Различни течения в Германия за политиката спрямо Русия

Един голям липсващ има в опитите да се отнеме от напрежението между Русия и Запада. Това е Германия. Нейното ново правителство, водено от Социалдемократическата партия, е колебливо и разединено в позициите си. И по този повод в Германия стана популярен хаштагът: "Къде е Олаф Шолц?". Тази седмица, след дълго мълчание, канцлерът социалдемократ най-после заяви публично това, което и на изток, и на запад очакваха да чуят от него - че в случай на руска агресия срещу Украйна, "всичко е на масата", разбирай и спирането на "Северен поток 2":

"Ситуацията е много сериозна. Никой не може да пренебрегне струпването на военни по границата на Украйна. Това е предвестник на военна операция. Затова е толкова важно да изпращаме ясни сигнали - че всяко нарушаване на териториалната цялост и суверенитет на Украйна ще има много висока цена. Мисля, че това послание беше разбрано". 

Дълго време Шолц повтаряше като мантра думите на предшественичката си Ангела Меркел, че "Северен поток 2" е бизнес проект и нищо повече. Но външната министърка Аналена Бербок от "Зелените" съвсем не споделя това мнение. Още по-категорични противници на газопровода са редица съюзници на Германия - европейски, но и отвъд Атлантика, които се тревожат от газовата зависимост на Федералната република от Русия - над 55 процента от доставките. Но съвсем не само газопроводът разделя правителството в Берлин, и в частност най-голямата партия в тройната коалиция – социалдемократическата. 

• Бербок: Германия може да наложи санкции на "Северен поток 2", ако Русия нахлуе в Украйна 

Привърженици на разведряването, хардлайнери, бивш канцлер руски лобист - палитрата от различни мнения в редиците на управляващите социалдемократи за това каква политика трябва да води Германия спрямо Русия не може да бъде по-пъстра. 

"Не минава и ден, в който някой политик от германския Бундестаг, от Англия или Америка да не отправи заплахи към Русия! Къде ще му отиде краят? Надявам се, че дрънкането на оръжия в Украйна най-накрая ще престане". 

Тези думи на бившия канцлер на социалдемократите Герхард Шрьодер взривиха Германия въпреки добре известната му дейност като председател на надзорния съвет на "Роснефт" и член на управителния съвет на акционерното дружество "Северен поток 2". И принудиха младия току-що избран нов партиен лидер Ларс Клингбайл да свика спешна среща на ръководството, за да тропне по масата:

"Всеки може да говори, но решенията ги взимаме ние - ръководството на партията заедно с канцлера Шолц". 

"Герхард Шрьодер е явление в германската политика. А той, като все още деен човек, има мнение по много въпроси и смята за необходимо да го споделя", обяснява д-р Андре Хертел от института за политически науки в Берлин. Неписан закон е бившите канцлери да не се намесват в активната политика. Но Шрьодер очевидно не се придържа към това и с медийното си присъствие внася смут в редовете на управляващите. "Но той със сигурност няма влияние върху решенията на социалдемократическата партия", категоричен е Хертел.

"В Социалдемократическата партия има различни течения и различни мнения каква политика трябва да води Германия спрямо Русия. Не съм сигурен, че тези различия скоро могат да бъдат преодолени. Но в същото време и на социалдемократите им е ясно, че Германия не може да продължи да води същата политика, която водеше Герхард Шрьодер. Намираме се в съвършено различна геополитическа ситуация, не можем да залагаме само на диалог и разбирателство, при положение че Москва не приема протегнатата ръка и дрънка с оръжия", коментира политологът д-р Хертел, и препраща към днешните позиции на социалдемократите: 

"Социалдемократическата партия е водеща в коалицията, но да не забравяме, че тя не успя да спечели изборите с внушително мнозинство. И затова трябва да се съобразява с по-малките си партньори, основно със Зелените, които поеха външното министерство. Така че социалдемократите и Зелените трябва да постигнат разбирателство за външната политика. Конфликтът е налице - известно е, че социалдемократите държат на своята "остполитик" на стратегическо разбирателство с Русия".

"Остполитик" - политиката на разведряване и сближаване на Западна Германия с бившия Съветски съюз и неговите сателити в Източна Европа. Започна я Вили Бранд, може би най-емблематичният германски социалдемократ. 

"Диалогът е дълбоко вкоренен в германската външна политика", смята д-р Ян Клаас Берендс от центъра за най-нова история в Потсдам и член на социалдемократическата партия: 

"Има известно идеализиране на фигурата на Вили Бранд и на неговата "остполитик" по време на Студената война. Никой не може да отрече неговия принос. Но социалдемократите например твърдят, че тази политика на разбирателство с Източна Европа през 70-те години е довела до обединението на Германия. Като историк не съм съгласен с тази теза, но си давам сметка, че това е част от идеализирането на Вили Бранд. Малцина обаче споменават, че към онзи момент Вили Бранд е канцлер на една силно въоръжена Германия. Тогава целта на Вили Бранд далеч не е била само започването на диалог, а по-скоро възпирането на Съветския съюз. Днес историята се повтаря, не може да залагаме само на диалога, и отново говорим за възпиране и използваме терминологията на Студената война".

"Германия не може да реши каква позиция да заеме по исканите от Русия правно обвързани гаранции за нейната сигурност", казва д-р Берендс. И не вярва, че ще настъпи промяна в политиката на Германия към Русия: 

"Най-голяма щета, която правителството на Олаф Шолц нанесе с колебливото си поведение, е загубата на доверие в Германия в страните от Източна Европа. У вас, и в Полша, и в балтийските държави гледат на Германия като на най-несигурния съюзник".

И дори й се подиграват заради изпратените 5000 каски военна помощ за Украйна. С историческата вина на Германия заради разпалването на две световни войни се извинява Берлин, когато отказва не само директна военна помощ за Украйна, но и препродаването на старо военно оборудване от бившата ГДР от трети страни.

"Бих казал, че това е евтино извинение, за да не заемеш позиция. Външният министър Аналена Бербок се позова на историята по време на посещението си в Киев. И това е жалко, като имаме предвид, че пробутваме историята като аргумент и спрямо Израел, но с обратен знак. На Израел казваме - заради нашата историческа отговорност ви доставяме подводници, за да можете да се защитавате. Освен това историческият аргумент не върви в Киев, защото ако сме съвсем точни, Украйна е пострадала много повече от нацисткия ботуш, отколкото днешна Русия. Така че, ако говорим за отговорност, която произлиза от историята, тя е спрямо Беларус, Украйна, балтийските държави. Нашето минало ни задължава да водим днес активна външна политика, без да се крием непрекъснато зад историята", категоричен е историкът д-р Берендс.

В коалиционния договор между трите управляващи партии е записано, че във външната политика на Германия не трябва да личат никакви различия между партньорите. Точно това в момента не се получава, както става ясно от думите на председателя на Зелените Омид Нурипур, партията, която излъчи външния министър на Германия:

"В чужбина чуват разногласията и не е добре, когато навън оставя впечатлението, че германците не могат да се разберат. Това не помага нито на външния министър, нито на канцлера, каза лидерът на Зелените". 

Политологът Андре Хертел припомня:

"Новата коалиция донесе ново разпределение на отговорностите. Досега външната политика се определяше основно от канцлера и това има връзка със силните външнополитически позиции на Ангела Меркел. Сега в Берлин управлява не само нов канцлер, а и нова коалиция. Напълно естествено е, че към този момент Германия не може да поеме водещата роля. Но също така е разбираемо, че партньорите на Германия очакват това и че без участието на Германия Европа не може да говори с един глас". 

Д-р Хертел и твърди, че натискът върху Германия се е покачил неимоверно много заради ескалиралото напрежение между Запада и Русия, заварило новото правителство в Берлин неподготвено. А когато за пореден път се заговори за санкции, за пореден път на преден план изникна спорният газопровод "Северен поток 2".

"Германия трябва да си отговори на един принципен въпрос - ще зависи ли външната политика от икономическите интереси и спазването на човешките права в страната партньор? Трябва ли всички международни проекти, в които участваме, да бъдат предварително подложени на такава проверка? Колкото по-стабилни стават авторитарните държави по света, толкова по-актуален става този въпрос". Андре Хертел добавя, че този въпрос стои не само пред Германия, а и пред съюзниците й, които в актуалната криза с Русия са си разпределили задачите в една обща стратегия на Запада спрямо Москва.

"Германия има добър контакт с Москва и е важно, поне един от западните съюзници да подържа диалога с Русия. Предимствата на Германия са именно в дипломацията, това е нейната сила в международната политика. Освен това, заради икономическите връзки Германия е в състояние да оказва икономически натиск. Германия не е подготвена да води външна политика чрез оръжейни доставки. Едно е да продаваш оръжия в рамките на бизнес сделка. Друго е да оказваш натиск чрез доставката на оръжия". 

Дали Западът си е разпределил ролите и е отредил на Германия да бъде "доброто ченге", ще разберем идната седмица, когато се очакват две ключови посещения на германския канцлер Олаф Шолц. Първото е във Вашингтон. В Овалния кабинет отдавна не е влизал социалдемократ от Германия. Следващото посещение, макар и непотвърдено, е в Кремъл.