Спомен за тенора Светослав Рамаданов

Светослав Рамаданов е български тенор с невероятно дълга кариера - той пee на сцената на Софийската опера до 74-годишната си възраст. На 10 февруари се навършват 110 години от неговото рождение.

Роден в София, Светослав Рамаданов израства с проблемите на оперния ни театър - баща му е първият диригент на хора в новосъздадената тогава "Оперна дружба". От ранно детство се запознава с вокалното изкуство. Пее в училищния хор, в любителски хорове, постъпва в мъжкия хор „Гусла“, а там с него се занимава диригентът Асен Димитров, който го насочва към операта. 

Рамаданов следва в Юридическия факултет към Софийския университет, а в същото време взема уроци по вокална постановка при Събчо Събев. Една година е солист на Българската хорова капела „Светослав Обретенов“ - там го чува диригентът на Пражката народна опера Вацлав Кашик и го кани за постоянен солист на прочутия театър. Но Рамаданов избира предложението на ръководството на новосъздадената Варненска опера и неговата първа изява е на 10 септември 1947 г. в първия спектакъл на театъра - операта „Продадена невеста“ от Сметана. И още първата му изява е оценена положително - музикалният критик Стефан Тинтеров отбелязва: 
“Артистът от Варненската опера Светослав Рамаданов изпя партията на Йеник с подчертана музикална сигурност, отмерена и смислена фразировка, при светъл лиричен тембър и спокойно сценична интерпретация.“

До 1955 г. Рамаданов натрупва голям репертоар от лирични тенорови партии на сцената във Варна - това са Алфред, Каварадоси, Рудолф, Фауст, както и драматичните Канио, Дон Хозе, Туриду. През 1955 г. тенорът е поканен за солист на Софийската опера. По-късно се шегува, че е приел, защото нямало кой да пее Фауст в София. 

Цели 30 години той изпълнява главните тенорови партии в опери като "Риголето“, “Лучия ди Ламермур“, “Вълшебната флейта“, “Дон Жуан“, както и в оперите от български композитори “Ивайло“, “Луд гидия“, Майстори“, “Албена“, “Боянският майстор“ и др. Богата е и концертната му дейност - изпълнява соловите партии на Деветата симфония от Бетовен, ораторията „Годишните времена“ на Хайдн, Реквиемите на Моцарт и Верди. 

Със задълбоченото си изкуство Светослав Рамаданов дава своя принос в развитието на нашето оперно изпълнителско изкуство. Умира на 2 април 1990 г.

Подробностите от биографията на тенора и негов запис от 1960 г. можете да чуете в звуковия файл.