията ни“.

25 ноември се отбелязва като Международен ден срещу насилието над жени и момичета. Почти една на всеки три жени в света е била жертва на психическо и/или сексуално насилие поне веднъж в живота си, а през 2023 г. повече от 50 00 жени са били убити от партньора си или от член на семейството, показват данните на ООН - Жени. От организацията..
Във Вършец откриха паметник на Христо Ботев. Поводът е 125 години от основаването на читалището в града, носещо името на великия българин. С откриването на бюст-паметника на Ботев стартираха проявите в страната, посветени на отбелязването на 150 години от Априлското въстание през следващата година. На откриването на паметника във Вършец..
Украинският президент Володимир Зеленски приветства измененията в предложения от Съединените щати мирен план. Днес ще се проведе видеоконферентно заседание на страните, подкрепящи Украйна от така наречената Коалиция на желаещите, за да се обсъди развитието, обяви британският премиер Киър Стармър. Същевременно продължава размяната на удари..
Кипър отбелязва силен ръст на социалните предприятия, а една трета от кипърците са получили помощ от организации за социална икономика, най-често в образованието, заетостта или предоставянето на стоки, бе обявено на икономически форум в Никозия. Над 1 000 организации, деклариращи социална мисия, действат в страната през тази година,..
Брекзит струва на Обединеното кралство около 90 милиарда паунда годишно под формата на загубени данъчни приходи, показва нов анализ, публикуван от "Индипендънт", само дни преди минстърът на финансите Рейчъл Рийвс да представи изключително важния за страната бюджет, в който се очакват увеличение на данъците. Мрачният анализ допълва, че..
В Ямбол Международният ден за борба с насилието над жени ще бъде отбелязан общоградско шествие и дискусия. Инициативите са на местния "Инър Уийл клуб", с подкрепата на общината. По повод 25 ноември активистите приканват гражданите да "Оцветят света в оранжево", като от 12:00 часа, те ще се съберат пред сградата на общината, откъдето по..
До момента само една партия в парламента предлага пари за напояване в проектобюджета за 2026 г. Партия "МЕЧ" настоява между двете четения на план-сметката на държавата за догодина да бъдат заложени очакваните от земеделците милиони за реконструкция на напоителните съоръжения в страната. В предложението за промени в националния бюджет за..
916,68 лева годишна загуба през 2026-а, ако сега нетната ви месечна заплата е 3500 лева. С това изчисление започна интервюто пред БНР на..
Не би трябвало да има размествания по бюджета. Това обясни пред БНР бившият финансов министър Владислав Горанов. "Бюджетът е една комуникация...
"Корупцията в горския сектор заплашва да срине един от най-важните отрасли на българската икономика -управлението и стопанисването на държавните..