Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„По ръба” с Калина Андролова: Путин има крайна цел - нова съюзна държава

Отношенията между САЩ и Русия имат асиметричен характер. Това е и фундаменталната разлика от времената на т.нар. Студена война. Президентът Зеленски скръбно заяви, че Украйна е оставена сама да воюва с Русия. Той каза още: Не се страхуваме да говорим за неутрален статут.Владимир Путин обаче изясни, че е по-добре да се договаря с военните, отколкото с „банда наркомани и неонацисти“.

Несъмнено няма да става дума за случайно появил се генерал от украинската армия, който ще пожелае да помогне на Путин. Явно Путин си представя режим на военна хунта, каквито често се ползваха в Латинска Америка, Близкия изток, а дори и в Гърция в края на 60-те на миналия век. Подобна власт се инсталира за решаването на конкретни задачи. Обичайно това се случва, когато държавата трябва насилствено да бъде насочена в конкретна посока. И да се разчисти от определени елементи. Най-често диктаторските режими се ползваха за решаване на проблемите с комунистите, а и за обяздване на концесиите за природни ресурси. Трудно е да повярваме, че Украйна ще се превърне във военна диктатура. За да поеме път към интеграция с Русия. Обикновено диктатурите произвеждат мракобесие.

Каква е целта на Путин? Руският президент винаги се е стремял към интеграция на постсъветското пространство. Той направи няколко неуспешни опита, един от които се наричаше Евразийски съюз. Имаше и опити за интеграция по линия на сигурността като ОДКБ, организация, която доскоро изглеждаше като неконсумиран договор само на хартия. Затова Путин реши да обезпечи присъединяването не на доброволен икономически или политически принцип, а, използвайки нуждата на държавите около Русия от военна защита. Особено срещу заплахите от неординерни технологии, каквито са цветните революции и масовите вълнения. Повечето ръководители са безпомощни срещу хибридните форми.

Последните спасителни операции на властта в Беларус и Казахстан от руски командоси подсказват и за неаналитичния ум, че Путин крои планове да създаде ядрото на нова съюзна общност, което ще изглежда така: Русия, Беларус, Казахстан и Украйна. Доста рискован ход, особено с Украйна. САЩ предвиждаха това още от разпадането на СССР, затова инвестираха много в операции по разкъсване на постсъветското пространство. Действията им в Украйна са част от същата тази стратегия за конфликтиране на региона. Но те бяха непоносими за Путин. Защото Русия винаги е считала, че държи контролния пакет в отношенията с Украйна. А изведнъж се оказа, че Украйна е управлявана от западни съветници и ще влиза в НАТО.

Как се стигна до война?

Всъщност заявката на Путин за демилитаризирана Украйна е стара теза на мъдри хора като Кисинджър и Бжежински. И двамата поотделно, единият във „Вашингтон пост“, другият във „Файненшъл таймс“, изказват преди години идеята за т.нар. „финландизация“ на Украйна. Според тях, Русия има специално отношение към Украйна, затова е най-целесъобразно украинската държава да запази статут на неутрална държава.

Но разумът винаги е малцинство. Лесното прибавяне на почти цяла Източна Европа в НАТО вкара САЩ в мъглата на победата. Щатите натиснаха още по-силно в Украйна. Без оглед на това, че Украйна е неприемлива загуба за Русия и че там е разположена руска военноморска база. Междувременно Русия проспа ставащото в Украйна през последните 30 години. Внезапно се събуди в началото на 2014 г., когато след кървав преврат бе сложено куклено правителство, а проруският Янукович беше отстранен.

Русия няма реципрочен отговор на технологиите на САЩ да инсталират и легитимират марионетни правителства, ползвайки методите на социалните епидемии, цветните революции и управлението на тълпите. Тези технологии са специфично усвоени от САЩ, тъй като са неразривно свързани с каналите на глобализацията и глобалните инструменти за ограничаване на националните рамки на властта.

Каква е същността им? Активира семрежаот клетки, опаковани под формата на граждански инициативи, организации, движения, групи, които притискат структурите на властта от различни посоки. Участва включително и наднационална политическа тъкан от различен характер, международни институти, транснационални неправителствени мрежи, глобални медии, съвети и органи на наднационални съюзи и др. Така се демонтира монопола на държавата върху вземането на политически решения. И се създава, когато се налага, вътрешнополитически климат за конфликти.

Подчертвам тези факти, защото Русия няма друг отговор срещу този фин инструмент за инвазия, освен обичайната груба военна сила. Русия се оказа неспособна да се справи по мирен начин с откъсването на Украйна от орбитата на Москва и се насочи към най-екстремния, най-неприемливия възможен ход – военна интервенция.

Да, достойнството на Русия беше наранено, защото щатските тактики бръкнаха дори в историческата памет на украинците, но това не може да е повод за война. Глобализацията и комуникациите промениха света толкова много, че вече е невъзможно да окупираш една територия и да държиш населението ѝ в зависимост. Можеш да прибавяш към орбитата си единствено територии, чието население желае да бъде прибавено.

От ситуацията в момента произтичат два извода. Първият, САЩ имат нарастващ проблем, че вече не могат да контролират едностранно системата за сигурност в света. Вторият извод е онова старо знание за руският експанзионизъм. Възниква въпросът, това новият биполярен свят ли е, или се завръща предмодерният класически империализъм?! 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Наводнение в историческа солна мина нанесе удар по туризма в румънско село

За сериозен удар по туризма разказват жителите на румънското село Прайд, след като в края на миналия месец историческата солна мина в района беше наводнена. Съобщава се за отлив на посетители и много отменени резервации в множеството къщи за гости. Нищо не е същото в трансилванското село Прайд, след като освен около 130-те миньори, които са..

публикувано на 06.06.25 в 20:11
Антонина Дуриданова

Антонина Дуриданова: Приемането на еврото ще бъде много полезно за България

Антонина Дуриданова   напуска България преди повече от 50 години . Минава през тежки изпитания, за да изгради блестяща кариера в Съединените щати, след това се връща в родината, за да помогне в изграждането на нова данъчна система след края на комунизма. От емигрант до експерт: Историята на Антонина Дуриданова " Голямо вълнение..

публикувано на 06.06.25 в 11:22
Арман Бабикян

Арман Бабикян: Поне 5 политически сили доведоха до влизането ни в еврозоната

"Имаше смислени хора в поне пет политически сили , които доведоха до успеха с влизането на България в парична употреба с евро , но трябва да тръгнем твърде отдалеч". Това каза пред БНР Арман Бабикян , пиар експерт и част от гражданското движение "Ние идваме": "Сред тях беше и Градската десница , беше и НДСВ, на моменти и БСП , разбира се и..

публикувано на 06.06.25 в 09:44
Мартин Атанасов

Сайтът "Черна писта" продължава да работи въпреки хакерските атаки

Шестцифрена сума за награда обяви собственикът на компанията , която доставя сървърите на сайта "Черна писта" . От пускането му преди седмица сайтът за опасните пътни отсечки в страната стана обект на многобройни атаки, блокиращи работата му. Димитър Димитров , собственик на хостинг компанията, предлага 100 000 лева за достоверна информация..

публикувано на 06.06.25 в 08:27

Нови обществени поръчки за сметосъбиране в София

Столичната община обявява обществена поръчка за извозването и почистването от боклук в седем зони в София на стойност над половин милиард лева .  СО сезира Административния съд и Сметната палата за забавените обществени поръчки за сметопочистването Целта е София да бъде по-чиста, да има по-висок контрол, по-високи санкции и инструменти,..

публикувано на 05.06.25 в 14:35
Георги Харизанов

Георги Харизанов: Бих се зарадвал на следващо правителство, в което няма социалисти

"Ако за еврозоната и за инфлационните критерии ПП-ДБ бяха провели същата битка , каквато беше за дерогацията на "Лукойл", отдавна щяхме да сме влезли , но хората си имаха други приоритети". Това коментира пред БНР  Георги Харизанов , политически анализатор: "Положителните конвергентни доклади за България донесоха добри новини за всички..

публикувано на 05.06.25 в 13:22

"Месиш ли?" - кампания, насърчаваща демократичната ангажираност сред младите хора

Студенти  от специалностите "Политически науки" и "Връзки с обществеността"  в  Нов български университет ще представят пред международно жури резултатите от инициативата "МЕД – Месенето е демокрация".  За период от 4 месеца те трябваше да създадат и изпълнят собствена инициатива, която ще засили гражданската активност сред младежките..

публикувано на 05.06.25 в 12:02