Първи април е и няма шега, няма измама – след две ковидясали години у нас дойде официалният край на извънредната епидемична обстановка. Може би някои се готвят да свалят короната от тръни със замах, но не бързайте много и не забравяйте – болестта все така живее с нас.
Въпреки собствените ни предупреждения обаче, в „Изотопия“ не си падаме по фатализма, затова ви запознаваме с 31-годишния индиец Ковид Капур от Бангалор. Ако вече цъкате с език и си мислите колко ли прецакан се е чувствал през изминалите две години, почакайте да разберете какво работи. Ковид е съосновател на туристическа платформа за пътувания.
Историята на Капур е история от карантинните времена, които днес изглеждат някак сантиментално и даже по домашному уютно и сигурно. Времена, към които да се връщаме с намигване, че дори повече от едно. Времена, когато работните униформи бяха пижами, разговорите бяха онлайн, а връзката все се скапваше.
Вече се досещате, че Ковид е отнесъл много шеги на гърба си заради името. От кого обаче идва първата: от близък човек, приятел или член на семейството, или от напълно непознат?
„Първата шега дойде от мен самия. Възприемам го от забавната страна от самото начало. За мен нямаше никаква друга опция, така че сам измислях шеги за себе си”.
Закача се дори със собственото си чувство за хумор, което определя като „боливудски шегички”. В последните две години Капур си има и коронна реплика: „Името ми е Ковид и не съм вирус.“
От известно време повтаря твърдението почти постоянно. Причината: журналистически молби. Само за няколко дни в началото на годината Капур стана известен в целия свят, въпреки че разказва онлайн за себе си от доста по-рано.
„В началото това бе наистина много изненадващо за мен, защото всичко с името ми започна още преди две години. И се изненадах, че преди седмици един от туитовете с шегички се разпространи сред много хора, достигна и до много журналисти. Шантава работа.”
Само за дни Капур, който се самоописва като Ковид-позитивен от 1990 г. насам, дава десетки интервюта за телевизии, радиа, вестници и сайтове, включително в държави, на чиито езици дори не може да чете. Франция, Испания, Великобритания, Индонезия, Малайзия, Филипините, Бразилия, Колумбия, Чили, България – това са част от държавите, които Ковид Капур изрично споменава като част от новия му медиен атлас. Описва чувството като „невероятно и сюрреалистично”.
Може би логично – първите журналистически покани са от Индия. После Ковид завладява международния информационен поток и се появява в AFP, Reuters, Washington Post и много други. Можем да се похвалим, че колеги радиатори на хиляди километри от нас първи са надушили потенциала на историята. Да живее доброто старо радио!
Иначе каналите за разпространение на собственото му шегобийство, както вече се досетихте, са Twitter и Instagram. Естествено, не пропуска да се надсмее над ситуацията и в тъй наречения жив живот. Щастлив ли е Ковид от внезапното внимание?
„О, разбира се, че е забавно. Наскоро бях с приятели в друг град. За първи път бях там и се запознах с много нови хора, а всички те знаеха името ми. Така че се развличам с вниманието.”
Нови места, нови запознанства. Сред тях са и тези с адашите. Нещо, което в Индия с население от близо милиард и 400 милиона души, пък и индийци извън родината, се оказва не толкова лесна задача. Защо ли? Защото името Ковид всъщност е рядко срещано.
„След тази история с прочуването няколко Ковидовци от САЩ направиха Instagram-група, в която си споделяме шеги за името и си прекарваме добре.”
Ковид Капур приема всичко много леко, съименниците му от групата също, но пък може би други са отегчени, тъжни или дори обидени от закачките на техен гръб?
„Не и сред тези, които познавам. За радост всички, с които съм говорил, както и хората в групата, споделят само позитивни истории. Доколкото знам, никой от нас не е имал негативен опит заради името си”, разказва Ковид, чието име, избрано от майка му, всъщност означава: „учен, много начетен, знаещ човек. Идва от религиозни текстове в хиндуистката литература. Винаги съм бил много щастлив с оригиналното значение на името си.”
Сигурно Капур е научил различни неща за своите 31 години, но има бетонирано в съзнанието мото и се старае да го следва: „Когато животът ти поднесе лимони, направи си лимонада”.
За отминалата Нова година е първото му пътуване извън Индия, откакто пандемията завладя света. Стига недалеч – в Шри Ланка, очаквано отнася много шеги, но в никакъв случай не усеща лошо отношение. Напротив, хората били много добронамерени.
Шегата настрана, ето няколко истински примера от живота на нашия Ковид: когато си купува кафе от световна верига магазини, в които пишат името на чашата и даже те викат да си го вземеш, Ковид ползва фалшиво име – Кабир. Понякога си служи с него и за резервации.
Радушно позира с известната бира Corona в ръка.
За 30-ия си рожден ден получава от приятели торта, но от сладкарницата изписали името му грешно, защото решили, че някой се шегува. Написали „Ковид” не както се изписва – с K, а със C, точно както на латиница изписваме вируса. След време обаче от сладкарницата видели туит на Ковид с историята на тортата и му направили безплатно тирамису с правилното име. „Извинявай, Ковид, честит закъснял рожден ден”, гласи пожеланието от гузните сладкари.
И като говорим за правопис или по-скоро грешнопис: Google редовно се опитва да коригира изписването на името му. От фирма за тениски му направили собствен дизайн и запитали дали би си купил. „Че защо не!?”, отвърнал Ковид.
В публикации онлайн Капур все пак признава, че има и Ковидовци, които му се сърдят, задето обрал световната слава, пък те – със същото име – останали извън светлината на прожекторите. Нещо, което не е съвсем вярно, защото в някои статии, посветени и на Капур, можете да откриете Ковидовци, сред които и момичета. За разлика от Ковид Капур и познатите нему адаши, има и такива, които се оплакват от тормоз заради името.
Ковид е убеден, че завинаги ще остане част от интернет субкултурата и се чуди дали след мигновената му световна слава, след време, когато пътува извън Индия, а той много иска да го прави, хората ще познават и помнят историята му. „Кой знае...”, казва самият Капур.
Ако вече си мислите, че през последните две години героят ни е големият победител в състезанието за най-къса житейска клечка, просто защото се казва Ковид, задайте си и риторичния въпрос дали туристическият му частен бизнес е вървял по време на пандемия…
Започвайки през януари 2014 г., Ковид и партньорът му Рохит искали да направят платформа с важна, интересна и задълбочена информация за различни световни дестинации, която да е от полза на пътешествениците. След две години обаче момчетата трябвало да оставят Holidify в зимен сън, защото – колко тривиално – го закъсали с парите. Работели и друго, за да се издържат, но не забравили мечтата си за туристически сайт и след още две години отново изплували на пазара. Отворили офис в Бангалор.
През декември 2019 г. месечният трафик към сайта достигнал 10 милиона посетители. Но заради адаша на Капур – Covid-19, ножът опрял до кокала за втори път. С планове да станат най-големия сайт за планиране на туристически пътувания в Югоизточна Азия и със спад на приходите от 95% в началото на 2020 г. Holidify отново минал в режим „оцеляване”.
Положението хич не било розово, но Ковид не се отказва лесно от своето верую, че човек не бива да губи форма и дух и оцелява. Днес в екипа на Holidify са посочени още 12 души освен Ковид и Рохит. Най-вероятно всички те са особено доволни, че от 27 март Индия възстанови международните полети каквито бяха през 2019 г. заради спада на броя на заразените с коронавирус.
Важното с имената е да си оригиналът. Знаят ги всички, които малко или много се прецакаха или пък не покрай пандемията. Знае го Ковид Капур, знае го и Костас Цапакидис например, който от години върти таверната „Омикрон” във Франкфурт на Майн, Германия. Дали пък да не подскажем следваща дестинация на индийския ни пътешестващ приятел?
Вие също можете да се ориентирате право напред към нови хора и светове. Може дори да ползвате сайта на Ковид Капур за отправна точка. Но първо чуйте цялата му история в звуковия файл.
Снимки: личен архив на Ковид Капур, holidify.com
Художник, поет и издател , Стефка Попова живее в свят, в който думите, картините и духовността се преплитат в едно . Родена е през 1951 г. в Чирпан, като духът на града я съпровожда през целия живот. Нейната нова стихосбирка "Пепел и плам" е своеобразно свидетелство за силата на вътрешния огън, който никога не угасва, колкото и тежки да са..
Д-р Румен Велев е потомствен лекар. Баща му е бил зъболекар, майка му - невролог. Той е директор на АГ болница „Шейново“ в София. Роден е в болницата, която е много специална за него. Никога не е имал съмнение, че ще бъде акушер-гинеколог. Започва работа в болницата в Петрич, след което специализира в „Майчин дом“ през 1988 година. Взима..
В "Закуска на тревата" ви срещнаме с изявената млада цигуларка с български корени - Роберта Верна . В меката на класическата музика - Германия, талантът й е оценен много високо и от началото на септември музикантката е първи концертмайстор на Дойче опер Берлин . Роберта Верна е родена и израсла в Германия , в семейство на музиканти. Завършила..
" Отново се връщаме към думите, към техния смисъл и към тяхната философи я. Има една древна индийска мъдрост, която ме преследва още от студентските години, че поезията се среща там, където за пръв път се срещат две обикновени думи. Това е може би един от пътищата към поезията, за моя голяма радост, аз все още не съм открил тези пътища и все още..
В "Нощен хоризонт" разговаряме с доайена на българската литература – писателката, преводачката, редакторката, издателката Весела Люцканова . Родена на 21 август 1935 г. в София, преживяла детството си със загуба, бомбардировки и ново начало в Ловеч, тя е една от най-плодовитите и ярки личности в българската литература . Авторка на над 50 книги,..
"Формите, които Бог е създал са най-благоприятни и възприемчиви за човешкото око" споделя врачанинът Георги Цветков. Той е на 37 години и се занимава с добив и преработка на прочутия врачански варовик. Фирмата, в която работи е на семейството му. Компанията е на международните пазари и изнася продукция за целия свят. "В природата има уникални..
До Съединението Русе е не само най-големият, но и най-развитият български град , продължител на реформаторските тенденции в Дунавския вилает. Отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Градът пази спомени за дипломати, общественици, културни дейци и царски особи. За връзката между Русе и княз..
"Честит празник на всички, които обичат София. Аз съм от хората, които много обичат София. Трябва да обичаме града си" . Така певицата Богдана..
Управлението на водите в България страда от дефицит на експертиза. Това заяви пред БНР кметът на град Троян и зам.-председател на Националното..
" Не очаквам правителството да падне, такива наченки няма – за всички това е ясно. Но всеки един вот е възможност да се покажат дефицитите на едно..