"Таня е на легло от 15 години. След травма на прешлените развива спинална дистрофия и не може да се обслужва сама. Живее с дъщеря си и малкия Джовани, който винаги е до нея."
"Роси страда от множествена склероза и е напълно прикована към леглото. С месеци не излиза, защото живее на втория етаж, но няма нито асансьор, нито рампа."
"Тя е на 80 години, изоставена сама от дъщеря с проблеми с алкохола и от внук с проблеми с наркотици. Изоставена да плаща техен заем, за който отива половината й пенсия."
Това са само част от историите, с които следващият герой на предаването "Изотопия" се сблъсква от три години насам. От толкова той прави така наречените си "висящи" козунаци, платени от някого, който не ги взема, а ги дарява.
Дарин Стойков е самоук кулинар. Преди години професионално се е занимавал с пиар и комуникация, но днес има собствена пекарна в сърцето на София. Именно там се замесва великденското чудо. За три години кампанията му е помогнала на болни и самотни хора, възрастни и деца, хора в нужда, хора с увреждания и интелектуални затруднения.
Този април козунаците на Даро бяха за жените и децата, избягали от войната в Украйна. Получиха ги бежанци в София, Стара Загора и Дуранкулак.
Пекарната на Даро се намира на столичната улица "Ангел Кънчев", където се разнася и примамливият аромат от печивата му.
"Като си развиваш бизнеса, ти всъщност развиваш улицата, квартала, града, ако щеш", вярва Дарин.
"Божидар се казва първият човек, който остави пари да направим козунаци за хора, които не могат да си позволят. Това беше първият Великден на пандемията. В София беше студено и мрачно", спомня си той началото на кампанията с "висящите козунаци" преди 3 години.
"Аз не искам да вземам венци за тази инициатива. Ние сме просто изпълнители", скромно допълва Даро.
През тази година Даро отбеляза рекорд - изпекъл е цели 194 козунака. Същевременно бе охулен, защото избра да дари радост на бежанци, а не на българи.
"Не може да стоим полубезучастни и понеже не бива да са половинчати нещата, решихме, че всичко, което можем да направим тази година, ще го направим за тези хора, които са на хиляди километри от домовете си, дето не е ясно има ли ги, няма ли ги. Това са хора, които, каквото и да направиш за тях, все е помощ", споделя майсторът пекар за тазгодишното издание на "висящите козунаци".
"Колкото и да сме малки, можем да помогнем", убеден е той.
"Когато правя козунаци, предпочитам да съм сам. Така си организирам работата, че ми е по-лесно да съм сам", открехва вратата към кухнята на майсторлъка си Даро.
Козунаците са направени с истински продукти и съм сигурен, че са били харесани, не крие гордостта си той.
"Няма какво да не му харесаш на моя козунак."
През последните години през ръцете му минават около 3 хиляди яйца месечно, но той не забравя онези пържени яйца, които е направил на майка си за 8 март, когато бил първокласник в Елхово.
Дядо му бил селският готвач. Сватби, кръщенета, изпращания, сватби, погребения били много добра школовка за Даро.
"Улицата се затваряше, нареждаха се едни пейки, маси. В цялото село имаше едни 600-700 метални чинии, които бяха постоянно в оборот. С дядо ми тогава – тук ще са три казана курбан, тук – три казана яхния, той ме е научил на основите. Баба беше сладкарката, дядо беше готвачът. Козунаците тя ме научи, с гледане. Тя ме гледа отстрани, аз ги правя. Докато не стане на конци, не спираш да месиш."
"Рецептата е предизвикателство – трябва да намериш начин да я счупиш, да я подобриш, да я ремонтираш. Сладкарството, пекарството не е грамове, милилитри, градуси и минути. Там са съотношения", разкрива Дарин, който и като пиар е опитвал да кара клиентите си "да счупят канона".
С хляба обаче той не експериментира.
"По-голям е от мен. Не мога да си слагам авторския почерк там, не бива."
Участвал е в първия сезон на "Master Chef", това не му дало умения или знания, но открил колко е добър.
"Знаех, че го мога, ама имах нужда да се самоуверя отново, че наистина го мога."
Шеф Стойков признава, че за всички готвят по един и същи начин – с уважение.
"За нас е чест да сме част от празника на хората. Козунакът за нас не е продукт. Да, продаваме го, вземаме пари за него, но влагаме всичко, което можем да вложим, защото ставаме част от празничната трапеза, от семейството."
И допълва: една манджа няма нужда да има 18 съставки, за да е хубава, може да съдържа само три.
"Надникнете" в кухнята на Даро и в звуковия файл.
Снимки: Дарин Стойков - личен архив, Лора Търколева
До Съединението Русе е не само най-големият, но и най-развитият български град , продължител на реформаторските тенденции в Дунавския вилает. Отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Градът пази спомени за дипломати, общественици, културни дейци и царски особи. За връзката между Русе и княз..
След многото политически битки, словесни и понякога юмручни, след все по-ясно поставените полюси в световната политика и желанието за надмощие, в деня на Съединението пред нас отново, както всяка година на дневен ред е въпросът: За 140 години успяхме ли да тръгнем ние българите заедно в една пътека, от която да направим широк път за нашите..
Популярният български писател Емил Минчев наскоро издаде финалната част от поредицата си за детектива – вълколак Бънк Ромеро. Историите, започнали с динамичните криминални събития, развиващи се на фона на едно футуристично бъдеще в "Нюх", завършват с книгата "Мрак". Премиерата е в четвъртък, 4-ти септември, от 18.30 часа в клуб "Грамофон"...
Ангелина Грозева е журналистка и актриса. Познаваме я от атрактивното ѝ присъствие в Детското БНР, гледали сме я в постановката "Клюки от Ада". За ролята на изкуството в човешкия живот и новите проекти Ангелина разказа повече в предаването "Нощен Хоризонт". Преди години тя работи по страницата "Културата – къде я откриваме?". В нея, с помощта на..
От известно време фотографът Иво Хаджимишев замени прохладата на Витоша планина и шума на трамваите с горещия беломорски бриз на град Кавала. Какво го заведе в южната ни съседка? Ниските цени на имотите, корените на предците му или любовта му към фотографията и културната ни памет. "На тази възраст ме заведе на първо място работата, но не на..
В поредното издание на "Нощен хоризонт" гостува Васил Георгиев, легендата на българската блус и рок сцена. Васко Кръпката разказва за старата с група "Старт" и за сцената преди 1989 година. Откъде тръгнахме и докъде стигнахме след 36 години преход? "В трудните времена се ражда блусът, така се и роди онази песен на "Подуене блус бенд" - "Ден след..
Отец Божил служи в храма "Възнесение Христово" в град Китен. Основната му енория е в град Царево в храма "Свети Цар Борис - Михаил". Служи и в село Лозенец и в няколко други села около Царево. "Ние винаги сме до хората. По всяко време и за всичко", казва младият свещеник, който е служил и в Чирпан. По дълъг и труден път той стига до..
Нямам никакво намерение да подавам оставка, защото няма никакво основание. Това заяви пред БНР Атанас Зафиров, вицепремиер и председател на БСП, след..
От 7 септември започват да глобяват пешеходци, които говорят по мобилен телефон на пешеходна пътека . За подобно нарушение ще плащаме по 100 лева..
В моята работата на учител съм се убедила, че повече от същото не значи по-добри знания и по-добро ниво. Говори се за промяна на учебните програми и..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност