Боян Станиславски: Има смирение в управляващите в Полша, защото ЕС посегна към парите

Принудени ли са полските управляващи да жертват имиджовата независимост от брюкселската бюрокрация заради икономическите си проблеми?

Миналата седмица полският президент Анджей Дуда предложи закриване на действащата Дисциплинарна комисия към Върховния съд, заради която Полша беше осъдена да плаща на огромни глоби и поради която е застрашено получаването на европейски средства изобщо. Самият Дуда се срещна и с председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, преди да бъде част от лидерски разговори за руско-украинската криза.

На какви отстъпки са готови полските управляващи и пред колко големи проблеми са изправени във вътрешната си политика - това коментира пред БНР политологът Боян Станиславски:

"В известен смисъл има някакво смирение в управляващата коалиция, защото ЕС посегна към парите, което е нещо качествено различно от досегашната политика на размахване на пръст. Убеден съм, че в един момент ще трябва да се оттеглят поне от най-драстичните мерки, въведени досега. Съмнявам се това да е ефект от срещата между Дуда и Фон дер Лайен, защото президентът не е част от изпълнителната власт в Полша. Единственият човек, който реално взема решенията за това какво ще се случи в страната, е Ярослав Качински. Решението дали тази Дисциплинарна камара ще бъде ликвидирана е негово и донякъде на министъра на правосъдието Збигнев Жобро".

По мнение на професора по международно право Лорън Пек предложението на Дуда е "опит да се вземат европейските пари чрез фалшиво ребрандиране, докато се продължава нарушаването на решенията на Европейския съд". От друга страна, може ли този опит да създаде нови търкания между Качински и Жобро, който е лицето на спорните съдебни реформи в Полша?

"Напрежението между двамата са появи, когато ЕС започна да прилага по-строги мерки спрямо антиконституционната акробатика на сегашното полско правителство. Жобров беше по-скоро за някаква открита конфронтация, която после да бъде използвана във вътрешнополитическата игра. Качински е финансов прагматик - има едни пари и трябва да ги вземем. Той е готов да направи поне някои повърхностни движения, които да успокоят ЕК и други европейски институции. Ако това нещо бъде превърнато в правен акт, проектозакон, който бъде вкаран в парламентарната процедура, това ще означава, че срещата с Урсула фон дер Лайен е инициирана от Ярослав Качински и че той е изпратил Анджей Дуда да каже и да направи това, което е направил, и да се върне с нещо, което после да изглежда достоверно пред публиката в Полша".

Има срив на доверието в "Право и справедливост" и като причини се изтъкват както споменатите ценови кризи, така и проваления старт на знаковата данъчна реформа, кръстена "Полски ред" или "Полска сделка" - целта ѝ беше повишаване на пенсиите и други доходи чрез по-високи данъци за най-богатите. Въвеждането ѝ в законодателството обаче доведе до по-ниски заплати на учители и други държавни служители, а Качински поиска някой да поеме отговорност. Така тази седмица беше сменен финансовия министър. Как се стигна до тази ситуация?

"Полският закон за ДДС е над 1700 страници. Пенсионерите продължават да получават една и съща пенсия (а върху пенсиите се плащат данъци). Редица служители и учители получиха заплати по-ниски от предишните им. Ако не желаете да получите по-ниската заплата, можете да се откажете от "Полски ред" и да помолите счетоводителите в институцията, където работите, да ви водят по старата данъчна система. Не съм запознат в историята някъде в Европа да съществуват паралелно две данъчни системи за един и същ тип данъкоплатци. ... За 2021 година полският вътрешен дълг се увеличи със сума, надвишаваща целия дълг за предишните 10 години. Предполагам, че този "Полски ред" беше някакъв опит да се въведе някакъв балансиращ механизъм. Опасявам се, че това повече ще задълбочи проблема, отколкото да го реши в каквато и да е степен".

Интервюто на Константин Мравов с Боян Станиславски в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.