Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Експерти: Обществото плаща висока цена за непроследените бременности

Снимка: БГНЕС

7 500 жени годишно у нас раждат без бременността им да бъде проследена от лекар.

„Тези 7 500 деца, които се раждат от непроследени бременности, са средно за последните 10 години. Те са горе-долу константни като брой, но като дял от всички раждания непрекъснато се увеличават, понеже спадат останалите деца.“ Това заяви пред БНР Венелин Стойчев, доктор по социология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Данните показват, че едно от всеки десет деца, които се раждат, е от непроследена бременност, а това крие рискове за майката, екипа, който води раждането и самото дете, допълни Стойчев.

Венелин Стойчев

От така родените деца поне една трета са се разболели заради усложнения от инфекция на майката по време на бременността, която не е била лекувана, посочи Венелин Стойчев. Според него разходите за овладяване на подобна инфекция са несравнимо по-малки от тези за лекуване на дете, родено от непроследена бременност.

„Като общество ние инвестираме след това в преодоляването на последиците от някакви малки неща, вместо да не ги допускаме.“

От 2009 година се опитваме да говорим по тази тема, подчерта той.

„Едно недоносено дете или дете от непроследена бременност, освен че ни струва скъпо, е жертва на крайна несправедливост, която е обществена“, коментира в предаването „Преди всички“ Александър Миланов, социален работник и специалист по детски права.

Александър Миланов  Снимка: БНР

„Това, че неговите родители не могат под една или друга форма да си платят здравните осигуровки, не означава, че детето трябва да плати цената. Като теглим чертата, то плаща цената.“

Миланов уточни, че хората без здравни осигуровки не са непременно от ромския етнос.

„60:40 е процентното разпределение. 40% от жените, които раждат от непроследена бременност, се самоопределят като българки.“

„От тези около 105-110 000 жени в България във фертилна възраст, които не са здравно осигурени, около 40 хиляди са от български произход. Трябва ясно да кажем, че това не е само ромски проблем“, допълни Венелин Стойчев.

„7 хиляди са тези майки. С парите, които ние инвестираме само за няколко деца, за да ги излекуваме от тези последици, които причинява непроследената бременност, може да платим за всички 7 хиляди майки“, подчерта Александър Миланов. По думите му тези жени имат право на един преглед и един пакет изследвания преди самото раждане, но не търсят тази помощ, защото добре разбират, че няма да я получат.

Наредба 26 урежда медицинската грижа преди раждането на жени, които не са здравно осигурени. Според Стойчев няма как по тази наредба да говорим за проследяване от един-единствен преглед. Той отбеляза още, че на национално ниво дори при здравноосигурените родилки не се осъществява заложения по програмата за майчино здраве обем от 12 прегледа, като средно се правят по 4-4,5 прегледа и не се покриват  стандартите за проследимост.

С кампанията „Всяко бебе е безценно“ ще бъде направен опит да се увеличи обхватът на Наредба 26.

По най-консервативните оценки, ако се заложат по 4 прегледа, което е стандарт за Африка, а не за развитите общества, това би струвало 605 000 лева, поясни Венелин Стойчев.

В момента у нас се харчат около 65 милиона лева за болнична помощ след раждането на деца от непроследени бременности. 

Александър Миланов определи като „най-тъжния обществен парадокс“, че трябва да се доказва, че всички деца трябва да се раждат от проследена бременност, а Венелин Стойчев изтъкна, че аргументите са „железни“ и всички налични данни, за да се предприеме промяна, са отворени и общодостъпни.

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

Снимки в публикацията: Ани Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Акад. Христо Найденски с предложения за развитие на БАН

На 2 декември на Общо събрание на БАН предстои да бъде избран нов председател на Академията. Член-кореспондент Евелина Славчева и акад. Христо Найденски са допуснати до участие в избора на председател от мандатната комисия. Техните програми за развитие на Академията са качени на сайта на БАН. "В моята програма се вглеждам в бъдещето на..

публикувано на 27.11.24 в 12:23
Снимката е илюстративна

Велинградските животновъди в напрегнато очакване на повторни проби

Заради откритото огнище на чума по дребните преживни животни  във Велинград и последвалите протести на фермери там днес ще бъдат взети повторно нови 300 проби . Към момента 1700 овце са застрашени от принудително умъртвяване . Вчера животновъдите заявиха, че животните им са здрави и настояват за нови изследвания, тъй като са убедени, че..

публикувано на 27.11.24 в 06:37
Владимир Береану

Владимир Береану: Джорджеску спечели благодарение на Тик-Ток с 3 млн. последователи

Любопитни са резултатите от първия тур на президентските избори. Първия - Калин Джорджеску, изобщо социолозите не го хванаха. В проучванията той беше в графата "и други", каза журналистът Владимир Береану в интервю пред БНР. В предаването "Нещо повече" той направи интересен анализ на  двамата  от осемте кандидати за президент на северната ни..

публикувано на 25.11.24 в 18:14
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55