Старото гробище в Силистра - от последен дом на възрожденци до развъдник на змии

В рамките на града в Силистра е разположен старият гробищен парк. Намира се близо до граничния пункт с Румъния. И ако някога там е бил последният дом на възрожденци и опълченци – днес е свърталище на наркомани и развъдник на змии.

От години идеята за облагородяването и превръщането на терена в мемориален парк стои някак встрани от дневния ред.

Старото гробище в Силистра започва да се използва след края на Кримската война, а последното погребение там е извършено през септември 1977 година. Отдавна са минали 30-те години, след които там е можело да се направи нещо, за да не се превръща теренът от 46 дка в джунгла.

В това гробище някога е имало алея на възрожденците - хора, чиито имена трябва да бъдат записани в летописната книга на Силистра. Днес няма и следа от нея.

Тук е погребан и Янко Тодоров, на чието име е кръстен булевард в града, но мнозина не знаят защо и кой е бил този човек, а той е бил учител и преди, и след Освобождението - умира в изключителна бедност през 1914 година. Изпратен е бил по последния си път от целия град, защото всички в града са били негови ученици, разказа Вера Милева от Регионалният исторически музей.

Преди 11 години влиза в сила Наредба 2 за здравните изисквания към гробищни паркове и погребването и пренасянето на покойници. Според чл.5 ал.3 след преустановяване на погребенията в гробищния парк теренът му може да се използва като мемориален парк с урнополагане, въз основа на действащ нов подробен устройствен план, съобщи зам.-кметът на Силистренска община инж. Тихомир Борачев.

Проблем е и че все още в този гробищен парк има кости на починали силистренци, които по една или друга причина не са били пренесени в новото гробище. Последно през 1985-1986 година е имало кампания по пренасяне, като периодично това се е случвало и във времето след това. От две години това не се е случвало, коментира директорът на Общинското предприятие „Обреди“ Теодор Белев.

Старият гробищен парк е място пълно с история, а години наред хората в съседство живееха в страх от бездомници, от наркомани, от змии. Днес е затворен достъпът до него.

Бурените продължават да растат въпреки инцидентните акции за почистване, като пример за липсата на памет и отношение към хората, погребани там – били те обществени личности или обикновени хора.