Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Когато сирените заглушат музиката: Разказ от и за сърцето на Украйна

Пред "Изотопия" говори Сандра Конопатска - музикален мениджър и организатор на международен метъл фест в Харков

Снимка: БГНЕС

Войната се върна в Европа. Това за което се говореше, се случи. Маските паднаха. Оръжията вече не само стоят на сцената и дрънкат, а и гърмят - убиват и раняват. Намеренията се превърнаха от предположения и предупреждения - в реалност. 

Автономията за слушане има своя територия, закони и привички, но не подминава и не стои встрани от световните събития. Нямаше как да направим изключение и сега, след всичко случило се и случващо се. 

Разказ от сърцето на Украйна - пред "Изотопия" говори 23-годишната Сандра Конопатска от Киев. Тя е музикален мениджър и организатор на Международен музикален фестивал в Харков. 

На 24 февруари в в 5 часа се буди от бомбардировките - страх, нормална човешка реакция, но мобилизация заради очакваното стечение на събитията, казва ни тя. Сега е в родния Киев със съпруга си и родителите си. Не мисли да напуска нито града, нито страната. Дори когато руските сили вече са в Киев.

Потърсихме Сандра не само за да ни разкаже каква е ситуацията в Киев в деня на първите бомбардировки, но и в качеството й на организатор на международения фестивал за метъл музика в Харков - "Metal East Nove Kolo", който от няколко години насам събира сериозни имена от украинската и световна сцена на екстремната музика.

Сандра Конопатска
Как войната се отразява на изкуството, на нея и други въпроси около ситуацията в Украйна - ето  и разказа на Сандра Конопатска, записан на 24 февруари около 17.00 ч. българско и украинско време. 

Сандра: Тази сутрин всички в Киев, а и не само тук, се събудихме в 5 часа сутринта от звука на силни експлозии. После разбрахме, че е била нашата противовъздушна отбрана, защото руските сили са навлезли в страната и са започнали военни действия. Около половин час по-рано президентът Путин обяви, че започва война в Украйна. След това хората започнаха да се движат из града - някои отиваха да купуват продукти от магазините, други започнаха да напускат града и дори страната. В рамките на няколко часа нещата се успокоиха и в момента никой не прави опити да напуска Киев, а всички се подготвят за това да защитят града си. Сега всичко е спокойно и всички искаме и ще защитим града си и страната си. 

Очаквахте ли в Украйна и в Киев подобно развитие на ситуацията?

Сандра: Да, очаквахме. Тази война не е нещо, което започва днес. Ние сме във война от 2014 г., когато Русия за първи път атакува Украйна, анексира Крим и окупира Донбас. Оттогава очакваме това, което се случи днес. Беше въпрос на време. През последните месеци те бяха струпали войска по границата ни, така че всички бяхме готови. Особено през последните седмици. Много от цивилното население на Украйна се насочи към медицински курсове, към курсове за самоотбрана, купуваха си оръжия и се присъединяваха към местни отбранителни структури по места в градовете. Така че да, бяхме готови. Беше първоначален шок, когато в 5 часа сутринта се събудиш от експлозии, но половин час по-късно ние си казахме просто: "добре, започна се, сега знаем какво да правим". 

Как ти лично се беше подготвила за тази ситуация?

Сандра: Семейството ми е изкарало курсове, подготвени сме. имаме лекар в семейството, така че всичко е наред. Знаем как да се защитимм и какво да правим. В момента сме в апартамента ни в Киев. Мисля, че това е най-доброто място за нас. Не искаме да ходим никъде другаде. Съпругът ми загуби дома си през 2014 г., когато руските сили окупираха Донбас, той е оттам. След това той се премести в столицата и сега сме заедно тук. Съпругът ми не иска да загуби отново дома си. 

Страхуваш ли се за живота си, какви възможности има за безопасно място, където да сте защитени - бомбоубежща и т.н.? 

Сандра: Имаме карта на места, на които можем да отидем. Но те не са като истински бомбоубежища. Ако наистина има бомбардировки, добре е да се си в метрото, защото е под земята, а не да си вкъщи. Но разбира се, че имаме карта с тези места. Правителството ни даде доста инструкции какво трябва да правим в такава ситуация, как да защитим дома си и себе си, какво да правим ако чуем този звук, или онзи изстрел или шум. Но разбира се в ситуация на война, е напълно естествено да се страхуваш за живота си, за семейството си, за приятелите си. Но сега не е времето да се страхуваме и много се радвам, че има много хора, които осъзнават, че сега трябва да отбраняват страната си, че това е тяхната земя и че са готови да го направят. Не трябва да се паникьосваме, защото паниката няма да помогне по никакъв начин. Вместо това трябва да защитим страната си и това, което обичаме.

Каква информация получавате от властите?

Сандра: Получаваме цялата информация, от която се нуждаем. Четем всички новини, информираме се, за да знаем каква е ситуация по места - в кой град какви заплахи има и всичко останало. В този момент цяла Украйна е оставила всички вътрешнополитически въпроси настрана и сме обединени. Вярваме на правителството ни. Всички политически партии работят заедно и нашата мисия сега е да се обединим и да вярваме в нашите въоръжени сили. Имаме силна армия също и благодарение на нашите чужди партньори. Обратно на въпроса ви - от правителството получаваме информация къде можем да се скрием, къде да отидем, каква е ситуацията с метрото и другите видове транспорт. В Киев и на други места автобусите са безплатни в момента, така че ако трябва да отидеш някъде, е доста лесно. 

Какво ще се случи с фестивала "Metal East: Нове Коло", който организирате? Контактувате ли с бандите? Има ли такива, които се отказват, няма да свирят?

Сандра: Направихме два големи фестивала - през 2018 и 2019 г. Бяха доста успешни - дойдоха банди и фенове от много различни държави. Ние продължихме, но през 2020 г. дойде ковид кризата и го отложихме за следващата година. После пак го отложихме и тази година, но заради новините за руски войски по границата, чуждите банди започнаха да се отказват, защото се страхуваха да дойдат в Украйна. Сега обаче имаме много здрава селекция от украински банди, също и чужди групи, които чакаме да бъдат обявени. Имаме и други интересни неща, които сме подготвили, различни сцени с артисти и събития. Искам много да се проведе този фестивал. Това е голяма мотивация сега да се защитаваме, за да може през юни да има фестивал. Шегата настрана - ще видим дали ще се проведе, но в момента не мислим за неща като фестивали. Той е готин, як и ще се проведе, когато трябва, но сега не е приоритет. Сега сме във война - има експлозии, умират хора.

Вие от организаторите на фестивала публикувахте във Фейсбук пост, с който призовахте за единство и обединенине на всички украинци, както и за оказване на подкрепа на украинската армия. Има ли вече отговор и успяхте ли да съберете вече някакви пари?

Сандра: Да, получаваме много съобщения на страницата на фестивала през последните дни - от Украйна и от страни извън нея. Много приятели ми пишат, че ако има нужда винаги мога да отида в тяхната страна. Но както ви казах, не искаме да се крием, а да защитим страната си. Питат и как могат да подкрепят армията ни. Ако искат да го направят, но не желаят да купуват оръжия, защото не е нещо, в което вярвят заради религиозни или други убеждения, могат да помогнат със средства за лекарства, за парамедици, за болниците, защото украинските лекари спасяват животи в тази война. Вече много хора дариха пари - както от Украйна, така и от чужбина. Наистина ценим тази подкрепа. Преди два дни най-големият ни фонд, който се казва "Върнете се живи", събра 20 милиона и 500 хиляди гривни, над 613 хиляди евро, за един ден. Това е повече от даренията за цялата минала година. Това са пари, които помагат много сега. 

Има ли вече обединения на артисти и музиканти с позиции в подкрепа на Украйна?

Сандра: Не знам да има подобни организирани обединения, защото тези неща се случват винаги спонтанно. Тук в Украйна всеки музикант разбира напълно, че е украински музикант и че ако не подкрепяме армията, никога вече няма да има никаква украинска музика. Има и много музиканти, които оставиха инструментите си, взеха оръжие и отидоха да защитават страната си. Получаваме и подкрепа от чужди банди - например групата GloryHammer обявиха, че отменят всички свои концерти в Русия. Мисля, че подобни неща действат на нормалните хора в Русия - могат да не бъдат засегнати от международните санкции, но усещат, когато любимата им банда отказва да дойде в тяхната страна, защото те са агресивна държава. 

По време на война, през втората половина на 20-ти век музикантите и други артисти бяха в сърцето на различни антивоенните движения. Може би точно сега е трудно да се погледне в тази перспектива, но мислиш ли, че артистичната сцена в Украйна и в чужбина може да създаде движение за мир?

Сандра: Ние не сме агресивни. Не сме хора, които се бием, за да завземем чужда територия, просто защитаваме страната си. Така че всяко движение за мир, е движение за Украйна. Всеки който каже, че подкрепя Украйна, той застава не само на наша страна, но и на страната на мира, на страната на цивилизования свят. Руската заплаха не е просто заплаха срещу Украйна, не само срещу нашата територия, но и срещу всички принципи на цивилизования свят. Срещу всичко, което носи любов и функционира нормално. Те просто искат да възстановят руската империя, или Съветския съюз или нещо друго. Сега е време всеки артист, не само украински, но и въобще, да заяви позиция. Има нещо, което слушаме години наред, особено когато започна войната в Донбас. Някои артисти казват, че музиката и изкуството няма нищо общо с политиката - "нека има мир и любов, нашата музика няма общо с политически послания и когато свирим свирим в Русия подкрепяме тях, а когато свирим в Украйна, подкрепяме украниците, не знаем какво става в Донбас, не сме политици:. Всички днес трябва да разберат, че никога не е било въпрос на политика, а на руски амбиции да завладяват територии. И ако завладеят Украйна, то те ще се насочат след това към Полша и ще продължат нататък. Така че сега никой артист не трябва да е извън политиката. 

Каква е прогнозата ви за ситуацията и какво лично вие смятате да правите - ще останете или ще напуснете Киев?

Сандра: За момента мислим да останем. Вярваме на нашата армия, тя ни защитава вече 8 години, от началото на войната през 2014 г. Тогава беше абсолютен хаос - никой не разбираше как работят нещата. Когато се набираха доброволци, те трябваше да даряват на армията неща като чорапи, сега не съществуват такива проблеми. Те имат пълната подкрепа и с помощта на дарителските фондове, доброволците купуват специални и необходими неща за рамията - като медицински продукти или пък дронове. Ние вярваме на армията ни, на нашите доброволци, на нашите хора, сигурни сме, че Украйна ще победи.

Цялото интервю със Сандра Конопатска от Киев може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бойко Василев

Бойко Василев: Сръбските студенти бягат от политиката, но идеите им ще трябва да станат политика

Голямата причина за студентските протести в Сърбия е липсата на правова държава , падналата козирка на гарата в Нови Сад е само поводът. Те бягат от политиката, но рано или късно ще се изправят пред момента, в който техните идеи ще трябва да станат политика. Как ще се мине тази крачка никой не вижда. Това каза пред БНР журналистът от БНТ Бойко..

публикувано на 25.02.25 в 18:53
Замръзналият Дунав - 1940 година

През 1954 г. Дунав замръзва за 74 дни

През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг.   Рекордът обаче е от 1954 година, когато реката е скована за цели 74 дни. Според статистиката в периода 1900 - 1964 г. Дунав е замръзвал 27 пъти . След това обаче - през 1985-а това продължава 2 месеца - от 16 януари до 16 март, а..

публикувано на 21.02.25 в 06:10
Изложба с рисунки на деца с епилепсия

Асоциация на родители на деца с епилепсия представи нов наръчник "Пътеводител към по-добър живот"

Асоциация на родители на деца с епилепсия представи нов наръчник "Пътеводител към по-добър живот". Той съдържа насоки и отговори на важни въпроси, свързани с живота и ежедневието на младежи с епилепсия на възраст между 14 и 28 години. На 10.02 организацията отбеляза Световния ден за борба с епилепсията, като отново стана ясно, че липсата на лекарства..

публикувано на 16.02.25 в 06:35
Виктория Бешлийска

Писателката Виктория Бешлийска гостува на Българското неделно училище в Барселона

Писателката Виктория Бешлийска гостува на Българското неделно училище в Барселона. В каталунската столица тя се срещна с децата и техните родители в разговор за силата на езика и нишките, които свързват българите по света.  Езикът е нашата идентичност и колкото повече изучаваме богатството му, толкова по-близо сме до същността си, каза..

публикувано на 15.02.25 в 11:42

С "Пеперудена прегръдка" мисията на Гого от Перник ще продължи

Мисията да показваш, че различните хора не са опасни, и че всеки човек заслужава шанс, продължава и след смъртта - в това вярват близките и приятелите на пеперудения Георги от Перник, който стана звездичка на небето на крехката възраст от 9 години. В негова памет беше представен филмът "Пеперудена прегръдка", в който участват Гого,..

публикувано на 14.02.25 в 16:24
Анна Малешкова

Поредицата "Бесарабски хроники" с нов том - "Следа в историята"

Поредицата "Бесарабски хроники" вече има своя нов том с наслов "Следа в историята ", излязъл през декември миналата година. Описан е периодът от 1762 до 2024 г. Всяка важна дата е разказана в три статии.  Съставители са Анна Малешкова, общественичка, писателка, художничка, бивш директор на Дома на профсъюзите в Сливен , на Кинефикация. Тя е..

публикувано на 08.02.25 в 06:15

Момчил Искренов: Кафето е ритуал, култура и удоволствие за сетивата

Кафето сутрин е едно от най-важните сутрешни ритуали за някои хора, за други е отделно изживяване. За това какво е да си бариста в България и какво не знаем за кафето, разказва Момчил Искренов: " На 29 години съм, от два месеца работя като професионален бариста в Coffe shop , отделям време и за заниманията си тук, но иначе имам икономическо..

публикувано на 08.02.25 в 06:15