Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какви оръжия се използват в Украйна

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Военното снаряжение и на Русия, и на Украйна е смесица от модерни и съветски технологии.

Руските военни използват бойни самолети с крилати ракети „Калибър“ за поразяване на различни съоръжения, а за важни цели – ракетите „Искандер“, които имат обсег до 500 километра и могат да носят мощни бойни глави, способни да разрушат големи или укрепени сгради. Украинското небе обаче не е под руски контрол и е опасно за руските самолети, тъй като изглежда, че украинците разполагат с добри противовъздушни системи.

Сред танковете, изпратени от руснаците има Т-90, Т-80 и Т-72, като по-съвременните са на фронтовите линии и пазят по-старите. Срещу тях се използват разработените в Украйна преносими противотанкови управляеми ракети RK-3 „Корсар“. Украинската армия има достъп и до редица противотанкови оръжия от страните от НАТО, включително американските противотанкови ракетни комплекси „Джавелин“.

Освен въздушни удари, ракетен и артилерийски обстрел, военни експерти от различни държави твърдят, че към термобаричните оръжия, използвани от американските военни по време на Виетнамската война, са посегнали сега и руснаците при сблъсъците в Украйна. Те създават огнена буря, която изсмуква кислорода. Матийо Булег – експерт по руските военни сили:

„Термобаричните оръжия са най-ужасните от спектъра на стандартните способности, с които разполагат руснаците, защото това, което правят е, че на практика „сваряват“ въздуха като загряват атмосферата до такива градуси, че всичко изгаря.“

Опасения предизвиква възможността Русия да разположи пусковата установка ТОС-1, от която могат да бъдат освободени по няколко термобарични оръжия наведнъж с потенциал за огромен брой жертви. Военният анализатор Петри Макел:

„Те са високоефективни, когато се използват концентрирано срещу конкретна цел. Имат обаче и големи ограничения като факта, че ефективният им обсег е само от пет до шест километра от позицията на установката. Така тя би попаднала в обхвата на украински артилерийски огън. Руснаците внасят и тежките реактивни системи за залпов огън БМ-30 „Смерч“, които имат много по-голям обсег и могат да изстрелват мощни и с висок експлозивен заряд ракети, както и касетъчни боеприпаси, каквито вече бяха използвани срещу жилищни райони в Харков.“

Руската войска разполага и с широка гама от мощни артилерийски установки, като някои са разработени още по времето на Съветския съюз, но са усъвършенствани, и неестествено са кръстени на цветя – като 203-милиметровата гаубица „Божур“, 152-милиметровата гаубица „Зюмбюл“ и 240-милиметровата минохвъргачка „Лале“.

Използването на касетъчни бомби от руската страна, както и на други оръжия, забранени в над 100 държави, беше потвърдено миналата седмица от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг – обвинение, което Кремъл отрича. Матийо Булег обяснява какво са те:

„Касетъчните бомби са в общи линии неуправляеми бомби, които експлодират във въздуха и падайки, частите им разрушават напълно зоната под тях. В случая става въпрос за безразборно бомбардиране.“

Украйна разчита на същия набор от съветски ракетни установки и гаубици, с каквито разполага и руската страна, но не притежава модерни оръжия с насочващи системи и голям обхват като руските балистични ракети „Искандер“ и крилатите ракети „Калибър“. Украинската войска разполага със съветските балистични ракети с малък обсег „Точка-У“, които имат мощна бойна глава, но слаба прецизност в сравнение с най-новите руски оръжия. През последните години украинските военни бяха подготвяни от свои американски, британски и канадски колеги и имат различни стратегии, с които да използват съветския си арсенал. В допълнение към него, Украйна получи големи пратки оръжия от западни страни, например преносимите зенитни ракети „Стингър“. Украинските военни използват и дроновете „Байрактар“, доставени от Турция преди началото на конфликта. Около 20 държави изпращат оръжия в Украйна, като картечници, огнестрелни оръжия и муниции за въоръжаване на доброволците, писа „Ню Йорк Таймс“.

Командващия британските въоръжени сили адмирал Тони Ранкин:

„Великобритания беше ясна, че ще продължи да осигурява както смъртоносно военно оборудване под формата на помощ, така и несмъртоносна помощ. Това са противотанкови оръжия, но също и други оръжия, но не искам да навлизам в подробности. Те ще бъдат от отбранително естество. Ясни сме, че това ще бъде дългосрочна подкрепа за Украйна.“

Въпреки подкрепата от редица западни държави, Джъстин Бронк от британския мозъчен тръст за отбрана и сигурност Royal United Services Institute предупреждава:

Все още не сме видели пълния капацитет на руснаците, който е вероятно да използват. Тогава нещата наистина ще станат трагични. Надеждата е, че Украйна ще може да продължи да се защитава. Но що се отнася до военните способности – шансът Украйна да осуети руската инвазия, ако тя продължи и руската страна предприеме пълно настъпление, е много малък.“

Военният анализатор Петри Макел е на същото мнение:

Ако Русия използва цялата си артилерийска мощ срещу Киев това ще бъде опустошително и цивилните жертви ще се увеличат много до хиляди и десетки хиляди. В основни линии системите, които Русия използва сега са същите, които използва през 1994 г. в Грозни. Този град беше напълно унищожен в битката.“

Съпредседателят на международния комитет за забрана на ядрените оръжия Айра Хелфанд, който е и носител на Нобеловата награда за мир за 1985 г. даде подробности за ядрените способности на Русия и НАТО:

„Русия има много ядрени възможности, както и НАТО. Не мисля, че която и да е страна умишлено ще използва първа ядрени оръжия. Но опасенията са, че когато има война, нещата понякога излизат извън контрол. Военните доктрини и на двете страни позволяват употребата на ядрени оръжия при условие, че губят конвенционалната битка, за да обърнат положението.

При такъв сценарий биха се използвали малки ядрени оръжия, казва Айра Хелфанд и обяснява какво представляват те:

„Когато говорим за ядрени оръжия „малки“ не означава същото, което приемаме по принцип. Те могат да достигат 15 килотона – колкото тази, унищожила Хирошима. Някои са дори по-големи. Има по-малки, проектирани за нападения срещу големи военни цели или градове, но въпреки това те имат изключително разрушителни последици.“

Дан Смит – директор на Международния институт за изследване на мира в Стокхолм, не допуска, че Русия би могла да използва ядрени оръжия в Украйна, дори само на локално ниво, за да се създаде хаос и по този начин да се спечели войната:

„Случилото се през последните две седмици – нахлуването и употребата на изключителна сила срещу градове и цивилни райони в Украйна, кара човек да се зачуди дали правилата, които приемаме за даденост толкова дълго, се спазват. Русия разполага с над 2000 оперативни бойни глави и това е достатъчно да се нанесат безпрецедентни щети в световен мащаб. Невъобразимо е.

Снимки: ЕПА/БГНЕС (архив)

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Костадинов: Отиваме към нови избори, въпросът е как

Отиваме към нови избори, въпросът е как. Това заяви в кулоарите на праламента лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов веднага след като стана ясно, че поредният балотаж между Рая Назарян и Силви Кирилов, отново не е излъчил председател на НС.  И петият опит – неуспешен: Няма избран председател на НС Според Костадинов обаче ситуацията не е..

публикувано на 22.11.24 в 14:32
Президентът Румен Радев е на посещение в Сингапур - 22 ноември 2024 г.

Президентът се надява НС да успее да избере председател

Президентът Румен Радев пожела успех на парламента в избора на председател на Народното събрание. Държавният глава очаква Конституционният съд да се произнесе в разумни срокове по жалбата му за промените в основния закон.  "Пожелавам успех на парламента в избора на председател ", каза президентът Румен Радев. Той коментира актуалните..

публикувано на 22.11.24 в 14:29
Средновековната църква

Община Рила за евроразследването: Нямаме отношение към процедурите

Община Рила няма отношение към процедурите по превъзлагане на реставрацията на църквата от 12 век "Св. Архангел Михаил", заради които Европейската прокуратура започна разследване за злоупотреба с пари от ЕС. Това каза кметът на общината Георги Кабзималски пред БНР: "Дали става въпрос за укрито ДДС, дали става въпрос за укрити..

публикувано на 22.11.24 в 14:09

И петият опит – неуспешен: Няма избран председател на НС

Депутатите отново не успяха да изберат председател.  За кандидатурата на Рая Назарян от ГЕРБ-СДС гласуваха 68 депутати. Предложението не беше прието.  Номинацията на Силви Кирилов от ИТН бе подкрепена с 101 гласа "за". Обявен бе следващ ден за продължаване на заседанието да е понеделник 25 ноември, но след недоволство в..

публикувано на 22.11.24 в 13:57
Унгарският министър на вътрешните работи Шандор Пинтер.

Има шанс от януари 2025-а Румъния и България да се присъединят изцяло към Шенген

Има шанс Румъния и България да се присъединят изцяло към Шенгенското пространство от януари 2025. Това заяви вътрешният министър на Унгария Шандор Пинтер след неформалната среща в Будапеща на вътрешните министри на Унгария, България, Румъния и Австрия.  Илков на среща с вътрешните министри на Австрия, Унгария и Румъния в Будапеща Унгария е..

публикувано на 22.11.24 в 13:49

"Черни Осъм" е под критичните нива, безводието е още по-тежко в Ловешко

Проблемът с водоснабдяването в Ловеч и няколко села от общината се задълбочава.  От дружеството ВиК предупредиха, че ако няма валежи и не се повиши дебитът на основния водоизточник "Черни Осъм", който е под критичните стойности, режимът на вода в областния център от 13 часа ще стане още по-тежък.  ВиК: Нивата на обемите на язовирите в..

публикувано на 22.11.24 в 13:42
Владимир Кисьов

Владимир Кисьов: Вероятно от март 2025 г. България ще влезе в Шенген

Вероятно от март 2025 г. България ще влезе в Шенген . Тази прогноза направи пред БНР Владимир Кисьов, бивш заместник-външен министър и главен преговарящ с ЕС. Той подчерта, че очаква до края на годината да отпадне "тази несправедливост" страната ни да не е част от Шенгенското пространство и определи днешната среща на вътрешните министри в..

публикувано на 22.11.24 в 13:42