Нашето тихо местенце

"От години исках да направя филм, в който да става въпрос за литература. Посланието е, че понякога на човек му е нужно да се отдели от собствената си държава, история, за да може отново да проникне в нея". 

Това сподели пред БНР режисьорът на документалния филм "Нашето тихо местенце" Елица Георгиева. Лентата е част от програмата на София филм фест. 

"Трудно се снима подобен филм. Снимала съм го години наред. Не работим по схеми. Всичко се търси на момента. Много сме експериментирали. Има нещо, което е по-близо до пърформанса, до игралното кино". 

В предаването "12+3" Елица разказа, че във Франция има голямо поле за финансиране на творчески филми, които са предназначени по-скоро за кино или за фестивали: 

"Филмовият център субсидира по-нестандартни форми, които имат по-некомерсиален живот. Но са спонсорирани от блокбъстърите, телевизията, рекламите. Това е една самоиздържаща се система, при която тези, които са по-комерсиални, помагат на тези, които не са комерсиални. Така се създава поле за опити за правене на различно кино". 

  
Елица заснема създаването на романа, който белоруското ѝ алтер-его Альона започва да пише за баща ѝ – морски авантюрист, физик и мечтател, изчезнал край турския бряг през 1995 г. Като съпровожда този процес на загуба и преодоляване на мъката чрез писане, режисьорката измисля свой собствен визуален език, който засилва напрежението между сън и реалност, поезия и памет. 

"Нашето тихо местенце" е с премиерен час 18.30 на 17 март, четвъртък, във Френския институт в София. Втората дата на прожекция е 20 март от 15.30 часа в "Евро Синема". 

Елица Георгиева е родена през 1982 г. От 2000 г. живее и работи във Франция. Изучава кино и литература. Посвещава се на широк спектър артистични проекти, съчетаващи кино, литература и мултимедийни пърформанси. През 2017 г. режисира документалния филм "Всяка стена е врата". "Нашето тихо местенце" е вторият ѝ филм. През 2009 година прави късометражни документален филм "Чужденка/ки".