Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Китайската Нова година и празникът в Поднебесната империя

2
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Първи февруари е вече е тук. Черният воден тигър се прокрадна, за да ни поведе към Лунната нова година, позната ни като китайската, заради отбелязването й по китайския календар. Новата година настъпва и за други народи в Азия, а всички те се надяват да изгонят злите сили и духове.

Червени фенери, специални ястия, подаръци за възрастните и децата, калиграфии с йероглифа за думата „щастие” на всяка врата. И така 15 дни на чествания до следващия празник - този на фенерите. Така ще празнуват от единия до другия край на Поднебесната империя - от Харбин на североизток до Шънджън на югоизток.

В началото на тази година Шънджън, някога рибарско селище, оглави класациите за най-трудно намиране на паркомясто в цялата страна. Като една от първите специални икономически зони на Китай, той е за пример според президента Си Дзинпин, който има сериозни планове за мегаполиса с десетки милиони жители. Това е и южното технологично сърце на държавата, което тупти силно, а ударите отекват като шума на парите, умножен по 3 трилиона. През миналата година брутният вътрешен продукт на Шънджън дистигна три трилиона юана, което е точно 827 милиарда 184 милиона 57 хиляди и 900 лева. Как се печелят толкова пари? С производството на модерни превозни средства, индустриални роботи, смартфони и оборудване за 3D принтиране. Някои от световните технологични гиганти са създадени именно там. По обем износът на Шънджън се нарежда на първо място в Китай за последните 29 години. 

Очакваме високотехнологична Нова година в Шънджън. Може би храната ще се доставя с роботи, точно както това ще се случи на олимпийските игри, по време на които храненето ще е силно изолирано и особено роботизирано. Искат или не, спортисти, журналисти и официални гости ще трябва да ползват автоматизирана система. Роботите са симпатични - храната ви се спуска от тавана, има машини за сладолед, както и роботи за рум сървис, има и робот барман, който бърка коктейли за секунди. Всички те приготвят стотици рецепти от Китай и света, но без 48 от най-употребяваните подправки като черен пипер и дафинов лист, за да се избегнат фалшиво положителни допинг тестове. 

Фестивал на ледените и снежни скулптури в Харбин  Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ако високите технологии могат да смразят кръвта ви, понеже антиутопичните визии за настоящето и бъдещето никак не са ви чужди, то и почерпката в чест на водния тигър буквално ще ви вкочани до мозъка на костите, ако я хапнете в студения северен Харбин, където си имат леден ресторант за традиционния фестивал на ледените скулптури, един от най-големите в света. 

Тази година снежното празненство с над 400 събития продължава до края на февруари, а скулптурите са над 100. Вдъхновението идва и от предстоящите зимни олимпийски игри, чиито домакин е Пекин. От лед са изваяни както олимпийските кръгове, така и пандата Бин Дун Дун - талисман на игрите. „Бин” означава „лед”, а „Дун Дун” - „здрав и жизнен”. Талисман на параолимпийските игри пък е куклата Сюе Жун Жун. Изобразява червен фенер, символ на реколтата, топлината и светлината. „Сюе" означава „сняг”, а „Жун Жун” - „толерантност и интеграция”.

Днес обаче със сигурност не пандата, а тигърът ще е на почит в Поднебесната империя и Харбин надали ще направи изключение. 

Отново се връщаме на юг по картата на Китай, но спираме на стотина километра от столицата Пекин. Отиваме в града на бъдещето - Сюнъан, който трябва да бъде окончателно завършен през 2035-а, но още сега има скромното население от милион и 200-300 хиляди, което за Китай си е направо урбанистичен минимализъм. 

В момента всички тези хора са под карантина, каквото има и на други места в страната. Не е много ясно докога. Дотук нищо странно с оглед строгата китайска Covid-политика. Странното обаче е, че нямаше никакво официално съобщение за наложените ограничения. 

Заради подобни локдауни тук и там част от китайците няма да са у дома за посрещането на празника - нещо, на което те много държат. Мнозинството от хората са готови да пътуват с дни, за да стигнат вкъщи, някои си взимат отпуск дори само за предпразничните приготовления. 

В Сюнъан ще отбележаттази Нова година изолирани и с мечти за светлото бъдеще, обещано им от държавния апарат преди пандемията. Най-новият град на Китай трябва да бъде образцов за цялата планета. Поемайки важни институционални и бизнес офиси, част от наплива към Пекин, както и инвестиции за изграждането му от 1 трилион 17 милиарда 265 милиона и 480 хиляди лева. 

Настоящият президент Си Дзинпин иска да направи от Сюнъан това, което някогашният му предшественик Дън Сяопин направи от Шънджън и Шанхай. Някои са скептични към тази планове, имайки предвид отдалечеността на Сюнъан от морето, но пък това ще е град, в който изолацията не би трябвало да е проблем. Сподели го преди време в сутрешния ни блок не кой да е, а испанският архитект Висенте Гуайар, който спечели международния конкурс за проектирането на самодостатъчния град. Вече го наричат и китайския посткоронавирусен град. Сюнъан в очите на Висенте съчетава европейската архитектура, модерното китайско строителство и устойчивото земеделие

Чуйте повече в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Десислава Тихолова с портрета на престолонаследника Борис Трети

131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител

На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..

публикувано на 30.01.25 в 19:43

Истории от бунтовно Русе

Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..

публикувано на 27.01.25 в 20:48

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38